Горските пожари вероятно са изиграли ключова роля за пълния срив на сухоземните екосистеми по време на най-тежкото масово измиране на Земята преди повече от 250 милиона години, пише Юрикалърт.
Откритието е направено от палеонтолога д-р Крис Мейс от Ирландския национален университет в Корк съвместно с учени от Шведския природонаучен музей, които са изследвали фосилни растения и дървени въглища в Австралия и Антарктида.
Резултатите показват още, че днешните влажни зони също изсъхват с тревожни темпове, а горските пожари са унищожили огромен брой животни и растения по цялата планета.
В публикацията авторите се питат дали в момента Земята не е на път към подобно масово измиране.
Специалистите са изследвали опустошителното събитие в края на пермския период, което е ликвидирало почти всички видове на планетата и цели екосистеми са се сринали. Учените са открили рязък скок в активността на горските пожари вследствие на това най-сериозно масово измиране.
Подпомогнато от бързите емисии на парникови газове от вулканите, екстремното затопляне и изсушаване е довело до горски пожари в обширни региони, които преди това са били постоянно влажни, обяснява Мейс.
"Вместо да улавят газа, тези влажни зони са се превърнали в основни източници на въглерод в атмосферата, засилвайки тенденцията към рязко затопляне", казва изследователят. Това не е по-различно от сценария, който се развива днес.
Чрез изучаване на фосилни растения и дървени въглища в Австралия и Антарктида, специалистите са установили, че влажните зони са били редовно нарушавани от пожари, довели до събитието на измиране.
В отговор на това растенията са развили редица механизми за справяне с пожарите. Изглежда обаче, че сериозните климатични промени и пикът на активността на пожарите са довели до критична точка, от която цялата екосистема не е била в състояние да се възстанови в продължение на милиони години.
Изследователите подчертават, че в наши дни горските пожари са причинили шокиращо масово измиране на животни в няколко региона по света, в частност в Калифорния през 2018 и 2020 г. и в Австралия през 2019 и 2020 г.
По-скорошното затопляне на глобалния климат е довело до продължителни засушавания и увеличаване на горските пожари в типично влажни местообитания като торфените гори на Индонезия и обширните влажни зони Пантанал в Южна Америка.
Тези големи "въглеродни абсорбатори" - райони на естествено улавяне на въглерод от атмосферата, са от решаващо значение в борбата с изменението на климата. Както показват фосилните данни, без тези региони за улавяне на въглерод светът може да остане непоносимо топъл в продължение на стотици хилядолетия, казва д-р Мейс.
"За разлика от видовете, пострадали от масовите измирания в миналото, ние имаме възможност да предотвратим изгарянето на световните въглеродни абсорбатори и да помогнем да се избегнат най-лошите последици от съвременното затопляне", подчертава той.