Тук, в зала "Гастон", стоя пред картина на Атина, гръцката богиня на мъдростта, която е отличен ориентир за това, за което ще говоря.  Световната икономика е като кораб, който плава в бурни води. Нуждаем се от мъдростта на всички, за да удържим кораба и да преминем през това, което ни предстои.
За по-малко от три години преживяхме поредица от сътресения.
Първо, пандемията от Ковид-19. След това нахлуването на Русия в Украйна. А към тях и климатични катастрофи на всички континенти.
Тези сътресения нанесоха неизмерими щети върху живота на хората. Тяхното комбинирано въздействие води до глобален скок на цените, особено на храните и енергията, а то от своя страна — до криза на разходите за живот. 
Преодоляването им се усложнява допълнително от геополитическата фрагментация. 
Преживяваме фундаментална промяна в световната икономика: от свят на относителна предсказуемост, с основаваща се на правила рамка за международно икономическо сътрудничество, ниски лихвени проценти и ниска инфлация... към свят с повече нестабилност, по-голяма несигурност, по-голяма икономическа волатилност, геополитически конфронтации и по-чести и опустошителни природни бедствия — свят, в който всяка държава може да бъде отклонена от курса по-лесно и по-често.
Какво можем да направим, за да предотвратим превръщането на този период на повишена нестабилност в опасно "ново нормално състояние"? 
На първо място, трябва да стабилизираме световната икономика, като се справим с най-неотложните предизвикателства.
И докато се справяме с кризите на днешния ден, трябва да съживим глобалното сътрудничество и да трансформираме икономиката си, за да изградим устойчивост срещу сътресенията, които ни очакват в бъдеще.
Ето защо ние от МВФ призоваваме за ранни и съвместни действия за прегрупиране и преосмисляне — как можем да възприемем по-проактивен подход и по-предпазлив начин на мислене отколкото в миналото? И да повишим готовността си да действаме сега и заедно.
Това ще бъде акцентът на годишните ни срещи през следващата седмица с нашите 190 държави-членки. 
 
Потъмняващ хоризонт
Позволете ми да започна с неотложната необходимост от стабилизиране на икономиката предвид влошените перспективи пред световната икономика.
През октомври миналата година прогнозирахме възстановяване от дълбоката криза вследствие на Ковид-19. През 2021 г. глобалният растеж достигна 6,1 процента. И повечето икономисти, включително в МВФ, смятаха, че възстановяването ще продължи и инфлацията бързо ще се успокои - до голяма степен, защото очаквахме, че ваксините ще помогнат за преодоляване на смущенията в предлагането и ще създадат условия за възстановяване на производството. 
Това не се случи. Множество сътресения, сред които и безсмислена война, промениха изцяло икономическата картина. Инфлацията не се оказа преходно явление, а стана по-устойчива. 
Високите цени на енергията и храните, по-строгите финансови условия и продължаващите ограничения в предлагането забавиха растежа. Всички най-големи икономики в света забавят растежа си - еврозоната е сериозно засегната от намаляването на доставките на газ от Русия; Китай страда от смущения, свързани с пандемията, и задълбочаващ се спад на пазара на недвижими имоти; а в Съединените щати темпото се забавя, тъй като инфлацията намалява разполагаемия доход и потиска потребителското търсене, а по-високите лихвени проценти са спирачка за инвестициите.
Това от своя страна се отразява на страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни, тъй като те са изправени пред намалено търсене на техния износ, а много от тях изпитват сериозно напрежение от високите цени на храните и енергията.
Вече три пъти понижихме прогнозите си за растежа до едва 3,2 процента за 2022 г. и 2,9 процента за 2023 г.  И както ще видите в актуализираната ни Прогноза за световната икономика следващата седмица, ще понижим растежа и за следващата година.
Обръщаме внимание, че рисковете от рецесия се увеличават. Според нашите оценки държавите, които представляват около една трета от световната икономика, ще преживеят поне две последователни тримесечия на спад през тази или следващата година. И дори когато растежът е положителен, той ще се усеща като рецесия поради свиването на реалните доходи и повишаването на цените. 
Като цяло до 2026 г. очакваме загуба на промишлена продукция в световен мащаб в размер на около 4 трилиона долара. Това е размерът на германската икономика - огромен спад за световната икономика.
И тази ситуация е по-вероятно да се влоши, отколкото да се подобри. Несигурността остава изключително висока в контекста на войната и пандемията. Възможно е да преживеем още икономически сътресения. Рисковете за финансовата стабилност нарастват: бързото и хаотично преоценяване на активите може да бъде засилено от вече съществуващите уязвимости, включително високия държавен дълг и опасенията за ликвидността в ключови сегменти на финансовия пазар.
 
