Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител в СУ „Христо Ботев“-Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Ботевата поезия е един от най-високите върхове на българската възрожденска литература. Този факт обуславя интереса както към нейните естетически достойнства, така и към езиковите й особености. В следващите бележки от рубриката „Езикови ситнежи“ ще разгледам някои интересни откъм форма и/или смисъл думи, фразеологизми и изрази от поезията на великия възрожденски творец. 
В поемата „НА ПРОЩАВАНИЕ въ 1869 г.“ лирическият герой, описвайки картината на победното завръщане, казва на майка си: „Ела ма, майко, пригърни / И въ красно чело цалуни - / Красно съ две думи заветни“ (ПЕСНИ И СТИХОТВОРЕНИЯ отъ Ботйова и Стамболова. Книжка първа. Букурещъ, 1875, с. 8).
Прилагателното име „красен“ е образувано от корена на праслав. *krasа, което писмено не е засвидетелствано, с наставката -ьnъ. С тази дума са етимологически сродни напр. прилагателните имена красив, прекрасен и краснолик; съществителните имена краска, украса, красота, украшение и красноречие; топонимите Красен (село в Русенско) и Красно село (квартал на София). 
Разглежданата дума е засвидетелствана в класическите старобългарски паметници. Разглежданото прилагателно име се среща и в народните говори, вж. напр. „Даде ми, Боже, даде ми / До седемь красны дъщери“ (народна песен). 
Проучваната тук дума се употребява и в следосвобожденски литературни текстове. Ето пример от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов: „Варлаам Копринарката, по прякор Тарильомът, отиваше у дома си. Той беше човек на четирийсет и девет години и два месеца, с лице дълго, мършаво и великопостно като на св. Ивана Коприваря; с цилиндрически ален фес и в широкодънести потури, които му придаваха много красен вид“. А ето и два примера от синодалния превод на Библията: 1. „Имаше един човек, хром от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врата, наречени Красни, да проси“ (Д 3:2); 2. „и познаха го, че беше оня, който седеше при Красните врата“ (Д 3:10). В съвременния български книжовен език обаче тази дума вече се възприема като остаряла.
Същото прилагателно име се употребява и в другите славянски езици, вж. напр. сърбохърв. красан „прекрасен, чудесен“, словен. krasen, рус. красный лчервен; красивы, укр. красний „красив“, чеш. krasny „прекрасен“, пол. krasny „червен; прекрасен“, горнолуж. krasny „красив“, долнолуж. ksasny „красив“, полаб. krosna „красив“. Интересна е промяната на смисъла на прилагателно име в руския, украинския и полския език. В съвременния руски език то има няколко значения, между които са красив и червен. Значението „червен“ в руския език е по-късно по отношение на „красив, хубав“. Промяната на значението е свързана с високия обществен престиж на червения цвят. Той е цветът на царската мантия, затова в миналото е смятан за особено красив.
Любопитно е да се изтъкне, че централният площад на гр. Москва се нарича „Красная площадь“, като в това съчетание прилагателното име „красная“ също така е запазило старото значение - красив, хубав. Затова и коректният превод на това название е „Хубавия площад, Красивия площад“, а не „Червения площад“.
Интересна особеност от бита на източните славяни, свързана с прилагателното име лкрасены, е това, че в селските къщи на украинци, руси и белоруси съществува специален кът, наречен на руски език „красный угол“ (укр. покуть; белор. покуць). Това е най-почетното място в къщата. Обикновено се намира в югоизточната й част и в него се поставят домашните икони и маса. Иконите в „красивия ъгъл“ се отъждествяват с олтара на православния храм, а масата - със св. престол в храмовия олтар. В „красивия ъгъл“ също така има съд със св. богоявленска вода, свещи от празника Сретение Господне, осветени върбови клонки и пасхално яйце. Според обичая, когато гост влиза в къщата, първо се кръсти пред иконите в „красивия ъгъл“, а след това се здрависва със стопаните. Само най-почетните гости биват настанени в „красивия ъгъл“. 
И така, в поемата „НА ПРОЩАВАНИЕ въ 1869 г.“ разглежданото прилагателно име означава „красиво, хубаво“.