Здравей, Петя! Притеснява ме, че синът ми много се увлича във фантазии - все е някъде „в облаците“. От малък беше много любознателен и дядо му го занимаваше с много неща. През последната година, след като си научи уроците, ако няма деца наоколо, не ги търси, а започва да си играе сам на странни игри. Мисли се за някакъв измислен супергерой, когото имитира - размахва пръчка, с викове сече клонки от дърветата, говори си сам... Има много знания дори за неща, за които с баща му нямаме и понятие. Разпитва ни и ако сме чували за тях, разказваме, а той продължава да пита за подробности. За да не го подведем, като не знаем достатъчно, му казваме само какво предполагаме. Учителката му казва, че той е интелигентно дете. Аз си мисля, че в клас доста се притеснява. Чувствителен е. Изглежда, че не иска да взема участие, защото другите деца го наричат всезнайко и зубър. Често се питам дали той се развива правилно, дали прекалената му информираност няма да му се отрази зле за живота му нататък. Не бих искала да бъде нещастен, ако го приемат за особняк и в бъдеще. Ние с баща му сме обикновени хора със занаятчийска професия. Но той като че ли е по-различен и от нас, и от другите деца в класа и в квартала. Дали са основателни тревогите ми за него? Галя, 30 г.

Здравей, Галя! С писмото си показваш, че мислиш не само за развитието на сина ти до момента, но и в далечната перспектива - какъв би бил животът му, ако качествата и склонностите, които показва сега, останат трайни или - може би - ако се изявят още по-силно.
На базата на едно майчино описание не бих могла да кажа дали са основателни или не тревогите ти, но може би ти ще можеш да си отговориш до известна степен до края на този отговор в страницата на вестник „Утро“. Надявам се заедно да бъдем в помощ и на други родители, които като теб са
загрижени за бъдещето на детето си
Да се опитаме да преживеем твоите притеснения чрез разказаното от теб. Казваш, че синът ти много се увлича във фантазии - все е някъде „в облаците“. Представяме си го като по-малък, може би в предучилищна възраст, откогато си забелязала неговата любознателност. Повечето родители сигурно ще си спомнят периода на голямото питане на своите деца, на многото „защо“ и „какво е това“.
На младите родители често не им достига търпението
което пък са придобили техните родители - баби и дядовци на децата. Към тях бихме могли да присъединим и помощта от прабабите и прадядовците. Поради особеността на възрастта им - да им се оживяват често стари спомени и да повтарят многократно нещо, за което са се сетили, биха си паснали с правнуците за взаимно удовлетворяване на нуждите - на малките - непрекъснато да питат и да искат да им се преповтаря чутото, а на възрастните - някой да ги слуша и да са неуморни в преповтарянето.
Ето как и синът ти, Галя, и дядо му „често са си били другари в съвместни занимания“.
Любопитството на детето е намирало отговори
в нещата, които изглежда на драго сърце му е показвал дядо му. Струва ми се, че ти би вметнала, ако професията на дядото е различна от занаятчийството, каквато е и твоята и на съпруга ти. От казаното от теб моето въображение ми поднася атмосферата, в която израства детето ти - къща с двор в града или може би на село, където дядо му има работилница или поне гараж с инструменти и с материали, които е претворявал в интересна играчка или полезен предмет в очите на внука си.
Според впечатленията ти от последната година, когато синът ти е вече на 10, може да си представим, че той не изпитва особено потребност да споделя непременно играта си с другите деца. За това може да има различни причини. Има деца, които не търсят другите, защото са стеснителни. Ако е така, това ни насочва към необходимост от развитието на уменията за общуване. Има обаче
деца, на които им харесва да си играят сами
Техният темперамент им помага да наситят собствения си свят с множество идеи, в които вниманието им е силно увлечено и особено в детайлите на нещата. „През последната година, след като си научи уроците, ако няма деца наоколо, не ги търси, а започва да си играе сам на странни игри.“ Като наричаш игрите му „странни“, предчувстваме твоето безпокойство, Галя, може би за това дали склонностите на детето подсказват някакъв проблем. ДМисли се за някакъв измислен супергерой, когото имитира - размахва пръчка, с викове сече клонки от дърветата, говори си сам...“
Играта на супергерой
над възрастта на средното детство би показала проблем с фантазирането. То ни служи добре, ако успешно въображаемо преработваме чувства и настроения или пък го прилагаме в планирането на нашите дейности. Проблем е обаче, ако, реализирайки с конкретни действия фантазията си, ние поставяме и себе си, и другите във всевъзможни рискови ситуации.
