На 5 октомври преди 22 години в Белград избухнаха протести, довели до свалянето от власт на президента Слободан Милошевич, който отказа за признае резултатите от изборите за президент на Сърбия. На изборите на 24 септември 2000 г. Милошевич изгуби от кандидата на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница. На този ден демонстранти от цяла Сърбия пристигнаха на площада пред тогавашния Съюзен парламент  с автомобили, автобуси и камиони.
Свободна, достойна и демократична Сърбия бяха идеите на промените от 5 октомври, пише по повод годишнината вестник "Данас". Хората искаха страната им да бъде уредена като нормална правова държава и да живеят достойно от труда си. На 22-ата годишнина от събитията на 5 октомври Сърбия е изправена пред подобни или дори същите проблеми като тогава - крехки демократични институции, нетолерантно публично изказване, непримирими политически разделения, нерешени национални спорове, отбелязва вестникът.
И днес, както и през 2000 г., бившите съюзници и сътрудници на Милошевич са на власт и, както и преди 22 години, остава впечатлението, че смяната на правителството на редовни избори е невъзможна. Разликата е, че някои бивши противници на Милошевич сега са съюзници на сегашния режим, че опозицията е слаба и разединена и че няма личност, която да погледне сръбските граждани в очите, пише "Данас".
Въпреки че от петооктомврийските промени са останали предимно спомени, участниците в тези събития твърдят, че идеите на 5 октомври не са се провалили, макар голяма част от тях да не са реализирани.
Жарко Корач, един от лидерите на Демократичната опозиция на Сърбия /ДОС/ и бивш вицепрезидент в правителството на Зоран Джинджич, казва, че "Пети октомври", колкото и да се опитват да го омаловажат опонентите, остава светъл момент в историята на Сърбия.
"Той е символ на събудената надежда, че Сърбия може да прави нещата по различен начин, не само чрез политиката на насилие и национализъм. Събудените надежди винаги са само шанс, никога свършена работа. От съвременниците зависи доколко ще реализират тази надежда. Въпреки огромната съпротива, тогава Сърбия започна да се променя демократично. И то с висока скорост“, отбелязва Корач.
Той също така посочва, че убийството на Зоран Джинджич е истински и символичен изстрел в началото на тази промяна.
Сърджан Миливоевич, бивш член на Отпор, смята, че 5 октомври е най-важният ден в най-новата история на страната. Той отбелязва, че гражданите на Сърбия все още могат да се поучат от това събитие, че е "възможно да победим един диктатор, ако искаме".
"Пропилени бяха огромна положителна творческа енергия и бяха изгубени голяма надежда и идеи, защото на 5 октомври не беше въздадено правосъдие, защото не беше приложен законът за лустрацията, не беше приет законът за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, и не бе приета забрана на престъпните организации", отбелязва Милиоевич и добавя, че хората лесно забравиха войни, санкции, хиперинфлация, недостиг.
Според Расим Ляич, лидерът на Социалдемократическата партия на Сърбия, един от лидерите на ДОС и бивш член на сръбското правителство, няма съмнение, че 5 октомври е положително историческо събитие, защото освен демократичната смяна на правителството, Сърбия излезе от международна изолация.
"Идеите на 5 октомври като европейска интеграция, социални реформи и икономическо развитие са все още живи и са били приоритет на всички правителства след 2000 г. Друг е въпросът колко от това се реализира на практика. Във всеки случай, независимо от всички спорове, тази дата е важна за развитието на демокрацията в страната и нейния цялостен напредък", казва Ляич.