За период от 60 години човечеството се разви толкова, колкото не го е правило за предходните 2000 - не само в технологичен план, включително и като демографски промени. Това посочи гл. ас. д-р Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) и главен икономист на КНСБ по време на конференция на тема „Труд, жизнен стандарт и социална стратификация: тенденции и предизвикателства“. В хода на събитието Костов представи пленарен доклад на тема „Демография на България: вчера, днес и утре“, който съдържа исторически преглед и прогнози за демографията на страната.
Като глобални демографски тенденции Костов посочи застаряването и увеличаването на населението, промяна на числеността и структурата на работната сила, промяна на съотношението между населението под, в и над трудоспособна възраст. Според икономистът в България сме пропуснали шанса да „обърнем кривата“. Ако изведнъж всички жени във фертилна възраст започнат да раждат, пак няма да може да се възпроизведем математически над това, което сме били преди 20 или 30 години, посочи той. Колкото е по-висок жизненият стандарт в едно общество и са по-високи доходите в отделните домакинства, в толкова по-висока степен нараства и алтернативната цена от дейностите, свързани с възпроизводството на човека и отглеждането на децата, отбеляза директорът на ИССИ.
През 2020 г. са регистрирани 124 735 смъртни случаи, което прави по 10 394  души на месец, 346 души на ден или 14 души на всеки 60 минути. Според представените данни отрицателният принос за 2020 г. е в размер на 65 649 души. Това прави по 5 470 души на месец.
Докладът показа, че броят на сключените бракове намалява от средно 35 000 през 2000 г. до средно около 26 000 през 2021 г., а средната възраст за раждане на първо дете на майката за България и София – столица е съответно 27,5 и 30,5 години.