Той е гражданин на две държави, известен е с две имена, но коренът му е един и му е свиден. Това е Кирил Узунов, познат още като Карло Зуно - един от многото големи таланти, тръгнали от Русе и получили световно признание. Дори по каприз или немарливост на вездесъщата бюрокрация в личните му документи са вписани две дати за раждане - в българските е „избраната“ от чиновниците 22 юли, а в британските е истинската - 23 юли, но това е друга история и в нея е намесено числото 1. Или пък не - още един щрих, показващ че този човек е погален двойно - с двоен талант и двоен стремеж да даде на хората повече от своето изкуство. 
Днес художникът, създал своя уникална техника, чества своя 70-и юбилей.
Кирил Узунов е роден в 1 часа след полунощ на 22 срещу 23 юли 1952 година в Русе.
Още като ученик в „Иван Вазов“ започва да рисува и ако в началото рисунките му - както на всяко дете - се приемат с умиление от семейството и насърчителни думи от учетилите, 
скоро става ясно, че малкият Кирил не рисува като всяко дете
Различен е, зад контурите на обичайните детски пейзажи и първи наивни натюрморти наднича талант.
Така се стига до курсовете по рисуване при Димитър Атанасов от 1964 до 1967 година, в които малкото момче набира знания за светлосенките, за пропорциите, за перспективата, за особения поглед към обикновените неща. 
През 1967 година е приет в Художествената гимназия в София и ако сега това не изглежда нещо изключително, в онези години е истински триумф. Първият му триумф.
В гимназията специализира класическо рисуване, развива опита в портретната рисунка и илюстрацията. Овладява и изучава основните графични техники и класическата рисунка с молив.  
Едва 20-годишен започва специализация по керамика и стъклопис в бившата ГДР, която продължава до 1976 година. Със своя учител по керамика, стъклопис и реставрация на класически стъклопис Димитър Ангелов
работи по някои от емблематичните български сгради
като Съдебната палата в Русе и министерствата на финансите и на отбраната в София.
Междувремемно от 1968 до 1980 година участва в общи изложби в русенската група на художниците, на която е член от 1970-а. 
Създава частно ателие за керамика, стъклопис и ситопечат. Работи дълго време като художник на свободна практика в областта на приложното изкуство, полиграфията и художествено оформление. От 1976 до 1985 година е художник в държавни предприятия и началник на рекламния отдел на Стопанска дирекция местна промишленост и битови услуги в Русе.
До 1995 
натрупва богат опит с различни видове техники за приложно изкуство и започва да експериментира
графичен дизайн върху стъклени повърхности чрез технология за вакуумно метално покритие. Тогава се ражда идеята му, че с тази технология може да бъде постиган многоцветен графичен дизайн върху стъклените фасади на огромните небостъргачи, който няма аналог в света.
Същевременно прави и други експерименти - рисуване на графики с пламък на горящи свещи, като използва саждите от дима за създаване на графични изображения върху плоскости. И това е още една от гениалните му идеи, която доста по-късно ще получи своето име.
Защо?
Защо един утвърден художник напуска утъпкания път и тръгва да проправя своя пътека в непознатото?
Когато преди близо 100 години журналист от „Ню Йорк Таймс“ пита прочутия британски алпинист Джордж Меръли защо иска да изкачи Еверест, той отговаря простичко. Но и незабравимо - „Защото го има“.
Ние не сме питали Кирил Узунов защо е тръгнал към нови техники, но можем да опитаме да отговорим вместо него - в изкуството рутината е творческа смърт. И няма витален дух, който не иска нещо ново, не го търси, не го предчувства. Защото всеки талант знае, че някъде го чака неговият Еверест. И ако го няма, си го създава сам.
В началото на 2002 Кирил Узунов се установява в Лондон. 
Пристига без да знае езика и без пари. 28 дни спи под мостовете на Темза
После става един от много улични художници и рисува бързи портрети на минувачите. Но скоро се оказва, че всъщност изобщо не е един от много улични художници, а творец, който може да не знае тънкостите на английската граматика и лексика, да не е подготвен за вездесъщия британски етикет, но познава изкуството и притежава собствен почерк и уникалност. И казваме това не за да прозвучи като ода за юбиляря, а за да обясним как още същата година никому неизвестният емигрант Узунов стига до регистрация на собствена компания за художествени услуги, дизайн и приложно изкуство.
Започва да рисува портрети, но вече на друго ниво, да изработва табели и фирмени знаци, да реазилиза градински дизайн и различни видове приложно изкуство.
