Българската наука осиротя!
С огорчение го признавам, но напоследък страниците на фейсбук ми носят само страшни и най-вече тъжни новини. С огромно огорчение прочетох, че преди няколко дни от този свят си е отишъл един бележит български османист - доц. д-р Румен Пенев Ковачев!
Познавахме се и даже смея да твърдя, че бяхме и приятели още от далечната 1994 година, когато младият историк, тогава асистент и уредник в „Ориенталския отдел“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, се зае да доведе до знанието на специалистите и на обществеността на Русе фактите от османските регистри за региона на Русенско от XV-XVII век. Какво говоря - до доведе до знанието, особено след беглите публикации по въпросите на нашия регион на проф. Бистра Цветкова, на Ст. Андреев, на Ст. Кендерова?! С „Опис на регистрите на Никополския санджак от 80-те години на XV век“ той направо ни отвори очите за османското минало, за османската експанзия в Русенско и прилежащите му райони!
След толкова неформални срещи, след толкова участия в научни форуми със съобщения, лекции, беседи, едно голямо бяло петно в русенската история бе прояснено и допълнено от него с факти и изводи. Самото му участие във форума за историята на Русенската община доведе заедно с него в града ни цяло съзвездие от млади историци и османисти като Цв. Нушев, Св. Иванова, остави и свои последователи и даже ученици като Теодора Бакърджиева.
Въпреки разстоянията и времето, не загубихме контактите си и с интерес следях израстването му като учен османист с публикациите за Варна, Видин и регионите им, за Македония, за новия прочит на едни непознати за българската наука османски документи. С удоволствие ми подаряваше много книги по въпроса, разбира се и свои, търсеше консултации и изобщо не го бе срам да се допита, „да свери часовника“! 
Преди време след посещението си османския архив в Истанбул откри нов регистър за етноса на Русе, особено за една негова прослойка, арменците, за които в старите архиви почти нищо не се споменаваше. Отец Дирайр Хадавян безкористно и с най-добри чувства му помогна в това направление. Изясни редица имена и фамилии на живеещите в Русе през оная далечна епоха арменски жители. Още тогава, болен с много болежки, Румен Ковачев ме помоли да го представлявам с прочит на съобщението пред слушателите във периодичния научен форум на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“, а редакцията на единствения русенски всекидневник „Утро“ помести обширна негова публикация по тези и други въпроси за Русенско.
Звездната плеяда на българските учени османистите загуби един безценен кадър. Така е, остаряваме и „началникът“ над нас все по-често ни привиква пред себе си. Остава да вярваме, че Бог се е смилил над душата му и го е приел в своите селения.