Толя Чорбаджиева е родена през 1980 г. Завършила е специалност „История“ във Великотърновския университет. От 2008 г работи в Държавен архив-Русе, а от 11 юли тази година е негов ръководител.

- Госпожо Чорбаджиева, напоследък виждаме, че на различни инициативи партньор е Държавен архив-Русе. Тази тенденция може ли да се каже, че е в унисон с идеята за архив изобщо?
- Първо трябва да кажа, че архивите като цяло са малко по-затворена институция, която води своето начало от Министерството на вътрешните работи. Поне това е моето обяснение. Но също така мое мнение е, че това не трябва да продължава повече така. Архивът трябва да бъде отворен, да бъде достъпен, разпознаваем и да се ползва от хората. Ще ви дам пример - миналата седмица дойде група младежи при нас от център за кариерно развитие. Бяха може би 25 човека и едва двама от тях знеха къде е Държавен архив и с какво се занимава. Това не е изненада за мен, но не трябва да е така.
- А как трябва да е?
- Да е разпознаваем и полезен на хората. Нека си кажем, че тук има много интересни неща, особено ако се интересуваш от история и от някакви събития или личности. Още по-хубаво е, че непрекъснато се откриват нови частички, детайли, които допълват картината за историята на Русе. 
Големите събития и личности са ясни отдавна, но щрихите се добавят постоянно и това е удивително
Представете си, че архивът е като библиотеката. В библиотеката отиваш и ползваш книги, а тук идваш и ползваш документите. Ние имаме тонове документи, които са достъпни и читатели са добре дошли винаги.
- Архивите говорят ли?
- Архивите говорят на тези, които искат да ги чуят. Ако ти си отворен към тях, те няма да скрият нищо и ще ти разкажат интересни истории. Аз например всеки ден научавам нови неща и вероятно това е причината толкова много да обичам работата си. 
- Русенци харесват тези изложби на площада, които показват как е изглеждал градът преди столетие и съпоставката с днешния ден. Малцина обаче знаят, че това е ваша идея.
- Всъщност това, което сега виждат хората на площада, е четвъртата изложба от поредицата „Миналото днес“. Този път сме показали снимки на Русе от въздуха, аерофотография, както се казва. С помощта на прекрасните майстори на въздушната фотография сега Явор Мичев и Милчо Йовчев успяхме да намерим точния ъгъл и да покажем миналото днес. Самата поредица много я обичаме всички в Архива, тъй като това е нещо голямо и хубаво. Ние като затворена институция и немного добре финансирана не можем да правим такива големи неща сами. Ако не беше подкрепата на общинската фондация „Русе - град на свободния дух“ и фирма „Експрес Сервиз“, нямаше да се получи. От друга страна, много се радвам на обратната връзка, която получаваме от фондацията. Според техни наблюдения 
това е едно от малкото неща в Русе, срещу които никой няма възражения, не поражда полюсни емоции
- знаете колко е разделено обществото ни напоследък. Обяснението ми е, че, от една страна, харесваме града си, а от друга - справили сме се с текстовете, описанията и изработването на паната. 
Иначе тази идея ми дойде след едно семейно пътуване в Париж. Знаете, че когато човек е някъде на ново място, гледа с любопитство всичко и се опитва това, което му хареса, да го „вземе“ и да си го донесе вкъщи. Нещо подобно видях във френската столица и реших, че ако представим Русе някога и сега, ще е интересно за хората. Когато се прибрах, предложих идеята на тогавашния ръководител Стефка Маринова и получих подкрепа. Много съм й благодарна за това, макар че изработването на изложбата носи допълнително натоварване на екипа.
- Има ли какво още да научим за Русе?
- От една страна, основните неща се знаят, но детайлите не са така известни. Даже още нещо - оказва се, че много хора дори не знаят коя е къщата на Калиопа. Не говоря за историята, а за обекта на Регионалния музей. До този извод стигнах, след като 
в един епизод на „Стани богат“ имаше въпрос за Къщата на Калиопа и бях учудена, че участникът не знаеше
Приятелите ми обаче потвърдиха, че мнозина наистина не знаят. Направих си експеримент и питах случайни хора тук, от района. Честно казано бях удивена, че голяма част от тях наистина не знаеха. Ето защо трябва да има такива изложби, трябва да се говори, трябва да се знае. 
- Не трябва ли да гледаме напред, вместо да се ровим в архивите, в миналото?
- Ние точно това правим - ровим се в архивите, гледайки напред. Моята идея сега като ръководител на структурата е да показвам документите и историите по съвременен начин, с модерни средства и на разбираем език. 
- Въпросът със сградата на Архива обаче остава да тежи.
- И то много сериозно, ако мога да кажа така, тъй като не виждам вариант скоро да бъде разрешен. Ние се намираме на територията на завод „Найден Киров“, достъпът до нас е ограничен поради пропускателния режим, не е безопасно да се разхождаш из района, тъй като тук все пак тече производствен процес и преминават всякакви машини. Вече десетилетия се води кореспонденция с различните институции, а от Областната администрация и Община Русе твърдят, че няма сграда, която да е подходяща за преместване на Държавния архив. Нашата администрация е от пет човека, но проблемът е с документите ни, които са тонове. Въпреки всичко аз не съм изгубила надежда и си мисля, че може да се случи нещо и да бъде променена тази ситуация.