Скъсването на емоционалната връзка с храната е скритата причина за много нелицеприятни социални явления. Това каза в интервю за БТА основателят и председател на Slow Food в България доц. Десислава Димитрова. Тя посочи, че няма баланс в разпределянето на храната в световен мащаб и свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на отпадъци трябва да се намали.
Доц. Димитрова обясни, че „бавната храна“ е достъпна на по-малки разстояния, което намалява вредното влияние на нейния транспорт върху климата. Трябва да има цялостна политика за развитие на селските райони като среда, в която се произвежда храната от хора, които живеят добре там, подчерта тя. Според нея храната е отражение на това как хората се справят с наличието или дефицитите на хранителни продукти. Като недъг на съвременната хранителна верига тя посочи поставянето на изкупна цена за производителите, която не отговаря на вложения труд с цел постигането на ниски цени за потребителя. 
„Бавната храна“ в България
Движението Slow Food (в превод на български: бавна храна, произнася се „слоу фуд“), възниква през през 1989 г. в Италия като контрапункт на забързания начин на живот, индустриалното селско стопанство и глобализацията на хранителната система. Неговата цел е да проучи, съхрани, развие и популяризира местните храни и еко гастрономичните традиции и култура, свързани с тях. Slow Food връща храната в центъра на вниманието на потребителите, разкрива значението й като комплексно явление, а не евтина стока и привлича вниманието към нейния произход, състав и физиологична роля, както и към хората, които я произвеждат.
Мотото на организацията Slow Food в България е “чисто, вкусно, честно” и тези три думи обясняват философията на движението. Чисто, защото трябва да се произвежда по неувреждащ околната среда начин, без ГМО и химикали или с максимално щадящи такива, като се съблюдава благосъстоянието на животните, обясни доц. Димитрова. Вкусно се разглежда в културния контекст, в който съществува храната, уточни тя и даде пример със сушените овчи крачета – характерен продукт за мюсюлманските общности по долината на Места. Тъй като не може по друг начин да се консумират, те се използват за овкусяване на постните ястия, най-често фасула. Честно е думата, която отличава Slow Food от другите организации, занимаващи се с темата „храна“. Идеята е производителят да получава справедливо възнаграждение за труда си, а потребителите - справедлива цена за качествена храна.
Според доц. Димитрова българското образование не подготвя днешните деца да станат информирани потребители в бъдеще. От организацията са направили проучване – скрининг на учебниците от първи до четвърти клас. Информацията за селското стопанство, флората и фауната, природата е оскъдна и често пъти неясна и дори невярна, отбеляза доц. Димитрова. 
Един от инструментите на Slow Food за опазване на хранителното разнообразие са президиумите – проекти, концентрирани върху опазването и развитието на конкретна храна. Доц. Димитрова даде пример със село Долни Раковец, община Радомир, където гледат местен чесън от стотина години. Някога е бил голям поминък, защото и днес хората посочват, че с неговото отглеждане са построили къщите си, изучили са децата си, подчерта тя. Друг инструмент на организацията е Съкровищницата на вкусовете – международен електронен каталог с местни продукти, в които България участва с около 60 различни храни.
Сред инициативите, които Slow Food в България подкрепя, са „Куртово Конаре Фест“, Празника на смилянския фасул, фестивалите на козето мляко, тракийската кухня и змеевския пелин.
Българското производство
Комунистическият период съвпада със „зелената революция“ в западния свят, която се оказа не толкова човеколюбива. Ние сме наследници на индустриални земеделие и произвеждане на храни, отбеляза доц. Димитрова. Според нея режимът е възпрепятствал предприемаческата находчивост на българина. Пряк резултат от това е оскъдното хранително разнообразие, което сме наследили от този период. 
Наследници на индустриалното производство на храни и БДС стандарта, нашите компетентни органи нямат разбирането за важността на хранително биоразнообразие, както и не допринасят за неговото опазване и поддържане. Разнообразието от породи и сортове у нас също е оскъдно като връзката със старите популации е почти напълно изгубена, смята доц. Димитрова. Тя посочи, че производители гледат на контролните органи като на наказателен отряд и нямат смелост да мислят в дългосрочен план, както и време да се задълбочат в продукта си. Опитваме се да укрепим тяхното самочувствие чрез знанието за продукта, който произвеждат, уточни доц. Димитрова. По думите й малките успешни и устойчиви производители правят всичко „въпреки“ системата.
Ние нямаме държавна политика за подкрепа на националната гастрономическа култура, отбеляза доц. Димитрова. Според нея проблемът не е само в това доколко е строго или неправилно регулирано производството на храни. Трудностите са свързани и с лошите пътища, липсата на аптеки, празните училища и читалища в селата. Трябва да има цялостна политика за развитие на селските райони като среда, в която се произвежда храната от хора, които живеят добре там, смята доц. Димитрова.
Експертът подчерта, че за да опазим нещо, ние трябва първо да го разберем и проучим. За храната трябва да се говори фактологически вярно. С проекта „Еко-общество чрез храна: лични избори срещу климатичните промени“, финансиран от Норвежкия механизъм, успяхме да развием мрежата на Slow Food от местни общности, които съхраняват нашата кулинарна памет - местни сортове, ястия и продукти. Конкурираме се с времето, защото носителите на тази памет са възрастни хора и цялата информация е скрита в семейството, отбеляза доц. Димитрова.
Според нея отглеждането на местни сортове се отразяват животоспасяващо на местните икономики. Тя даде пример с албански ресторант, чиито собственици събират лично продуктите за заведението си от 360 семейства в района. Веднъж в месеца ресторантът затваря за гости, за да посрещне семействата производители. Собствениците знаят, че трябва да се погрижат за хората, от които взимат продуктите си, уточни експертът.
За храната и липсата й
„Бавната храна“ е тази, която си произвеждаш сам или за която знаеш откъде са дошли продуктите. Няма „хапче“ за здравословно хранене или за „бавна храна“. Ако искаш да възприемеш тази философия, трябва да я разбереш, смята доц. Димитрова.
Скъсването на емоционалната връзка с храната е скритата причина за много нелицеприятни социални явления, отбеляза тя. Според нея трябва да се намали свръхконсумацията, свръхпроизводството и генерирането на отпадъци. Тя обясни, че „бавната храна“ намалява разстоянието и храната, която консумираме е възможно по-близо, което намалява транспортните разходи, бензина, керосина и така се щади природата.
Според доц. Димитрова храната е отражение на това как хората се справят с наличието или дефицитите на хранителни продукти. Като недъг на съвременната хранителна верига тя посочи поставянето на изкупна цена за производителите, която не отговаря на вложения труд с цел постигането на ниски цени за потребителя. Друг проблем експертът открива в консумацията на храни, които са „на мода“. Те не са широкодостъпни, което води до скрити социални неравенства, обясни тя.
Напоследък много се говори за авокадото и то се популяризира като „супер храна“, посочи доц. Димитрова. Тя отбеляза, че то се произвежда в големи плантации и отнема водата от прилежащия географски район. За да имаме ние храна, други хора са обречени на глад, коментира експертът.
При положение, че 30-40 % от произведената в световен мащаб храна се изхвърля, защо е необходимо да се прави изкуствена, а не се помисли за балансиране, заяви доц. Димитрова. Тя посочи, че няма баланс в разпределянето на храната в световен мащаб, а храната е лишена от смисъла й да поддържа организма.