Стабилизиране 
И така, по какъв начин политиците могат да стабилизират икономиката? Ние поставяме акцент върху три приоритета:
На първо място, запазване на курса за намаляване на инфлацията.
В този случай цената на една грешна стъпка в политиката може да бъде огромна. 
Недостатъчното затягане на лихвените проценти би довело до разколебаване и вклиняване на инфлацията, което би създало необходимост от това бъдещите лихвени проценти да бъдат много по-високи и по-трайни, а това би нанесло огромни вреди на растежа и на хората.
От друга страна, твърде силното и бързо затягане на паричната политика - при това синхронизирано в различните държави - може да доведе до продължителна рецесия в много икономики.
Засега по-високите лихвени проценти намаляват част от вътрешното търсене, включително на пазарите на недвижими имоти. Но инфлацията остава упорито висока и широкообхватна - което означава, че централните банки трябва да продължат да реагират. В сегашната обстановка това е правилното решение: да се действа решително, дори когато икономиката неизбежно се забавя. Това не е лесно и няма да е безболезнено в близко бъдеще. Но ключовата цел е да се избегне много по-голяма и по-дълготрайна болка за всички.
Вторият непосредствен приоритет е да се следва отговорна фискална политика - такава, която защитава уязвимите, без да увеличава инфлацията.
Като се има предвид сериозността на кризата с разходите за живот, правителствата трябва да предприемат фискални мерки, които са не само временни, но и целенасочени - с лазерен фокус върху домакинствата с по-ниски доходи.
Там, където има вероятност високите цени на енергията да се запазят, правителствата биха могли да предоставят пряка помощ на семействата с ниски и средни доходи и да сведат до минимум използването на ценови контрол. Знаем, че контролирането на цените за продължителен период от време не е нито целесъобразно, нито ефективно.
Избягването на безразборна фискална подкрепа е от решаващо значение, тъй като ако тя се предоставя на широка основа, стимулирането на търсенето ще затрудни още повече борбата с инфлацията. С други думи, докато паричната политика натиска спирачките, не бива да се провежда фискална политика, която настъпва педала на газта. Това би довело до много тежко и опасно пътуване.
Третият ни приоритет са съвместните усилия в подкрепа на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики.
По-силният долар, високите разходи по заемите и отливът на капитали нанасят троен удар на много нововъзникващи пазари и развиващи се икономики.  Вероятността за отлив на портфейли от развиващите се пазари през следващите три тримесечия нарасна до 40 процента. Това може да представлява сериозно предизвикателство за държавите с големи нужди от външно финансиране.
Запазването на гъвкавостта на валутните курсове ще помогне. Но държавите биха имали полза и от по-активен подход и от предприемането на предпазни мерки преди възникването на криза. И тук Интегрираната политическа рамка на МВФ може да помогне за калибрирането на най-доброто възможно съчетание от политики, а нашите инструменти за предпазно кредитиране могат да ги подкрепят. 
В тази обстановка много страни се нуждаят от помощ, за да се справят с дълговете, които бяха натрупани през периода на кризата вследствие на Ковид. Това е особено предизвикателство за развиващите се страни. Повече от една четвърт от нововъзникващите икономики са изпаднали в неплатежоспособност или търгуват с облигации на проблемни нива, а над 60 процента от страните с ниски доходи са в затруднено положение или са изложени на висок риск от изпадане в такова положение. Това повишава риска от задълбочаване на дълговата криза в тези страни, а това ще навреди на техните граждани, както и на глобалния растеж и финансовата стабилност.
За да се намали рискът от дългови кризи, големите кредитори като Китай и частният сектор са длъжни да предприемат действия.  В подкрепа на разрешаването на дълговите проблеми на държавите с ниски доходи е въведена Общата рамка на Г-20. Но този процес трябва да стане по-бърз и по-предвидим.
 
