Наама Леви дойде в Русе точно година след началото на дипломатическата й мисия в България. Изнесе лекция в Русенския университет, срещна се с представители на местните власти и бизнеса. 
Тя е дипломат с опит от мисии в Гватемала и Камерун, инженер по технологично развитие и приложение, магистър по политически науки и международни отношения. И още: майка на две деца, любопитна, енергична и открита.
Г-жа Леви даде интервю специално за читателите на вестник „Утро“.

- Г-жо Леви, как Ви посрещнаха студентите в Русенския университет? Успяхте ли да ги провокирате за дискусия? 
- Като разгледах университета ви и ми се прииска отново да стана студент. И им го казах. Не бях посещавала университет известно време, а винаги харесвам да си говоря със студенти. Защото първото, което усещаш сред студенти, е живата енергия на младежкия дух.
Обикновено като говоря със студенти, им разказвам за основаването на държавата Израел, за геополитиката - винаги интересна тема, когато става дума за основаването на нацията. Лично аз бях много увлечена, когато изучавах това. Има книга, наречена „Start-up Nation“. В нея е описана откритата специална рецепта за създаването на нацията на Израел.
Знаете ли, много хора отвън ни питат, понякога дори откровено казват, че искат по някакъв начин да повторят този процес... В тази книга се казва - може да опитате да го направите по вашия начин, но израелският е уникален. Защото тази книга говори за 
специфичните съставки на тази рецепта, за комбинацията, която имаме: на задължителната военна служба, държавното финансиране, много условия, които се оказват уникални
за израелската история...
- В България често образът на Израел се свързва с пустинята, превърната в градина. Откъде тръгва този образ?
- Да, така е. Знаете, че 60% от нашата земя е пустиня. Това казах и на студентите. И споделих пример, който и мен е вдъхновявал, от първия ни министър-председател Давид Бен Гурион: той споделя с хората мечтата си да накараме пустинята да разцъфне. В началото му казват - ти си луд, това не е възможно. Толкова е огромна тази територия, няма нищо живо в нея. Но той казва „Ще го направим, така или иначе“.
Бен Гурион казва „В държавата Израел който не вярва в чудеса, не е реалист“. Това е виждането му. После идва Шимон Перез, който беше и министър-председател, и президент. За нас той беше първият национален предприемач.
Вижте само заглавието на книгата му: „No room for small dreams“. (издадена в България със заглавие „Няма място за малки мечти“ - б.а.)
Мисля, че 
това послание към младите хора е много предизвикателно към самите тях - защото става дума за образованието им, за бъдещето
че трябва да поемат отговорност за мечтите и плановете си - какво искат да направят, от какво се страхуват... Надявам се, че тези теми ги мотивират.
Говорихме и за превръщането на пустинята в градина, за изобретяването на специалните системи за напояване, за лидерското място на Израел в системите за управление на водите.
Основната линия на посланията е, че ние имахме много недостатъци, много предизвикателства: и пустинята, и недостигът на вода... Но гледаме на недостатъците с мисъл как да ги превърнем в предимства, в преимущества... Това е част от рецептата - да видим какво имаме и как да го използваме по-добре. Ние имаме Средиземно море. И така изграждаме системи за обезсоляване на водата. Това е забележително - просто вземаш, каквото имаш, и го превръщаш в нещо по-добро! Мисля, че това е изключително мотивиращ пример и се надявам, че студентите в Русе го разбраха.
- Какви въпроси ви задаваха русенските студенти? 
- Имаше един изключително интересен въпрос. Стана дума за това, че в Израел страшно много млади хора изучават софтуерни и компютърни науки.
 Студентите ме питаха не се ли притесняваме от тази експлозия на знанието
Дали тези процеси биха довели до това много хора да загубят работата си, да останат без прехрана...
