Тези истории са автентични, но никога не са били публикувани. Причината е, че са се случили преди 1989 година, когато споменаването на МВР будеше страх, милицията /както тогава се наричаше полицията/ нямаше пресцентър, вестниците не пишеха за кражби, измами и убийства, а за престъпления официално не се говореше.
Ако зловещите сюжети от новата поредица „Студени досиета“ се бяха разиграли в Западна Европа или Америка, щяха да станат основа на сценарии за касови филмови хитове по действителни случаи. У нас те са само спомени на стари криминалисти. „Утро“ ще ви разкаже част от неразказваните досега смразяващи истории.

Жилищен блок в идеалния център на Русе се задушава от непоносима миризма през лятото на 1966 година. Зловонието идва от един от апартаментите и съседите подават сигнал в милицията.
Криминалистите вече имат едно наум какво ще открият - очакват да видят труп, но са озадачени. Обикновено по подобни сигнали намират починали от дълго време възрастни самотни хора, а този дом старци няма.
На място пристига оперативна група и следовател. Криминалистите разбиват заключената врата и пред очите им се разкрива потресаваща гледка. На спалнята в голяма локва кръв е застинал мъж с насечена глава, стените са опръскани с кръв и няма съмнение, че апартаментът е станал сцена на диво зверство.
„Бях по задачи в съседно до Русе село.
Колегите се опитвали многократно да се свържат с мен, но не успели да ме открият. Накрая поръчали на съпругата ми, щом се върна, веднага да отида в районното управление. Около седем вечерта се прибрах вкъщи, но жена ми от вратата ми съобщи, че има убийство и тръгнах веднага към управлението“, спомня си криминалист, който е в основата за разкриване на убиеца.
Разузнавачът отива в апартамента и се осведомява от колегите си докъде са стигнали с разследването. Вече е ясно, че убитият се казва Георги /всички имена са променени по етични съображение - б.р./, а доскорошната му съпруга Велина е на курсове в друг град. Двамата са разведени, но съдът постановява Георги да продължи да ползва стая в общото им жилище.
При започналите разпите съседка си спомня, че преди четири дни сутринта чула 28-годишната Велина да изпраща мъжа си в коридора на работа с думите „Приятна работа и всичко хубаво“. Той също отговаря нещо, която тя не запомня. Малко по-късно съпругата заминава в командировка в Търговищко.
„Реших за себе си, че убиецът е
точно съпругата и затова лично разпитах съседката. Разговорът бе малко по-дълъг, защото помолих уплашената жена да помисли повече, преди да отговори на въпросите ми. Така като я попитах дали наистина е чула гласа на съседа си, тя се замисли и след продължително размишляване отговори, че не е чула мъжки глас в коридора, а само на комшийката, която на висок глас изпраща мъжа си на работа. Тогава напълно се убедих, че съпругата е убийцата и за алиби блъфира в коридора, че изпраща мъжа си на работа, а в същото време той лежи с насечена глава в леглото“, обяснява криминалистът.
Направен е по-обстоен обиск на апартамента, при който е открита
интимна снимка на Велина с друг мъж
Двамата са заснети от фотоапарат със самоснимачка голи в легло.
Това помага много в по-нататъшната работа на криминалистите. Мъжът е идентифициран като инженер в русенски завод и е привикан на разпит рано сутринта на другия ден след откриване на трупа. Показана му е снимката, като му е обяснено, че ако крие нещо, ще бъде подведен под отговорност като съучастник в убийството. Тогава инженерът признава, че има връзка с Велина, но отрича да е замесен в убийството.
От разказа му се разбира, че любовта между двамата пламнала след развода на Георги и Велина. Връзката им била бурна и страстна, и двамата искали да се съберат, но ги спирал голям проблем. Инженерът е на квартира с още един колега, а младата жена дели един покрив с бившия си съпруг, който никак нямало да се зарадва да види наследника си в живота и обятията й.
„Един ден Велина ми каза, че вече е измислила как да се отърве от мъжа си, но изобщо не се досетих, че ще го убие. Помислих, че ще намери начин да го изгони“, развързва си докрай езика уплашеният инженер.
Криминалистът и следователят по делото отиват в града, където съпругата е на курсове. Вземат я от занятията и я докарват с кола в Русе. По пътя Велина е подложена на разпит, но категорично отрича да е убила мъжа си. В управлението й показват снимката с инженера и това я пречупва. Предишната й твърдост и самоувереност изчезват и
започва трудният разказ за това как една влюбена жена се превръща в жестока убийца
Както обикновено в такива случаи, когато съпругът е мъртъв, жената започва да го обвинява в насилие, за да намери някакво извинение и някак да намали наказанието си, казва разузнавачът.
