Дарителството е неразделна част от историята на нашата гимназия. Веднага след решението от 13 май 1870 г. на епархиалния съвет начело с митрополит Григорий да се построи сграда за Главно девическо училище, се разгръща голяма дарителска акция. В запазените списъци има 362 имена със суми от 5 до 2000 гроша, като общо са събрани 23 519.50 гроша. Виждат се имената на Петър Берон, Васил Априлов, Христо Г. Данов и др. Помагало се е с пари и с доброволен труд /Е. Антонова, „И миналото вълнува“, стр. 36/. По-късно се създават много дарителски фондове. Богата информация за тях е съхранена в Държавен архив-Русе. На благотворителните фондове е посветен доклад на Таня Великова, старши експерт в Държавен архив, изнесен по време на научната конференция по повод на 150-годишния юбилей на гимназията, проведена на 1 ноември 2013 г. В гимназията се съхранява албум на дарителите.
Дарителството е било
въпрос на чест и морален дълг на богати и бедни
То е част от възпитанието на ученичките в Девическата гимназия. До 1945 г. денят 6 март /датата на кончината на Александър Елисицин - дипломат в Руското консулство в Русе и най-големия дарител на гимназията/ е обявяван за неучебен, а цялата гимназия в тържествено шествие поднася цветя на гроба му.
На 9 септември 1944 г. започва налагането на нов /комунистически/ морал. За няколко години държавата закрива всички дарителски фондове на гимназията, 27 на брой, в които има общо 203 800 лева, завзема къщата на Елисицин, завещана на гимназията, и отнема почивната станция край Варна, построена с дарения за двете гимназии „Христо Ботев“ и „Баба Тонка“. Държавата лишава гимназията от източници на допълнително финансиране. Трудно би се намерил друг подобен пример в световната история на образованието, когато
държава ограбва училище с високи резултати в учебния процес,
като прибира направените за него дарения от физически лица /Наредба №2557 от 1951 г. за ликвидиране на всички благотворителни дружества, фондации, ефории и други/.
В годините на социализма държавните фирми оказват помощ на гимназията. Не са запазени описания, но без заплащане е извършван ремонт на сградата и е подарявано оборудване.
С края на управлението на БКП започва възстановяване на дарителството. Училищният съвет на МГ „Баба Тонка“ на първото си заседание, на 23.10.1992 г., решава да създаде фонд „Техника - 2000“ със сметка в банка „Земеделски кредит“, клон Русе, в който да се набират средства за съвременно оборудване на учебния процес. Във фонда внасят пари Весела Николова - 5000 лв., проф. Дочо Тодоров Дочев - 1000 лв., Диана Антонова - 1550 лв. и др. На 28.05.1994 г. е унищожена спестовната книжка на Училищната организация на ДКМС при МГ „Баба Тонка“ при ДСК и сумата 3587,14 лв. се внася във фонд „Техника - 2000“. Фондът е закрит на 26.01.1995 г.
На 13.03.1996 г. в аулата се провежда учредително събрание на Училищното настоятелство към МГ „Баба Тонка“. Дарителството се разгръща с нова сила. Заведена е книга за даренията. Първото дарение, отразено в нея, е от 27.10.1998 г. Даренията постъпват или в Настоятелството, или в гимназията.
През учебната 1997/1998 г. поради липса на средства в гимназията, чрез такси, събрани от родителите,
Настоятелството финансира 17 групи за извънкласна дейност
БЕЛ - 1, английски език - 1, биология - 1, информатика - 4, математика - 10. Весела Николова, учител по български език и литература дари на Настоятелството полагащия й се хонорар.
За събиране на средства Настоятелството организира различни дейности - томболи, издаване на литературен сборник и други книги, концерти и др. Първият коледен благотворителен концерт е проведен на 19.12.2001 г., в пленарна зала на Община Русе с приход от 488 лв. Приходът от концерта миналата година, проведен в Доходното здание, е 2645 лв.
Към Настоятелството вече са създадени фондове. На 08.02.2006 г. Искра Стратева основава фонд „Възпитаници на МГ“, като внася сумата 242,72 лв. Дарители до този момент са Боримир Събев, Борис Димитров, Силвия Няголова, Чавдар Данев, Олга Михова, Пламен Дончев, Марко Тодоров, Румен Нанов.
Със средства от фонда са купени компютри
за всички кабинети по математика, климатик за кабинет №15 и др.