Много интересен въпрос. Но когато се замисля, отговорът е „не“, особено ако сравним Израел отпреди едно десетилетие и сега. Има много аспекти, в които държавата се развива изключително бързо. Но човешките ресурси също се развиват, придобиват нови умения. И това ни дава възможност да развиваме нови сфери: например космическата индустрия. През последното десетилетие това е сензацията в Израел. Или развитието на медицината и науките за човешкото здраве. В Израел вече има компании, които разработиха устройство, което позволява на хора с увреждания да проходят! Името му е „rewalk“. Това са моите примери - че като имаме толкова много млади хора с умения и знания, те се развиват в нови посоки и висоти, технологиите служат по-добре на хората. Така че не виждам нищо лошо в „експлозията на знание“. Бъдещето е в технологиите - те вече са навсякъде.
- Разговаряме с Вас в града на нобеловия лауреат Елиас Канети! Какъв е образът на Русе през Вашите очи?
- Много ми хареса! Нещо като любов от пръв поглед. Зелен и приветлив, чист и топъл град. В Русе се усеща живата енергия на младежкия дух и трептящата връзка между наследство и съвременност. Усетих тази жива енергия и в комбинацията между история с красиви сгради и архитектура, заедно с живота на модерното забързано всекидневие. И още нещо - за мен това винаги е вярно: 
Русе е място, което бих искала да посетим отново - като семейство, със съпруга ми и двете ни деца
Градовете си личат по това дали са приятелски настроени към децата - а Русе е такъв град.
Разбира се, идвайки насам знаех, че Русе се гордее с наследството на Елиас Канети. Имах възможността за посетя фамилната му къща и библиотеката - намирам всичко това за много вдъхновяващо.
Знам, че вие тук носите наследството на този специален, уникален човек - и виждам как го развивате и споделяте с млади хора и гости. Така и ние в Израел винаги споделяме, че имаме седем Нобелови награди, разпределени между 13 личности. Но винаги мислим как можем да усилим и ускорим постиженията им.
- Г-жо Леви, всички днес живеем във време на немислима доскоро война. В България, както на много места по света, вече се установяват бежанци от Украйна. И в Русе вече имаме - макар и сравнително малка, но устойчива общност от хора, които са намерили убежище от войната тук. Мислите ли, че е възможно те скоро да се завърнат по домовете си? 
- Въпросът Ви е много тежък. 
Най-простият, и най-трагичен отговор към момента е „не“, въпреки, че се надяваме това да стане възможно
Още от самото начало Израел подкрепи Украйна, осъждайки руските военни атаки, които все още продължават. Аз имам и личен аспект в тази тема - моят съпруг е от Украйна, той е направил „алия“ - дошъл е в държавата Израел едва 14-годишен, от град Херсон. Родителите му идват в Израел няколко години по-късно, но цялата им фамилия е в Херсон днес, а знаете какво се случва там, за огромно съжаление... 
Нашите лидери в Израел често казват, че е много важно да си от правилната страна на историята. Затова и от самото начало сме редом с Украйна, държавата отвори границите за бежанците от Украйна - не само за евреите, но и за нееврейските хора. И досега продължаваме да изпращаме хуманитарна помощ - тонове оборудване от всякакъв вид. Израел беше първата държава, която изгради полева болница в Украйна, с всичко необходимо в нея...
За да разберете, че усилията ни да се спре тази чудовищна война са наистина големи, ще ви дам един пример
Нашият вече бивш министър-председател (знаете, че и при нас има известна политическа нестабилност) - през февруари това беше Нафтали Бенет - той беше един от първите западни лидери, които пътуваха до Москва да се видят с Путин в опит да бъдат медиатори в ситуацията.
Това, което нас в Израел ни порази, беше, че той пътуват през Шабат. Шабат в Израел и в юдаизма е специален ден, ден, който наистина се почита. И особено политическите лидери - те никога не пътуват никъде по време на Шабат! Само ако става дума за нещо изключително спешно - въпрос на живот и смърт. И това беше неговото послание - той не само пътува през Шабат, той носеше кипа (шапчицата - религиозен знак на юдаизма - б.а.) - той е религиозен човек. И това е доказателство за отправеното послание - колко много подкрепяме Украйна и се опитваме да помагаме - въпрос на живот и смърт!