Но това не е приказката за Пепеляшка, никой не е благословил неизвестния чужденец с вълшебен жезъл
и не го е превърнал в принц. Българинът е селф мейд, както биха казали на Острова. На български това означава самосъздал се, сам проектирал и изковал успеха си. И докато го заслужи, се налага да работи в строителството, за да влага спечеленото в собствени проекти. А те явно са добри, щом много частни градини в Лондон днес са реконструирани по негови проекти. 
И още нещо. През същата 2002 година Кирил Узунов реализира своята първа самостоятелна изложба в Лондон. броят на самостоятелните му изложби в британската столица вече е 14 и някои от тях са на престижни места, за които се иска специална покана и одобрение.
През 2003-а вече е приет в „The Croydon Art Society“ - най-стария творчески съюз на художниците в Англия, основан през 1885 година. Статистиката сочи, че 
за цялата 177-годишна история на съюза той е първият член от Източна Европа, приет в затвореното общество на консервативните английски творчески съюзи
Редовно участва в общите изложби на съюза, като излага свои творби рисувани с пламък на горящи свещи. Английската художествена критика намира това за уникално и кръщава техниката Candle Smoke Paintings. Това е периодът, в който Кирил Узунов отстъпва пред Карло Зуно и с този псевдоним художникът подписва своите картини.
През 2004 година Карло Зуно патентова технологичен метод чрез метализация на стъкло в вакуумна среда за многоцветно метално покритие върху неограничени по размери стъклени повърхности. По този метод изработва макети и проекти, с които участва в архитектурна изложба-конкурс в Лондон THE FUTURE OF CROYDON EXHIBITION и демонстрира на практика своята идея, че може да бъде направено трайно графично многоцветно изображение върху цяла стъклена фасада на небостъргач с резолюция и точност на фотография.
Проектите му печелят номинацията на гражданството в Лондон
и се квалифицират като футуристични и високотехнологични. В момента в Лондон се строи най-високият небостъргач в Европа, известен под името The Shard, чиито архитект е Рензо Пиано. Карло Зуно представя свой проект по патентованата се технология за графичен дизайн върху стъклената фасада на сградата, който дава представа за решение без аналог в света. 
След множеството статии на художествените критици в Лондон и засилен интерес на професионалните художествени среди във Великобритания през 2007 Карло Зуно получава покана от The Croydon Art Society да изнесе лекция и демонстрация за своята техника Candle Smoke Paintings в салона на английския съюз на художниците в Лондон. Пред аудитория от професионалисти и големи имена на изобразителното изкуство той показва как може да се рисува с пламъка на горяща свещ. Демонстрация и лекция с такава техника на рисуване никога дотогава не е правена в английският съюз на художниците.
Следват покани за преподаване в цяла Англия. Славата му стига до Китай, откъдето също го канят, за да се запознаят с тази нова техника.
През 2009 година, съгласно Закона за емиграцията в Англия, 
като реализиран и адаптиран, високо квалифицран кадър, Карло Зуно получава по бързата процедура британско гражданство
Същата година полага изпити и получава диплом и квалификация Оксфордския университет като преподавател и експерт по приложни и изящни изкуства с право на преподаване и практикуване във всички страни на ЕС.
Деветата му самостоятелна изложба в Лондон - Fairfield Halls, е планирана от 12 до 24 декември 2011 година, но поради големият интерес към изложените графики, рисувани с техниката Candle Smoke Paintings, е удължена до 22 януари. В този период изложбата в Двореца на културата в Кройдън, престижно южно предградие на Лондон, е посетена от около 20 000 души.
След почти 11 години интензивна творческа работа в Англия много от мечтите и проектите му стават реалност. За 11 години в космополитния Лондон Карло Зуно или русенецът Кирил Узунов рисува портрети на известни личност, представя свои самостоятелни изложби и проекти, свири на пиано, акордеон и устна хармоника, чиито тайни усвоява при известните английски хармоникари Алън Глен и Бил Смит. 
Поредната цел и стъпало на русенският художник е представянето му в най-голямата галерия за модерно изкуство в Лондон 
TATE MODERN GALLERI. Нужно е одобрението на пет комисии, засега то е получил от три и продължава напред.
„Много висока сцена е това и стигането до нея е трудно осъществимо. Това е една от най-големите художесвени галирии в света, но няма нищо неосъществимо, ако личността го иска истински, пък и бачкането му е майката. На Острова намерих втората си родина - с истинска демокрация и стимул да работиш и да се реализираш. Англия ми даде много и аз се чувствам респектиран и отговорен като неин гражданин, но никога не забравям, че съм русенец и се гордея с това“, казва Кирил Узунов.
Какво предстои?
Непосредствената перспектива е сътрудничество с най-големите стъкларски заводи в столицата на ЮАР - Йоханесбург.
А после?
Знае ли човек...
Понякога най-интересното чака зад ъгъла.

Орлин ДЯКОВ