На 21.02.2007 г. семейство Пепка и арх. Цвети Русинови даряват 40 000 лв. за създаване на фонд „Елица Цветинова Русинова“. Съгласно договора за дарение средствата в евро се депозират в банка и годишната лихва се разпределя така: 40% се капитализира, 40% се дава като месечна стипендия за 8 месеца на изявен ученик и 20% се дава като награда на изявен ученик. До 2014 г. са наградени общо 14 ученици. Петър Ангелов внася във фонда 800 лв. Към 25.04.2013 г. депозитът в ЦКБ АД - Русе е за 23 987 евро. Арх.Цвети Русинов е направил и парични дарения на стойност 2300 лв.
На 20.10.2010 г., с решение на Общото събрания на Настоятелството е създаден фонд „Подпомагане на извънкласната дейност“.
Родителите на всеки ученик внасят 10 лв. за учебна година
а средствата се използват за подпомагане на извънкласната дейност, в това число за подпомагане на ученици, които участват в състезания извън Русе на свои разноски. За три години са събрани 18 672 лв.
Фонд „Математика на бъдещето“ към Училищното настоятелство е създаден по инициатива на Иван Иванов на 24.04.2013 г. Той лично внася във фонда 10 000 лева. Първоначално целта е да се набират средства за финансиране участие на ученици в състезания в чужбина. Първо е финансирано участието на ученици от 6 клас в състезанието по математика в Хонг Конг през същата година. До края на 2013 г. във фонда са събрани 31 840 лв. Дарители във фонда към 31.12.2013 г. са още Дамян Дамянов, СМДЛ „Здраве“, БТБ „България“, Политическа партия ГЕРБ, Петър Петров, Алберто Крус, Мая и Пламен Митеви, Лайънс Клуб, „Холеман България“ и Детелин Евлогиев.
Индивидуалното дарителство също е част от историята на училището
Христина Ганева е родена през 1923 г. Била е учителка по математика в Русе, СОУ „Възраждане“, след което е работила в Мароко. След пенсионирането си живее в Париж. Изключително скромен човек, тя не желае да се разгласява информация за дейността й. След дълга кореспонденция с директора, изпраща в гимназията една снимка. Не е намерена датата й на раждане и няма подробности от биографията й. От ноември 1992 г. до април 2004 г. е дарила на гимназията 57 800 френски франка и 1800 евро. С част от средствата са закупени 10 компютъра за кабинет по ИТ, първият лазерен принтер HP 4p, първата цифрова камера SONY и е направен първият телевизионен филм за гимназията за отбелязване на 140-та учебна година и много други. Христина Ганева почива в Париж на 14.06.2009 г. Тя е най-големият дарител на гимназията в най-новата й история.
Дамян Дамянов прави парични дарения от 2458 лв., 15 компютъра за един кабинет по ИТ, 3 проектора за кабинетите по ИТ, тиймбилдинг за педагогическия колектив, за два кабинета по химия набавя компютър, проектор, документна камера и екран.
Богомил Димитров подпомага училището с парични дарения, подкрепя издаването на училищния вестник и сборник с творби на випуск 2007 г.
Пламен Бобоков осигурява 14 компютъра, лазерен принтер, 2 бр. комуникационни устройства и кабелна мрежа, а отделно прави парични дарения на стойност 1800 лв.
Петър Петров е дарител и обезпечава ремонта на електрическата инсталация на сградата на гимназията.
С помощта на Теодорин Патриков е направен основен ремонт на 45 кабинет по проект на арх. Силвия Алексиева, ремонт на 34, 38 и 56 кабинет, окачен таван с осветителни тела в учителската стая и парични дарения от 700 лв.
Кръстю /Къци Вапцаров също е дал своя принос към училището с компютър и телевизор за кабинет 45 от 2008 г. и 200 лева в брой.
Предметните дарения продължават с имената на Николай Медаров, Камен Йосифов, Георги Радулов, „Дунав прес“, Огнян Енчев, Агенция за развитие на съобщенията и на информационните и комуникационни технологии, Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, Министерство на образованието и науката и др. Последните по дата жестове на дарителство са от тази година. Мариан Пуйков осигури бяла дъска, проектор NEC UM280Wi и преносим компютър Fujitsu AH502 за 14 кабинет, а Гаврил Ганчев подари 3D принтер за нуждите на обучението по информационни технологии, с което направи Математическата гимназия първото в страната училище с такова съвременно оборудване.