Пресъхналият Дунав не само блокира корабоплаването по реката, но и поставя сериозни рискове за съществуването на ценни стопански видове риба и влаголюбиви птици, твърди природозащитната организация WWF. Вчера нивото на реката слезе до -57 см и вече е само на 16 см от рекорда от 2003 г., когато бяха измерени -73 см. В резултат реката не може да достигне нормалното си ниво и да захрани с вода влажните зони и местата за размножаване.
Колониите водолюбиви птици изоставят гнездата си, което се случва за първи път от 2008 г., когато беше възстановена естествената връзка между влажната зона на остров Персин и Дунав, твърди WWF. Напълно пресъхналите езера са объркали колониите от къдроглави пеликани на острова, започнали да гнездят в очакване на водата. Постепенно обаче те са изоставили гнездата си, атакувани от хищниците, които лесно стигат до колониите поради липсата на вода. Тази година на острова не се е излюпило нито едно пеликанче, а миналата година бяха регистрирани над 100. Сформираната през 2020 г. смесена чаплово-корморанова колония в Мъртвото блато също е изоставена.
Дунавската скумрия намалява, през май и юни екип от експерти на WWF са установили с 90% по-малко яйца от екземпляри от вида, преминаващи през Дунав, в сравнение с предходните две години. Прогнозите са, че този драстичен спад в размножаването може да окаже негативно влияние върху улова на вида през следващите 3-4 години.
Стопанският риболов е почти спрял, тъй като ниското ниво на реката, високите температури на водата и слабото течение принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, обикновено надолу по течението. Водата е прозрачна, което позволява рибите да виждат мрежите отдалеч и да ги избягват. Освен това силната слънчева светлина, съпроводена с много високата температура на водата, достига до дъното на реката и предизвиква бурно развитие на дънни водорасли, които задръстват рибарските мрежи.
Рискът от пожари нараства, тъй като сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са изключително податливи на запалване. През септември 2021 г. изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 г. - 80% от тази в блатото Калимок. Само адекватната намеса на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани.
Ниското ниво не е нещо необичайно за Дунав предвид огромните обеми вода, които преминават през реката. Колебанията на нивото на реката през годината нормално могат да достигнат разлики от 6-7 метра. Години с ниски нива е имало и преди, но проблемът е, че тази тенденция силно зачестява през последните 2-3 десетилетия. Освен това режимът, в който се редуват високите и ниските нива, се променя. Преди един век високите води на Дунава, т.нар. черешови води, обичайно са идвали през май. Тогава се случвало и размножаването на повечето риби. Днес най-високите води на Дунав идват през март и все по-рядко през април, далеч преди черешите да узреят и когато водата е все още твърде студена, за да започне размножителния процес при рибите, казват от WWF.