Около 5.5 милиона - толкова хора е нахранил за 10 години Юнашкият тиган, с който Ангел Ангелов обикаля страната и чужбина и удивлява и радва малки и големи, където и да се появи. В събота тези емоции предстоят на жителите и гостите на Сандрово, където в 10 часа започва традиционният фолклорен събор „Сандрово пее и танцува“, на който близо 40 групи от близо и далеч ще пеят, танцуват и ще покажат възстановки на автентични народни обичаи.
Сред дебютите ще има и един вкусен - специална чорба с девет вида риба по стара сандровска рецепта. За да бъде всичко на ниво, кметът на крайдунавското село Георги Пенков вече е осигурил рибата, от Ангел остава майсторлъкът.
Правили сме влашка саламура, тетевенска саламура, видинска рибена чорба, всяка си има своите особености, но такава - с девет вида речна риба, не сме готвили.
Заповядайте да вкусите резултата
ще се постараем да надмине очакванията, разказа в разговор с „Утро“ собственикът на Юнашкия тиган Ангел Ангелов.
Седмица преди гастрола в Сандрово той и екипът му имаха генерална репетиция - в Обзор.
И там правихме нещо за пръв път - рибена чорба с речна и морска риба. Стана уникална, всички я харесаха - и морските вълци, разказва майсторът на вкусната храна.
Той е много популярен, често може да бъде видян на събори и фестивали и мнозина го познават, но не съвсем. Масово се смята, че Ангел Ангелов е от Копривщица, но той си е софиянец, и то не от новопристигналите след падането на жителството преди 30 години. Израснал е в квартал „Банишора“. Иначе връзката му с Копривщица наистина е много силна, но любовта му към бунтовната столица на българското Възраждане, както често е наричан красивият като етнографски музей градец в Средна гора, пламва покрай съпругата му Велислава.
В Копривщица сбъдва и една от мечтите си -
създава Музей на хляба и традиционните храни
който вече е задължителен за посещение за всеки гост на града, а малките му посетители често запрятат ръкави и се учат да месят като прабабите си.
Всъщност това е част от каузата на Ангел - добрата храна добри хора събира.
В името на тази кауза преди 10 години решава да тръгне из страната с Юнашкия тиган, но първо някой трябва да го направи. Опитите му да намери такава фирма срещат широк кръг реакции - от скептицизъм до лек присмех. Но се намират луди като него - луди от онези, за които Ботев казва „Свестните у нас считат за луди“, които решават не просто да опитат, а да направят Юнашкия тиган. Това е пловдивска фирма, която ползва най-висок клас стомана за медицински инструменти и специална технология. Резултатът е гигант с диаметър 1.5 метра и тегло 78 килограма, който 
досега манджа не е загарял и гладни не е оставял
Но не всичко е вървяло гладко. Когато клиентът отива да си вземе поръчката, се оказва, че великанът не може да влезе в колата му - по-широко е и от предните, и от задните врати. Но след малко умуване и на това му се намира лесното - решават да го обърнат на покрива на колата, като коруба на костенурка.
„Курдисахме го отгоре, укрепихме го с две гредички, подложихме картон, привързахме с въже и заприличахме на летящ тиган. До София два пъти ни спираха за проверка, не остана ни шофьор, ни пътник да не се обърне да ни разглежда и оприличаваха тиганчето я на сателитна чиния, я на джакузи за малолетни фолкзвездици“, разказва Ангел. 
Още по-впечатляваща е 
Юнашката тава, която тежи 3.5 пъти повече - 278 килограма
и без проблем събира двуметров здравеняк! За първото й товарене в буса, с който Ангел и Велислава пътуват им страната, се събрали 12 души. 
Защо е всичко това?
Най-краткият отговор на Ангел е - от любов към българското. Затова е създал фондацията „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство България“, затова след музея на хляба в Копривщица прави музей на тортите в Смолян, от това е родена и академията му „Кулинарен историк“, която не спира да показва ястия от традиционни продукти по автентични рецепти. При това Ангел не е готвач - поне не по професия. Бизнесът му е с имоти, но сърцето му е при хората.
„Националната ни кухня е недооценено културно наследство. 
Защо някой трябва да ти каже, че храните, които се произвеждат на 40-50 километра от дома ти, са най-добрите за теб
Или че кулинарният календар трябва да следва сезонността на стопанската година? Не го ли усещаш инстинктивно“, казва в едно от интервютата си стопанинът на Юнашкия тиган. След това разказва откъде е дошъл интересът му към храната - от баба му Златка. От нея научил, че храната става вкусна не само от продуктите и подправките, а и от начина на готвене.
„От едно пиле успяваше да нахрани със супа и за второ яхния цялото 7-членно семейство“, отдава почит на баба Златка признателният внук.
Бабините уроци той надгражда със свои идеи и има собствена кулинарна техника, която нарича обратно готвене. Наклажда се голям огън и след като огромният тиган се напече силно, в него се слага зеленчукът - без олио, без масло, без нищо друго. Щом замирише, отгоре се хвърля шепа сол /тук дозите са други/. Тя кара зеленчуците да си пуснат водата и точно в този букет от вкусове да започнат да се задушават. Чак след това се слага маслото, а накрая и прозрението откъде идва поговорката „Да си оближеш пръстите“.
„Аз съм този големият на снимката, с народната носия“
- така се запознаваме задочно с Ангел преди гостуването му в Сандрово. Да, това е друга негова запазена марка - винаги готви в носия и от доста време е заразил всички около себе си с тази „мода“.
„Юнашкият тиган най-често готви кебап. Късчета месце, дребни лукчета, които се запичат на дъното на тигана, който е поставен над буен огън, гъбки и подправки. Ястие, което няма нищо общо с това, което се продава по търговските центрове. Ние преработени храни не готвим. Месцето си го доставяме от наш приятел с ферми от Югоизточна България. Купувахме си и от Русенско, но заради свинската чума се наложи да преустановим“, разказва майсторът. 
Но както вече казахме, утре в тигана няма да се прави кебап, то не му е и времето, а рибена чорба. Поканата за гастрола в Сандрово дошла от кмета по време на поредния гастрол в Бабово, където Ангел и Юнашкият тиган гостуват от 2018 година.
„20 000 чорби сме направили в Бабово, сега идваме в Сандрово“, казва колоритният Ачо, който в събота ще ви поднесе с усмивка топла порция, ако решите да опитате как се е справил приготвените за празника девет вида дунавска риба.