За него напълно заслужено може да се каже, че е един от най-големите български изобретатели. Заради биографията му обаче е подложен на принудителна забрава след 1944 година от „народната власт“. Защото е завършил инженерното си образование в Германия, а по-късно се установява в САЩ - в Хънтсвил, Алабама, където участва в космически и военни проекти. И това е достатъчно, за да бъде сметнат за диcидeнт и poдooтcтъпник, а не за велик бългapcки yм. Името му е Петър Петров, роден е на днешния 21 октомври 1919 година в Брестовица, Пловдивско.
Считан е за 
един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век
Сред изобретенията му са първият дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Самият той говори свободно четири езика.
За ранния етап от живота му се знае малко. Известно е само, че баща му Димитър Петров е бил свещеник, а майка му се е казвала Василия.
Първите исторически сведения за него датират от 1939 година. 
Известно е, че тогава се записва във Френския чуждестранен легион. За съжаление, това е най-неподходящият момент да се влезе в армията - избухва Втората световна война, а една от целите на Хитлер е именно съседна Франция, с която той смята да урежда стари сметки още от Първата световна война. Така
младият българин се оказва на фронта, а година по-късно, защитавайки Линията „Мажино“, е заловен от германските войски
Изпратен е в германски военнопленнически лагер в Полша.
Някак успява да избяга и през март 1941 година се връща в България. С натрупания военен опит зад гърба си решава да постъпи в българската армия, където е  гвардеец лично на Борис III. Участва в почетната охрана при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
След приключването на войната и идването на комунистическата власт вече легално се премества в Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Тръгва след мечтата си да учи, но е подтикван и от опасенията, че новата власт ще го преследва, защото е бил царски офицер. Може би така избягва т.нар. Народен съд, но не и съда въобще. След като напуска отново родината, той е 
обявен за враг на комунистическия режим в България и получава задочна смъртна присъда
която по-късно е отменена.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство. Успоредно с това се занимава със своята страст - корабна архитектура, като помага в проектирането и строежа на над 60 плавателни съда през 1947 година.
Въпреки това прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По онова време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга до края на живота му, от която има 3 сина.
През 1951 година заминава за Торонто, Канада. Там участва в проекти за изграждането на американските военновъздушни бази при Гуус Бей, полуостров Лабрадор и при Туле, остров Гренландия.
Неговите пътувания в чужбина не спират и през 1956 година отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. 
По-късно 
със собственоръчно проектиран катамаран се отправя към град Мелбърн в щата Флорида, САЩ
Най-после прави избор къде да живее и се установява за постоянно в Америка, където взима участие в космическите проекти, финансирани от предшественика на „Харис Корпорейшън“.
Помага за разработката на първия метеорологичен спътник „Нимбус“ и първия комуникационен спътник „Телстар“, организира звено от компанията за работа с полупроводници. През 1963 година се мести в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, създателят на германските ракети „Фау“, за участие като водещ инженер в проекта на нова ракета към планетата Сатурн, за програмата „Аполо“ на НАСА, финансирана от „Боинг“ и „Нортроп“.
През 1968 година основава собствена компания - „Кеър Електрикс“. Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор.
Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в „Хамилтън Уоч Къмпани“, помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен „Пулсар“.
Моделът се продава за умопомрачителната по онова време сума от 2100 щатски долара, а 
един от първите такива часовници все още е на изложение в Смитсоновия институт
Интересно е, че новият часовник показва времето не със стрелка, а с помощта на бутонче, което се натиска и върху циферблата се изписват светещи в червено цифри. По-късно патентът върху часовника е купен от световноизвестната японска фирма „Сейко“.
През 1975 година Петър Петров основава заедно със сина си „Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес“, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания.
Проектът за такава апаратура е продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемащ много дни и човешки ресурси. Любопитно е, че компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 щатски долара, а по-късно се превръща в гигант с 50 милиона щатски долара годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката катамаран „Джемини II“. 
Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд
за бързина във вода, поставен от Лий Тейлър в езерото Гюнтерсвил през 1967 година.
Петър Петров умира в Хънтсвил, щата Алабама, на 27 февруари 2003 година на 83-годишна възраст.
Под некролога на Петър Петров публикуван в „Ню Йорк Таймс“ е цитиран един от неговите синове, Ралф Петроф, който смята, че е ирония баща му да почине от естествена смърт.
„Той винаги се надсмиваше над опасността и смъртта. Не е трябвало да доживее до 20-ия си рожден ден с рисковете, които е поемал, камо ли до 83-ия. Мисля, че ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми“, казва Ралф.
Приживе Петър Петров е носител на многобройни признания и награди. Името му е увековечено на остров Брабант в Антарктика, където има нос Petroff Point.
По материали от интернет