Един от най-силните гласове срещу политиката на Владимир Путин. Журналистка, загрижена за човешките права. Автор на потресаващи репортажи за действията на руската армия спрямо мирното население в Чечения и Северен Кавказ по време на т.нар Чеченска война. Едва ли има съмнение, че сега би правила същите репортажи от Украйна. Или от руските граници, през които пълноводни реки от руснаци се опитват да избягат от обявената от Путин мобилизация за подсилване на войските, с които Москва нападна Киев. Това е Анна Политковская, застреляна на 7 октомври 2006 година в асансьора пред апартамента, в който живее. Нейното убийство предизвика силни реакции в цял свят. Според някои, то е по поръчка на руските власти. 
Предлагаме ви очерка на webcafe.bg.

„Вижте, такива решения в тази страна не се вземат от президента. Нямаме такъв обичай - да убиваме когото и да било“.
Това са думите на руския президент Владимир Путин от миналата година, когато той коментира осъдения опозиционер Алексей Навални, срещу когото бе направен опит за убийство, а впоследствие бе осъден на затвор, след като се завърна обратно в Русия.
И Путин в голяма степен е прав. Естествено, че няма как той да е лично отговорен за всяко едно от многото политически убийства в страната му.
За едно нещо обаче е виновен, без съмнение - че изгради една система, където насилието се счита за легитимен способ за разрешаване на конфликти, а убийствата на политически опоненти, дисиденти, бизнес конкуренти, журналисти или критици в повечето пъти остават неразкрити.
Наскоро бяхме свидетели колко селективно може да действа системата и как само за два дни службите за сигурност съумяха да разкрият до най-малката подробност кой, как и защо уби дъщерята на Александър Дугин. Липсват само демонстративните и зрелищни арести, които да покажат силата на системата.
В същото време обаче тя далеч не работи толкова бързо и решително, когато не става въпрос за хора, близки до нея. Така например все още не е ясно кой стои зад убийството на разследващата журналистка Анна Политковская.
Смъртта й шокира не само Русия
но и международната общност. И до днес не се знае кой е поръчал убийството, при което на 7 октомври 2006 г. Политковская е разстреляна в асансьора на своя жилищен блок, докато се прибира с покупки за дома си.
Журналистката става известна със своята остра критика към втората война в Чечения и голяма част от кариерата й преминава в различни разследвания срещу управлението на Путин и това на чеченския лидер Рамзан Кадиров.
Самата тя не е родена в Русия - за първи път вижда бял свят на 30 август 1958 г. в Ню Йорк, тъй като родителите й са съветски дипломати в централата на ООН.
Всъщност по бащина линия Политковская произхожда от старата украинска фамилия Мазепа с корени още в XVI век. Нейни предци са хора като казашкия хетман от Запорожието Иван Мазепа, който участва на страната на Швеция в битката при Полтава срещу Петър Велики през 1709 г., както и Исак Мазепа, който за кратко е ръководител на украинското правителство по време на кратко просъществувалата Украинска народна република, поделена между Полша и СССР.
Въпреки че е дете на привилегировани партийни членове, Анна Мазепа не израства като типичното дете на апаратчици. Тъй като е родена в САЩ, тя 
има американско гражданство, но никога не решава да се възползва от него, дори когато започва да получава заплахи за живота си
Завършва журналистика и се омъжва за своя колега Александър Политковски, който по-късно ще стане колега на убития телевизионен водещ Владислав Листев, застрелян в дома си през 1995 г. И за този случай до днес все още не се знае кой е поръчителят.
След разпада на СССР Политковская работи като журналист и репортер в няколко медии и се занимава предимно със социални проблеми и най-вече двете чеченски войни, разказвайки за страданието и съдбата на обикновените хора, войниците и техните майки, чеченските жени и деца.
Нейните материали показват човешкото лице на войната и се основават на информации от правозащитни организации като „Мемориал“. Чрез тях светът научава за всички военни престъпления и случаи на изчезнали, изтезавани или екзекутирани без съд и присъда. Политковская разкрива и до каква степен е проникнала корупцията в армията и силовите служби.
Затова и си навлича гнева на новото управление в Москва, когато на власт идва Владимир Путин
Политковская е силно критична към него, като в своята книга „Русия на Путин“ тя описва една дълбоко корумпирана система, където съдии и прокурори са репресирани, ако не изпълняват определени инструкции, а цялата страна се контролира от шайка олигарси, напомнящи мафиотски босове, които са подкрепени от държавата.
Осъжда рутинните отвличания, убийства, изнасилвания и изтезания на хора в Чечения, извършвани от руски военни, и обвинява Путин в задушаването на всички възможни граждански свободи, за да може да утвърди своя авторитарен режим.
За нея обаче най-страшното е, че самият руски народ позволява всичко това.
„Ние сме отговорни за политиката на Путин“, пише в своето заключение. „Обществото показа безгранична апатия... С окопаването на чекистите във властта, ние им позволихме да видят страха ни и с това само засилихме желанието им да ни третират като добитък. КГБ уважава само силните. Слабите поглъща. Ние най-добре от всички народи трябва да знаем това“.
Заради работата си журналистката многократно е заплашвана със смърт, а 
през 2001 г. даже е задържана и измъчвана от руски военни в Чечения
заради отразяването на конфликта.
Три години по-късно е извършен опит да бъде отровена, докато пътува към заложническата криза в Беслан, а даже отровеният с радиоактивен полоний бивш шпионин Александър Литвиненко преди смъртта си е предупреждавал, че има пряка опасност за нейния живот.
В крайна сметка зложелателите на Политковская достигат до нея на 7 октомври 2006 г. (рождения ден на Путин и два дни след рождения ден на Рамзан Кадиров), когато тя е простреляна три пъти в асансьора на своя жилищен блок.
За по-сигурно получава и един контролен изстрел в главата. Няколко седмици по-късно Литвиненко също е убит.
Общо шестима души са осъдени по случая в процес, който продължава чак до 2014 г. Стрелецът Рустам Махмудов е осъден на доживотен затвор, а братята му Джабраил и Ибрахим са изпратени в наказателна колония съответно за 14 и 12 години. Бившият полицай Сергей Хаджикурбанов получава 20 години затвор.
Чеченският престъпник и бизнесмен Лом-Али Гайтукаев е осъден доживот за участието си в организиране на убийството и умира в наказателна колония през 2017 г. Друг бивш полицай, подполковник Дмитрий Павлюченков, е осъден на 11 години затвор за осигуряване на възнаграждението на убиеца.
При максимално опростяване престъпната схема изглежда така: 
Павлюченков връчва парите за убийството на Гайдукаев, той събира група, която да проследи и убие Политковская. Стрелял е Рустам Махмудов. От кого обаче Дмитрий Павлюченков е получил поръчката и парите за убийството, все още не е известно.
Нишката, свързваща посредника, организатора и извършителите на убийството с клиента, също както преди 16 години не стига доникъде.
За държавните руски медии в системата на Путин Политковская остава предател и агент на чужди сили.
В останалия свят обаче тя винаги ще бъде помнена като един от малкото гласове на руската съвест и символ на свободното слово. Човек, търсещ справедливостта и истината. Ето защо светът ще продължи да помни убитата журналистка Анна Политковская въпреки всички пропагандни кампании на Кремъл.