Русенецът Костадин Сонев държи в ръцете си две съдийски решения, коренно различни по смисъл и резултат, въпреки че са по един и същи въпрос. С едното му дават право, а с другото му го отказват. 
И двете са на един и същи съд - Русенски окръжен.
И двете са в сила и не подлежат на обжалване.
Кому да вярвам, на кой съдия? Нали законът е един и същ, защо решенията са различни, пита човекът. И се чуди къде по-напред да ги изпрати: на кой инспекторат или направо на Висшия съдебен съвет, на ВКС, в Страсбург, в Европейската комисия, на омбудсмана и където още се сети. Защото е убеден, че такова чудо в друга държава не може да се случи.
Той беше първият, който осъди „Топлофикация“ за обезщетение
Всъщност Костадин Сонев е първият човек, който през 2011 година осъди „Топлофикация“ в Русе да му плаща обезщетение за това, че ползва изградена от неговата фирма абонатна станция към жилищна кооперация.
Според Закона за енергетиката, тези съоръжения би следвало да се изграждат от самата „Топлофикация“ - логично е, все пак тя ги ползва, тя продава чрез тях парата си, тя печели от това. Но не винаги става така.
Фирмата на Сонев - СД „Съдружие - Сонев и синове“ изгражда жилищна кооперация с гаражи на ул.“Сяр“. За да се включат към парното, Сонев изгражда и топлопровода, плюс останалите нужни съоръжения. Това става по сключен предварителен договор с „Топлофикация“ за присъединяване на новопостроената сграда към топлопреносната мрежа. Договорили се присъединителният топлопровод и съоръженията към него, както и тези в абонатната станция, да се изградят от „Сонев и синове“ и за негова сметка. А през 2009 година бил сключен окончателен договор за присъединяване. И парното е пуснато. А в блока е осигурено безплатно помещение, където да се направи абонатната станция - то се дава „за послужване“ на „Топлофикация“, пак без стотинка насреща.
Цялото упражнение струва на Сонев 13 332 лева с ДДС. Които той вади от джоба си и плаща. Като се надява, че впоследствие „Топлофикация“ ще си ги откупи и всичко ще е наред.
Нищо подобно обаче не се случва. Така минават години. Писмата и поканите не дават резултат, двете страни така и не успяват да се разберат с добро.
Тогава Сонев се обръща към съда. През 2011 година завежда първото си дело срещу „Топлофикация“, с което иска обезщетение за това, че изградените от него съоръжения се ползват от топлинното дружество на практика без пари.
Съдът: Който ползва чуждо, трябва да си плаща
Сонев стъпва на чл.137 от Закона за енергетиката. Според него принципът е при присъединяване на битови потребители съоръженията и абонатната станция към новите абонати да се изграждат от топлопреносното предприятие и да са негова собственост. Законът обаче предвижда и друга възможност: изграждането на съоръженията може да се извършва от потребителите, след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването им.
Логиката на Сонев е простичка: не може един да плаща и строи, а друг да получава и да ползва наготово. Затова и завежда делото.
В съда „Топлофикация“ прави опит да го обори. Един от козовете на дружеството е, че всъщност Сонев вече не е собственик на съоръжението, а то е обща собственост на всички в блока. Т.е. абонатната станция и съоръженията се явявали обща част - съсобственост на всички. И Сонев не можел да претендира за обезщетение от името на всички. А в окончателния договор, подписан през 2009-а, не са изброени всички собственици на обекти в жилищната кооперация.
Но съдът решава, че Сонев е прав. „Сградата е жилищна и изградените съоръжения служат за доставка на парно отопление и топла вода в сградата. Тези съоръжения е следвало да се изградят от ответника и за негова сметка. След като това не е направено, а те са строени от и за сметка на „Сонев и съдружие“ като един от собствениците в обекта, са налице предпоставките за заплащане на цена за ползване, категоричен е съдът. И присъжда „Топлофикация“ да плаща на „Сонев и съдружие“ по 92,58 лева обезщетение на месец. За периода от месец април 2009 г. до месец април 2011 г., общо за 25 месеца, „Топлофикация“ е осъдена да плати 2314,50 лв.
