Сърбия продължава дискриминацията с пасивирането на адресите на повече от 4 хиляди албанци от Прешево, Медведжа и Буяновац, пише КосоваПрес в специално изпратена на БТА новина. В същото време тези, които живеят в Косово от няколко години, срещат големи трудности при получаването на гражданство от нашата страна, допълва агенцията.
Въпреки че се очаква законът за предоставяне на косовско гражданство да бъде изготвен и изпратен за гласуване в Скупщината в края на годината, албанците от долината на Прешево живеят от години, без да са придобили право на косовско гражданство.
Фикри Мехмети от Буяновци живее в Гниляне от 1999 г., но без косовски документи.
"От 1999 г. живеем в Република Косово без какъвто и да е документ за самоличност... Нямаме дори разрешение за постоянно пребиваване или косовско гражданство, това е повече от невъобразимо", казва той.
Той добавя, че за да получи разрешение за пребиваване в Косово, му е необходим документ за самоличност от страната му на произход.
"За да получим разрешение за пребиваване в Косово, трябва да имаме валиден документ за самоличност от страната на произход. Това е нормално да важи за гражданин, който идва в Република Косово при нормални обстоятелства и иска разрешение за пребиваване, но не и за тези от нас, които дойдоха в състояние на война, аз тогава бях на шест години, нямах никакъв документ от Сърбия, а те определено искат от мен да имам сръбска лична карта или паспорт, за да получа разрешение за пребиваване, а сега, вече една година, откакто са създадени някои други облекчения, замениха този документ с други документи, но все още не ги тълкуват професионално, все още, когато отида да кандидатствам за разрешение за пребиваване, имаме почти същите трудности, каквито имахме и преди", каза той.
Мехмети казва още, че за разрешение за пребиваване са длъжни да притежават десетки документи, като той критикува и чиновниците, които тълкуват закона.
"Това означава, че за разрешение за пребиваване в Косово сме принудени да имаме десетки, да не кажа стотици документи, а все още не сме успели да получим документите, както предвижда законът, някои категории имат разрешение за пребиваване за събиране на семейството за 3 години, някои категории за работа за 5 години, а на нас ни разрешават 1 година, 1 година ни отказват, има случаи, в които някой чака 8 години, а те пак казват не, трябва да чакате 10 години, това означава, че тълкуванията на закона се правят от лица, които не са компетентни в службата за чужденци", каза Мехмети.
През 2001 г. част от албанците в южната част на Сърбия получиха косовско гражданство чрез ЮНМИК. Една от тях е Фьола Ибиши, която казва, че е използвала гражданството за работа.
"През 2001 г. нямаше министерство на вътрешните работи, получих документите чрез ЮНМИК, използвах гражданството на Република Косово за работа, а за обучение използвах документите от Сърбия", казва тя.
Енвер Хазири от Гражданското общество за правата на албанците, прогонени от Източно Косово в Гниляне, казва, че проблемът е започнал през 1999 г.
"Проблемът започна от 1999 г., проблемът с гражданството на Република Косово, когато сръбските сили изгониха над 5 хил. граждани от Буяновац, Карадак в Прешево и голяма част от Медведжа, а след като пристигнаха в Гниляне, започна един проблем, за който не се вижда светлина в края на тунела, който се отнася до въпроса за гражданството на Република Косово", каза той.
Той добавя, че мисията на Сърбия и сръбската политика е да дискриминира албанците.
"Когато сръбската държава ни дискриминира, ние не сме изненадани, защото това е мисията на Сърбия и сръбската политика да дискриминират албанците, но когато нашата държава, държавата майка, Република Косово, пренебрегва тези граждани, това е наистина болезнено, защото освен трудностите, които създава в ежедневието, изключително много им вреди, тъй като е болезнено, когато нашата държава не се грижи за нас", каза той. 
Според него законите са взети от Европейския съюз и са хубави на хартия, но на практика не съвпадат с действителността.
"Аз съм юрист по професия, знам какви са законите, но законите са копи-пейст от Европейския съюз и на хартия са по-добри, отколкото са, но не съвпадат с реалността, косовското общество има други специфики, затова и аз моля правителството на Република Косово, когато променя законите по отношение на тази категория, поне да се консултира с жителите или с гражданското общество, къде е проблемът, защо тези граждани са останали без гражданство в продължение на 22 години", каза той.
Рагми Мустафи от Албанския национален съвет в Буяновац казва, че въпросът с пасивирането на адресите е дискриминационно действие, което институциите на Сърбия прилагат в момента.
Според него няма официален брой на лицата с пасивен адрес, тъй като министерството на вътрешните работи на Сърбия не е отговорило на искането да покаже този брой.
"Що се отнася до броя на албанските граждани, чиито адреси са пасивирани, в Прешево, Буяновац и Медведжа, едва ли ще има официални данни, тъй като институциите, полицейските участъци, а именно министерството на вътрешните работи, никога не са отговорили на исканията на Албанския национален съвет да покажат точния брой на гражданите, чиито адреси са пасивирани в Прешево, Буяновац и Медведжа. Има обаче неправителствени организации, учени, историци и изследователи, които са се занимавали с тази тема, и според тях бройката достига над 4 хиляди, като дори е изчислено, че най-голям е броят на пасивираните адреси в Медведжа, а най-малък - в Буяновац и Прешево", каза той.
Мустафи казва, че въпросът за пасивирането на адреси е много чувствителен.
"Въпросът за пасивирането на адреси е много чувствителен и се надяваме, че в крайна сметка ще бъде решен с доклада на Европейския парламент, с доклада на Държавния департамент на САЩ и на Съединените американски щати, където се подчертава по отношение на албанската общност, за речта на омразата и дори пасивирането на адреси, че са дискриминационни (пркатики) от страна на министерството на вътрешните работи, и по-общо на правителството на Република Сърбия", каза той.
Той допълва, че заедно с централата на Албанския национален съвет се занимават със списъка на лицата, лишени от сръбско гражданство.
"Ние, заедно с Националния съвет в Буяновац и клона в Прешево, в описанието на въпроса, свързан с пасивирането на адресите, разполагаме със списък и има голям брой хора, които не знаят, че са пасивирани, а пасивирането на адресите се изисква в момента, в който им трябват документи", каза той.
Междувременно от министерството на вътрешните работи в Косово подчертават, че законът за получаване на гражданство е във фаза на изготвяне и ще бъде изпратен в съответствие със законовите срокове.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)