За да учиш медицина, се иска постоянство, много труд и жертви. Има време и за студентски живот, но зависи кой как го разбира. Това казва в интервю за БТА 22-годишната Велина Пенчева от Русе, която е студентка в четвърти курс в Медицинския университет във Варна. 
Преди да реши да учи медицина, момичето искало да бъде криминалист 
„Криминалистиката винаги ми е била интересна. Изгледах много филми и сериали на тази тема. Прецених, че това не е за мен, след като един ден се срещнах със съдебен лекар в Русе и разбрах, че неговата работа е много по-интересна. Така реших да уча медицина и да стана съдебен лекар“, обяснява Велина. 
Но желанието й да работи в моргата било до време. За четири години като всеки млад човек, който се лута и търси най-интересното работно място за себе си, студентката сменила няколко пъти желанията си за бъдеща специализация. 
„За да сме точни - шест-седем пъти“, смее се Велина 
Така след съдебната медицина на дневен ред дошла патологията, а после гръдната хирургия, урологията, а сега е на вълна акушерство и гинекология. Самата тя не е убедена, че това ще е последното, макар че споделя колко щастлива се чувства при посрещането на нов живот.
„Вече съм четвърти курс и се срещнах с много хора, които имат нужда от помощ. Удовлетворението, че можеш да помогнеш на някого в нужда, ме кара да се чувствам много добре. Не знам да има друга професия, която може да ми даде това. Медицината е постоянство, много труд и много саможертви“, казва Пенчева. 
Според нея добрият лекар трябва да е умен, да разсъждава логически и да свързва наученото на теория с практиката 
„Трябва да има и желание, защото виждам колеги, които са се записали да учат медицина заради амбицията на родителите си, и за тях лекциите и изпитите са мъка“, казва Велина.
Не на последно място добрият лекар трябва да има и търпение. 
Още незавършила, Велина се срещнала с вербалната агресия на пациентите
„Виждате каква агресия има в обществото към лекарите. Това е демотивиращо, но не е достатъчно, за да ни откаже. Ние сме студенти и вече успяхме да усетим негативното отношение на пациентите“, казва Велина и дава пример как поставяла абокат на пациент в Университетската болница, който се обърнал към нея с думите: „Какво разбираш ти?! Ти си студентка!“. 
„Друга жена крещеше в истерия, за да се махнем от нея и да не я докосваме. Обясних й, че е подписала информирано съгласие, тъй като се намира в Университетска болница, и аз като студент имам право да изпълнявам манипулациите, възложени от лекаря. Тогава жената ми каза, че ако съм човек, няма да я докосна, а аз й отговорих, че ако е човек, ще ме остави да й сменя системата, от което няма да й се случи нищо лошо“, обяснява Велина. 
По думите й хората са много озлобени и насочват агресията си не само към лекарите, а и към полицаи, учители, журналисти.
Но Велина получила и благодарност - от комшията си, който бил в много тежко състояние 
„Лятото беше към края си и щях да се връщам във Варна. Него ден си бях вкъщи. Тогава ми звънна телефона и ме повикаха да измеря кръвното налягане на възрастния ни съсед. Отидох, но по симптомите разбрах, че това не е причината да се чувства зле. Видях го, че е в много тежка дехидратация. От три дни не пиел вода и не се хранел, имал обилно повръщане и разстройство. Реших, че може да има проблем с панкреаса. Посъветвах го да отиде на следващия ден на гастроентеролог. Прибрах се вкъщи, но бях притеснена за него. Тогава се обадих да се консултирам с лекар, за да не правя на своя глава нещо, което може да не е правилно. Докторът се съгласи с това, което мислех. Така отидох до аптеката, откъдето купих банка „Рингер“ и абокат. Поставих му системата и след три дни и три литра от инфузионния разтвор той се изправи на крака. Беше много благодарен“, разказва Велина. 
Първият път в моргата
Много хора се питат какво е усещането да влезеш в моргата, да видиш човешко тяло, а още повече се ужасяват от мисълта, че трябва то да бъде дисектирано. 
На въпроса как тя е преживяла първото си влизане в патоанатомията, момичето отговаря: „При труповете в моргата не е толкова интересно. Абстрахираш се, че е бил човек, и го гледаш като обект. Идва едно тяло и започваш да разследваш какво е причинило смъртта.
По-различно е на горните етажи в болницата, защото там има емоция при срещата с пациентите. Ако в моргата връзката е „ти и обект“, то горе е „ти и човек“. 
Ако миризмата на формалин в моргата те разплаква както лука, то когато излезеш оттам, очите ти се насълзяват от друго - хората страдат, хората умират... Понякога лекарите не могат да помогнат“, обяснява Велина. По думите й
медиците трябва да намерят баланса в емоциите си, защото ако прекалено много преживяват чуждата болка, ще навредят и на себе си
Велина е един от всички студенти, които са проходили в университета по време на пандемия. „Който има мотивация, учи. Ние учихме онлайн и видяхме по-малко неща на практика. Но всички, които искахме да трупаме знания, влязохме в болницата и помагахме. Половината ни курс бяхме в ковид отделението в пика на пандемията. Много хора страдаха. Изкарах там повече от две седмици. Не ме беше страх, защото съм ваксинирана, а и организмът ми е млад“, споделя момичето. 
Студентският живот и медицината
По думите й медицината не пречи на студентския живот, но зависи кой как го разбира. 
„Имам студентски живот, но е малко по-различен. Мисля, че е до човек. Имам колеги, които ходят много по дискотеки. Това не ми е любимото занимание. Предпочитам да се съберем с приятели, да си сготвим нещо за хапване, да гледаме филм, да слушаме музика. От учене остава време и за забавление, но трябва да си го разпределиш, както трябва“, споделя Велина. 
Тя има да учи още три години, а след това и да специализира. „Зависи от специалността, но обучението е между три и пет години. През цялото време уча и крада занаят“, казва Пенчева, която е категорична, че след като завърши, ще остане да работи в България. 
„Не мисля, че у нас има добър лекар, който да страда финансово. Ако си достатъчно добър, ще имаш пациенти. Вярно е, че трудът им не е оценен и няма уважение към тях, но ако има повече млади лекари, които да работят тук, те ще запалят любовта към медицината у други млади хора“, казва 22-годишната Велина.