Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Изразът “сиромах Лазар”, употребяван в съвременния български книжовен език, означава много беден човек, вж. например “Средна възраст човек, значи, женен, неосъждан, лявото му ухо пробито, но три години стоя без работа, та заприлича на сиромах Лазар.” (Чудомир. Локумите. – Цит. по Чудомир. Съчинения в три тома. Т. ІІ. С., ДИ “Български писател”, 1980, с. 140). Изразът води началото си от Христовата притча за богаташа и за бедния Лазар.
Според притчата някога живял един богат човек, който се обличал в най-скъпи дрехи и всеки ден бляскаво пирувал. Пак по това време живял и един сиромах, който се казвал Лазар. Бедният Лазар бил покрит със струпеи и лежал при вратата на богатския дом. Той бил петимен да се нахрани поне с трохите, които падали от трапезата на богаташа, но даже и тях не получавал. Само кучетата понякога се доближавали до него и ближели раните му (тук преразказваме само онази част от притчата, която е дала началото на израза; целият текст на притчата е изложен в Лк 16: 19 – 31).
Лазар е второстепенен герой в притчата и поради това не е представен по-подробно. От онова, което Господ казва за него, се вижда преди всичко, че Лазар е изключително беден. Той няма дрехи и никаква храна (да обърнем внимание, че бедният Лазар жадува да се нахрани с трохите, падащи от господарската трапеза). Тялото му е покрито с рани, а това показва, че за него не се полагат никакви лекарски грижи. Хората се отнасят жестоко към Лазар – макар той да се намира до вратата на богатския дом, никой не му помага. Само кучетата, ближейки неговите рани, отчасти облекчават мъките му и този факт е знаменателен, защото според Свещ. Писание кучето е презряно животно (вж. например Пс 21: 17, 21; Пр 26: 11; Мт 7: 6; 2 Пт 2: 22; Фп 3: 2; Отк 22: 15). Явно е, че дори и това ненавиждано животно е по-милосърдно към човешките страдания, отколкото някои хора.
Лазар обаче е смирен и търпелив. Той не се оплаква от тежкия си живот, нито упреква ближните си заради безсърдечието им. Затова след смъртта си той е възнаграден с райско блаженство.
Богаташът е персонаж, в редица отношения противоположен на Лазар: облича се в скъпи дрехи, безгрижно пирува и е безчувствен към страданията на бедните. Заради това, че изцяло се е предал само на плътските удоволствия и е егоист, по-късно той е наказан с вечни мъки в ада.
От Христовата притча за богаташа и за бедния Лазар могат да се извлекат и други поуки, но тяхното разглеждане може да бъде обект на друга статия.

Иво Братанов