А ние бяхме в София по това време. Аз пътувах до Бургас, където тъкмо бяха създали Хуманитарния център за подкрепа на бежанци. Направихме дарение за най-малките деца. В София подкрепихме и друг Хуманитарен център, обсъдихме с еврейската общност в София и решихме да доведем експерти от израелската Травма коалиция - организация, която помага на хората да се справят с различни видове травми, нещастия и кризи. Доведохме ги в София и те направиха семинар за професионалисти в България, които посрещат бежанците. За съжаление Израел има дългогодишен опит в подобни ситуации - и повишена чувствителност, и загриженост - заради многобройните войни от близкото минало. И до ден днешен ние ставаме жертва на ракетни атаки например.
 Децата в Израел знаят как за 20 секунди да стигнат до убежището
Това са големи травми - и ние имаме много социални работници, които работят не само с деца, но и с родители, със семейства. Имаше много практическа насоченост на семинара, надявам се, че и така сме допринесли.
- В Русе също работи Хуманитарен център към Католическата организация „Каритас“, Българският Червен кръст и други неправителствени организации също помагат на хората, избягали от войната в региона. 
- Да, научих вече - и бих искала чрез Вас да благодаря на всички тях за усилията, които проявяват, за оказаната помощ и солидарност с бежанците от Украйна. 
- Войната провокира и енергийната криза за Европа. В България - но и в цяла Европа - хората се връщат към спасителни решения, за да посрещнат зимата, които невинаги са в унисон със стремежите за климатична устойчивост. Как това ще се отрази на бъдещето? 
- Няма нищо позитивно в тази война, естествено.
Единствената перспектива в дългосрочен план - поне за България - е диверсификацията
откъсването на тоталната зависимост от Русия в газовите доставки. И не само това. Потенциалът на България е огромен: земята и природата, слънчевите дни и възможностите за използване на слънчева енергия, на соларни панели, изобщо - обръщането към зелените енергийни източници. В дългосрочен план България има невероятни възможности!
Нашето външно министерство в Израел например казва, че днес не може просто да се говори само за дипломация, без да се говори за климатична дипломация. Това е част от нашия дневен ред, от европейския дневен ред! България е част от Европейския съюз и като стабилен член трябва да демонстрира разбирането, че климатичните промени са част от общия дневен ред, че това е въпрос отвъд националните граници!
Чух, че тук в региона има проблеми със сушата - ето вижте, това е общ проблем. Знаете, че Израел все още страда и не сме постигнали целите си, за да сме честни, по отношение на това да се намали замърсяването на околната среда, да постигнем Глобалния план на ООН и целите за развитие 2030. И ние имаме дълъг път да вървим. Но ето ви добър пример - знаете, че 
Израел е на първо място в света по оползотворяване на водните ресурси, които пренасяме - над 90% от водата в системите се оползотворява
Като цяло мисля, че трябва да държим фокуса върху възобновяемите енергийни източници и че България има невероятен потенциал в тази посока.
- Обикновено свежият поглед отвън е точен. Днес сте в Русе - видяхте ли организации или институции тук в Русе, които имат дългосрочна визия за развитие напред - освен университета, за който вече говорихме? 
- Знаете ли, направи ми много силно впечатление начинът, по който в Общината говорят за бъдещето на града. Разбрах, че тук е имало много проблеми със замърсяването на въздуха, с мониторинга на замърсителите... Вероятно част от проблемите продължават. Но 
наистина ми направи впечатление загрижеността, с която властите описват стъпките, които предприемат, за да решават екологичните проблеми
Човешката енергия е много важна, за да се решат проблемите. Разбира се, глобално за България проблемите са свързани с добива на въглища, с европейските очаквания този добив рано или късно да престане - аз съм напълно наясно, че това не е лесен преход. Но мисля, че въпросите за опазване на климата и справянето с климатичните промени трябва да се поставят ясно и високо, за да се постигнат решения - такива, че да направим света по-добро място за живеене на нашите деца. А това е цел, която си струва.