Унгарският парламент одобри днес бюджета за 2023 година, в който е заложено намаляване на дефицита до 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП)  спрямо поставената за текущата година цел от 4,9 на сто, предаде Ройтерс. Така правителството се опитва отново да върне финансите на страната към устойчивост.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който спечели четвърти последователен мандат през април, се сблъсква с най-тежкото предизвикателство, откакто пое властта през 2010 година – най-висока инфлация от 20 години, слаб форинт и продължаващите спорове с Брюксел около получаването на средствата по плана за възстановяване и развитие заради спазването на принципите на демокрацията.
След прекомерни разходи, направени преди изборите, които включваха възстановяване на данъци на семействата и повишаване на пенсиите, правителството се опитва да овладее бюджетния дефицит в момент, когато разходите по текущата смета продължават да нарастват значително заради все по-големите плащания за внос на енергия.
Тези обстоятелства подсилиха уязвимостта на Будапеща към външни фактори и доведоха до рекордно поевтиняване на форинта по-рано този месец.
Правителството наложи по-високи данъци за свръхпечалба на банките,  множество компании започнаха да съкращават разходи, а миналата седмица бе отменен и дългогодишният таван върху цените на комуналните услуги за домакинствата с по-високо потребление. Всичко това, наред с данъчните промени за предприемачите, предизвика протести срещу Орбан.
Целта на данъчната промяна и на отмяната на тавана бе да се подобри баланса в бюджета.
"И двете стъпки ще повишат инфлацията, но ще "охладят" потреблението и ще подобрят данъчния и външния баланс, като действието им ще бъде насочено към основните структурни проблеми на Унгария", посочи в изявление "Ситигруп" (Citigroup).
В унгарския бюджет са заложени средна прогноза за инфлация от 5,2 на сто и икономически растеж от 4,1 на сто, което е над най-новата прогноза на централната банка за растеж на брутния вътрешен продукт с 2-3 на сто.
Въпреки че икономиката продължава да расте благодарение на силното търсене на вътрешния пазар, анализаторите прогнозират забавяне от втората половина на тази година, тъй като покачващите се цени на електроенергията, двуцифрената инфлация и резкият скок на лихвените проценти се отразяват крайно отрицателно върху активността.