Тя пристига в Мелбърн преди много години. Изморена от почти 24 часа летене си казва "никакво връщане назад". Лявото движение я шокира, чистият въздух в „Темпълстоун“ и конната езда на местните жителите в парка оставят незабравим спомен у нея, научава БТА от проекта „50 истории“, иницииран от Министерството на външните работи по случай 50-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Австралия.
Повратният момент настъпва, когато случайно попада на аборигенска изложба. „Влюбих се моментално в аборигенското изкуство. Казах си: "Аз мога да рисувам тези картини", спомня си сънародничката ни. Минават години и Били Стефан накрая се решава да започне.

„Като бивш възпитаник в дървообработващата индустрия срязах една четка и започнах да правя точки. Хареса ми да правя това с часове. Показах няколко картини в изложбена галерия и бях безкрайно разочарована, когато ми казаха, че не мога да рисувам аборигенски картини, защото не съм аборигенка. Това не ме отказа от желанието да рисувам. Благодарение на съвета на дъщеря ми  посещавах курсове по рисуване. Учителката ми показваше различни техники, за което бях безкрайно благодарна. Така започнах да рисувам различни картини от аборигенските“, допълва тя.