Твърде сложен изказ в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, прекалено много информация, недостатъчно примери и обяснения, малко време за упражнения. Това са основните трудности, които срещат децата в училище. Изводите са от национално изследване на "Галъп интернешънъл Болкан", направено по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН) и представено днес в присъствието на заместник-министъра на образованието и науката Мария Гайдарова и на Първан Симеонов - изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл Болкан".
В пространни интервюта с родители и ученици от първи до десети клас, които на практика са се превърнали в дълбочинни, социолозите са питали за проблеми в учебните програми по отделните предмети и в конкретните учебници и са събирали препоръки за улесняване на процеса на учене.
Малко над половината от анкетираните родители признават, че децата им имат затруднения по един или повече предмети. Най-голямата част от тях - 37 процента, определят онлайн обучението като основна причина за трудностите на детето. Почти 33 на процента обвиняват учителите, че преподават зле. Близо 28 на сто смятат езика в учебниците за неясен. Толкова са и тези, според които материалът е прекалено обемен.
Проблеми посочват и родителите, чиито деца се справят добре в училище. Около една трета от тях посочват като пречка неясния език в учебниците и учебните помагала. Над 23 процента смятат, че учебното съдържание не е съобразено с възрастта на детето, също толкова са недоволни от начина, по който учителят поднася материала.
Математиката е най-трудният предмет в почти всички класове според отговорите на родителите. Голяма част от тях са убедени, че учебен материал по математика е "свален" от по-горните класове в по-долни. Оплакват се и от липса на достатъчно време за упражнения.
В трети и четвърти клас проблемни са и други предмети като човекът и обществото и човекът и природата. Много родители посочват, че изучаваният материал не е съобразен с възрастта на децата, има твърде голям и недобре систематизиран обем от информация, който обърква учениците. Често се стига до заучаване "наизуст" на уроците по тези предмети, без да се разбира съдържанието.
Майки и бащи на по-големите ученици препоръчват да се учи повече национална история и повече българска литература.
Повече от половината родители помагат на децата си в подготовката на уроците. В началните класове делът на тези майки и бащи достига 84 процента.
Всеки трети родител плаща за частни уроци по предмети, преподавани в училище, като 17 процента от децата посещават допълнителни занимания по два или повече предмета. Делът на тези отговори е значително по-висок сред родителите на ученици в прогимназиален и гимназиален курс, което се свързва и с подготовката за изпитите след седми клас и за матурите.
Две от всеки пет деца между първи и четвърти клас признават, че не разбират част от съдържанието на учебниците, основно по математика. Затрудняват ги главно текстовите и логическите задачи. Те често се оплакват, че нямат достатъчно време да се упражняват. Според половината от тях уроците са прекалено дълги.
Проблемът се задълбочава в прогимназиалния етап (пети - седми клас). Там вече 57,6 процента от учениците заявяват, че част от учебниците са написани сложно и неразбираемо. Повечето седмокласници, но и много петокласници и шестокласници, се оплакват най-много от учебниците по история и цивилизации.
Учебното съдържание по география и икономика също се оказва трудно разбираемо за част от учениците между пети - седми клас. Тук сложни според тях са множеството нови термини и твърде многото информация в учебниците, която трябва да се помни наизуст.
Гимназистите недоволстват от твърде големия обем от информация, който според тях е излишен и затруднява ученето и определянето на най-важното. Много от запитаните ученици искат учебници на по-достъпен език, повече време за упражнения и по-интерактивно преподаване на материала - с повече илюстрации, графики и примери.