Съживяване и трансформация
Тези незабавни действия са от съществено значение, но няма да бъдат достатъчни за съживяване на световната икономика и за изграждане на устойчивост в периоди на повишена нестабилност. 
За тази цел са необходими реформи за дълбока трансформация, а подкрепата на нашите членове в тези усилия е основен фокус в работата на Фонда.
Вземете например публичните финанси. Страните могат да използват средносрочни фискални рамки, за да направят финансите си по-устойчиви, както и да осигурят повече пространство в бюджетите си. Това фискално пространство може да се използва за инвестиране в хората и в по-производителни икономики - в здравеопазване, образование и по-стабилни мрежи за сигурност. Същото важи и за цифровата инфраструктура, за да се отворят вратите за иновации и за авангардни цифрови услуги в държавния сектор, които са по-прозрачни и по-ефективни.
Помислете също така как можем да използваме интелигентните политики, по които работим, като например обучението или осигуряването на цифрово грамотна работна сила, за да помогнем на хората да влязат на пазара на труда и да останат в него, особено жените и младите хора. Това е положителен урок, който можем да извлечем от пандемията, за да създадем трайни възможности, които могат да намалят неравенството и да насърчат по-траен дългосрочен растеж. 
Разбира се, по-дълбоките причини за нестабилността в света могат да бъдат преодолени единствено чрез съвместна работа на държавите. 
Това означава, че трябва да се изправите срещу смразяващия ефект на фрагментацията. Позволете ми да ви дам няколко примера за това, къде по-силното международно сътрудничество е от решаващо значение: 
Трябва да увеличим усилията си за борба с острата продоволствена несигурност, която сега засяга огромен брой хора, и по-конкретно: 345 милиона души. Тук МВФ помага с нов "прозорец за финансиране за преодоляването на продоволствени сътресения" като елемент на нашето спешно финансиране, който има за цел да помогне на страните, които са най-засегнати от сътресения в условията за търговия.
Нуждаем се и от много по-силно сътрудничество, за да се справим с екзистенциалната заплаха за човечеството - изменението на климата. Можем да преживеем инфлацията, можем да преживеем рецесията, но не можем да преживеем незатихващата климатична криза. Следващия месец ще се проведе COP27 - трябва да го използваме за по-решителни действия.
За да подпомогнем прехода към по-зелени и по-устойчиви икономики, създадохме първия си инструмент за дългосрочно кредитиране - Доверителния фонд за устойчивост и стабилност. Вече сме поели ангажименти за 40 млрд. долара и се стремим да привлечем многократно повече частни инвестиции, което е от решаващо значение за осигуряването на трилиони долари, необходими за адаптиране и смекчаване на последиците.
Със своите политически съвети МВФ помага на нашите държави-членки да намерят правилния отговор на многобройните кризи. С усилията си за развитие на капацитета през последните три години сме подкрепили 174 държави в ключови области: от мобилизиране на вътрешни приходи до подпомагане на устойчивостта на дълга и управлението на публичните инвестиции.
А с финансовата си подкрепа помагаме на държавите да запазят достъпа си до ликвидност. Само от началото на пандемията сме предоставили 258 млрд. долара на 93 държави. След нахлуването на Русия в Украйна сме подкрепили 16 държави с близо 90 млрд. долара. Това е допълнение към историческото разпределение на СПТ в размер на 650 млрд. долара през миналата година.
В нашия по-податлив на сътресения свят МВФ се активизира и ви обещавам, че ще продължим да го правим.
 
Заключение
В заключение, позволете ми да се върна към Атина. 
Атина е известна и като покровителка на тъкачеството. Ако искаме да преминем през този период на историческа нестабилност, трябва да изтъчем нова икономическа и социална тъкан, която да е по-здрава и устойчива на стреса, пред който е изправен светът днес. 
Можем да се справим: работейки заедно, успяхме да преодолеем най-лошото от кризата в Ковид. Работейки заедно, можем да изградим по-светло и проспериращо бъдеще за всички. 
 
Програмна реч на Управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, произнесена вчера в Университет Джорджтаун, Вашингтон, в подготовка на годишните срещи на Международния валутун фонд и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица. Текстът е предоставен на БТА от представителството на МВФ в България. Публикува се с минимални съкращения.