Велина разказва, че Георги всяка вечер се връщал пиян, вдигал скандал и я тормозел. След развода нищо не се променило. Във фаталната вечер й кипнало и когато мъжът й заспал в спалнята, извадила предварително приготвената брадвичка и го насякла. Удряла безмилостно и в несвяст, не знаела колко време е минало, преди да се опомни. После цяла нощ не спала и мислила как да се измъкне. Решила да разиграе сценката с изпращането на Георги на работа, за да заблуди вечно слухтящата съседка, че мъжът й е бил жив, когато тя е тръгвала в командировка.
Остава да се отърве от оръдието на престъплението, но Велина и за това е помислила. Изгаря дръжката на брадвичката, а острието слага в чантата си и го хвърля в мъжката половина на обществената тоалетна в града, в който е на курсове.
Полицаите я конвоират дотам, тя посочва къде точно е хвърлила брадвата и скоро най-важното веществено доказателство е открито.
От началото на разследването са минали само два дни, през които убийцата е разкрита и е дадена на съд, който я праща за 20 години в Сливенския затвор.
Велина не излежава целия срок.
Освобождават я за добро поведение, тя се връща в Русе и се залюбва с доста по-възрастен мъж,
който е омаян от нея и вярва на всяка нейна дума за мрачното й минало. Синът му обаче никак не се радва на младата мащеха и често вдига скандали на баща си, че чужда жена му яде пенсията. Честите разправии и започналото му прогресивно да се влошава здраве карат пенсионера да вземе най-страшното решение - един ден  слага точка на всичко, като скача от шестия етаж. Така фаталната Велина косвено допринася за смъртта на още един мъж, който се е завъртял около нея.
Освен с убийството на Георги 1966 година е белязана от още две сходни зверства.
През късната есен в милицията се получава сигнал за убит мъж в бараките в района на Захарната фабрика. Жертвата Реджеб е с размазана от удари с чук глава, стените са опръскани с кръв, но оръжието на убийството липсва.
Веднага след огледа на местопрестъплението започва кръстосан разпит на съпругата на загиналия - Нурие. И става ясно
по колко нелепа причина може да бъде пречупен един човежки живот.
Реджеб хъркал нетърпимо и пречел на Нурие да спи. Това продължавало нощ след нощ, седмица след седмица, месец след месец, година след година. Обречената на безсъние съпруга пробвала какво ли не, за да спре нетърпимия нощен рев на мъжа си, но нищо не помагало. Затова една вечер в умопомрачение грабнала огромен чук и го удряла по главата, докато притихне завинаги.
Това е в общи линии потресаващият с първичността и бездушието си разказ на Нурие.
След убийството тя все пак решава да се прикрие и изгаря дръжката на чука в печката, а металната глава хвърля в тоалетната в двора.
Убийството е разкрито само са няколко часа, чукът е намерен в нужника, а убийцата е пратена за 15 години в затвора.
Подобно убийство по жесток начин става и в боровско село през зимата на същата година. Там мъж е съсечен с тесла от съпругата му. Дъщерята, която работи като комсомолски деятел в съседен окръг,
вместо да помогне на баща си, който все още стенел, го довършва с още няколко удара
По-късно обяснява, че се е уплашила, че баща й  може да стане и да пребие за пореден път и нея, и майка й.
Убийството става една вечер през декември, когато Иван се връща както обикновено пиян у дома си. Семейството сяда да вечеря, но бащата започва да се кара и да налита да бие майката. Тогава тя му нанася силен удар с теслата, която е до печката. Докато Иван агонизира, дъщерята грабва теслата и го доубива. После двете жени грабват трупа за главата и краката и го захвърлят до канавка срещу къщата - уж че кола го е ударила в тъмното. Дръжката на теслата изгарят в печката, а острата част е изхвърлена във външната тоалетна.
При огледа на трупа криминалистите разбират, че мъжът е убит, а не е загинал в катастрофа.
Първоначалната хипотеза се потвърждава от огледа в къщата, където
по стените в стаята ясно си личат кафеникави петна
които са стъргани с нож, за да се заличат. Подът пък е прясно замазан с кал, а рогозка липсва. По кюнеца на печката обаче има петно от кръв, което се вижда и с просто око. Петна са намерени и по софрата, която е облегната на стената и забравена там. В бързината да скрият следите от мъчителното убийство майката и щерката  допускат много грешки и те се превръщат в улики срещу тях.
Още същата вечер двете жени си признават всичко. Извикана е специална машина за вадене на изпражнения, която опразва тоалетната и на дъното е открита острата част на теслата. Двете жени са пратени на съд. Майката е осъдена на десет години затвор, а дъщерята получава 15 години.