Изкачвам се по лед и по жарава -
жигосани са мойте ходила.
Далеч в небето връх се извисява
със свойте многобройни стъпала.

Сърцето лудо бие.Ще се пръсне.
Ехти край мене бяла тишина.
Духът на два народа тук възкръсна -
в заляната от кърви планина.

Където и да стъпя – бели кости...
-Простете, мъртви братя и бащи!!!
Мълча... И коленича... И докосвам
върха, където в боя, на плещи
крепихте свободата. Да е свята
оная вечна жажда към върха!!!

Румяна Манолова
Кесеева – Христова
03.03.1988 г.
В-к ''Дунавска правда''-
гр.Русе