Това решение е безапелационно потвърдено и от Окръжния съд в състав Аглика Гавраилова, Пенка Димитрова и мл. съдия Милен Бойчев. Като влезе в сила решението, ми издадоха изпълнителен лист и така успях да си събера парите от „Топлофикация“, разказва Сонев.
Победата се оказва пирова
Решението на съда обаче не решава въпроса окончателно, то касае само един кратък период от време - около две години. За тях има издаден изпълнителен лист, за тях Сонев си е получил и парите.
За по-нататък обаче положението си остава същото - „Топлофикация“ ползва, а Сонев трябва да води дела, за да си извоюва обезщетение. Защото няма друг начин да го направи - не може да принуди монополиста да откупи съоръжението, нито може да го накара да сключи договор и да се задължи да плаща доброволно обезщетение за това, което ползва.
„Няколко пъти питахме в „Топлофикация“ какво ще правим по-нататък. Докато най-накрая разбрахме, че пак ще трябва да водим дело. Защото отказаха да изкупят съоръженията, отказаха да плащат доброволно за ползването им“, обяснява Сонев.
Така той започва втората съдебна битка - пак за същото съоръжение, на същия адрес, само че за парите, които се дължат за ползването му през следващата година - от май 2011 до септември 2012 г. - общо за 17 месеца.
Първоначално делото тръгва по същия начин, по който и първия път - Районният съд категорично застава зад претенцията на „Сонев и синове“. На 10 януари т.г. съдия Дарин Йорданов от РРС осъжда „Топлофикация“ да плати на дружеството 1573,86 лв. - цена за ползване на изградените от „Сонев и синове“ съоръжения за тези 17 месеца. Плюс съдебните разноски.
Не само казусът, дори и мотивите на съда са същите: че съоръженията са изработени от дружеството за негова сметка, от 2009 г. сградата се топлоснабдява чрез тях и очевидно се дължат пари за ползването им. Обратното е неоснователно обогатяване на „Топлофикация“, която ползва чуждата собственост, без да плаща за това. 
Нов съдия - нов късмет
Решението на Районния съд обаче не е окончателно и подлежи на обжалване. Което „Топлофикация“ и прави. И така делото попада отново в Окръжния съд, само че при друг тричленен съдийски състав.
За тотална изненада на Сонев, новият тричленен състав буквално го отвява. Съдийките Искра Блъскова, Галина Магардичиян и Николинка Чокоева отменят решението на Районния съд и отхвърлят иска му срещу „Топлофикация“. Като нито една от тях не е подписала решението с особено мнение - т.е. били са напълно единодушни.
Изненадващото си становище, на фона на останалите досегашни решения, съдът мотивира с извода, който „Топлофикация“ сочи от самото начало -  че съоръженията всъщност не са собственост на „Сонев и синове“, а на етажната собственост, т.е. на притежателите на апартаменти в сградата. И следователно „Топлофикация“ нищо не дължи на Сонев. А въпросът дали „Топлофикация“ не ползва без пари чужда собственост и дали не се обогатява неправомерно от това, остава настрани от спора, след като Сонев не е в правото си да иска парите.
Делото е приключило, решението не подлежи на обжалване. И вече е в сила.
А сега - накъде?
И аз какво да правя сега?, пита Сонев.
На този етап обаче отговор така и не намира.
Дотук човекът е платил над 600 лева разноски по адвокати и съдебни такси. И на него съвсем не му е смешно да чува шегата, че у нас е постижение да намериш двама юристи на едно мнение.
Адвокатът на Сонев му обяснил, че за тези „малки“ искове на стойност под 5000 лева е почти невъзможно да стигнат до ВКС, чиято основна задача е да следи за точното прилагане на закона и да уеднаквява съдийските му тълкувания. Затова, въпреки че изглежда адски нелепо, тази ситуация се е повтаряла и повтаря нееднократно навсякъде в България.
Друг въпрос е, че в една държава, наричаща себе си „правова“, това е недопустимо. Защото абсурдът, в който този човек е изпаднал, руши доверието не само в съдебната система, а и в правото изобщо.
Засега обаче изглежда, че наистина единственият начин на Сонев да реагира и да потърси правото си другаде, щом не може в съда, са писмата и просбите до всички възможни институции. Пък дано някой му обърне внимание.