Стремежът за култивиране и повишаване на собствената физическа сила привлича децата към спортните зали за усвояване на бойни изкуства и на различни видове атлетика. Да си се представя като супергерой дете от предучилищна и начална училищна възраст, е нормално. Преживявайки като свои суперсилата на героя и други негови качества, посветени на добрини за хората срещу силите на злото и на „лошите“, то се превръща въображаемо в своя герой и
репетира качествата и действията, на които се възхищава, докато подражава
За да не се задържат задълго децата само Дв облацитеУ на въображението, бихме могли да насочваме вниманието им към суперкачествата на хора в реалността - вуйчовци, чичовци, лели с техни отличия и способности, батковци и каки - свои или братовчеди, приятели и съседи. Началната училищна възраст е времето, в което детето се оглежда за образци в по-широкия кръг извън основния състав на семейство си, възхищава се на своите учители, които показват специални умения, започва да мечтае да умее същото, когато порасне.
Паметта има важно значение за интелекта, а анализите от съвременните изследвания върху нея показват
значителната роля на въображението с предимство пред заучаването
на определена информация. Превръщането на прочетените или чутите думи в образи и в движещи се образи като че ли най-близко описва какво е въображението. В психологията са разкрити много негови характеристики и функции. То се захранва и развива полезно в живота ни от добрия опит вкъщи, в училище, в работата. Също черпи заряд от художествените описания на писатели и поети, от разговорите със сърцати хора, каквито са актьорите и добрите учители, чрез изразителното им
слово с магическата сила да пренася децата във въображаем свят
Има и друг добър начин, Галя, за развитието на въображението и интелекта, свързан с уменията на „обикновените хора“, каквито се определяте с твоя съпруг с вашата занаятчийска професия. Правенето на различни неща пред очите на детето, съпроводено с назоваване на предметите и действията с тях, особено ако му даваме да изпробва да направи това, което му е достъпно по възможностите, създава отпечатък в ума му чрез образуването на нови невронни връзки в кората на главния мозък. Ако дадено полезно действие се повтаря от детето, опитът го превръща в умение или във времето го развива в способност. По-късно дори и наум, съвсем въображаемо,
детето ще може да си представя всичко онова, което е виждало и правило
А за новото, което не е изпробвало, но може да си го представи, лесно ще му се появи идея как би могло да го осъществи.
Като разсъждаваме върху всичко това, да си представим каква осъдителна по отношение на въображението сила носи упрекът, произнасян често по инерция с гневен тон от някого, който е ядосан на друг: „Ти какво си въобразяваш?!“. Ако възрастните подразбират емоцията, съпътстваща тази реплика като покана за обсъждане на проблеми между тях, то в разговор с дете би трябвало да бъдем внимателни в използването й и не с онзи тон. По-скоро е добре да показваме
истински интерес и съпричастие към мислите и въображението на детето
Ако не му ги подценяваме, не ги иронизираме, а ги уважаваме и насочваме към разширяване на представите му, то би могло да развива способността си да разсъждава и да се ориентира в нови и в трудни ситуации, като намира бързи и много добри начини за справяне. Както ми изглежда, че ще умее след време и твоят син, Галя: „Има много знания дори за неща, за които с баща му нямаме и понятие“. Обръщаме внимание и на това как разговаряте с него за неща, за които с баща му не сте достатъчно сигурни: „Разпитва ни и ако сме чували за тях, разказваме, а той продължава да пита за подробности. За да не го подведем, като не знаем достатъчно, му казваме само какво предполагаме“. Ето и
външната оценка, която не е така пристрастна
каквато е нормално да бъде оценката на майката за детето й: „Учителката му казва, че той е интелигентно дете“. Хората, които отблизо познават детски и начални учители, ще се усмихнат, защото и те се привързват много към децата от своята група или клас и също стават пристрастни. В по-голяма степен интелектът и неговата сила при дадено дете или възрастен би могъл да се разкрие не само в проявата на множество интереси и способности, но и в специализирани психологически изследвания. В тях се установява дали постижението е като на повечето връстници, дали се открояват дефицити или напротив - интелектуалното функциониране е над това за възрастта с извод за развитие във високите академични постижения или за особена надареност, в което отново се крие 
ролята на големия обхват на представите и на въображението
Споделяш, Галя, че ти се струва, че в клас синът ти доста се притеснява. „Чувствителен е. Изглежда, че не иска да взема участие, защото другите деца го наричат всезнайко и зубър.“ След първи и втори клас, когато често учителите дават за пример справянето в клас на по-бързо напредващите, неусетно децата преминават във възраст, в която им дотяга сравняването им с другите, които им се привиждат като всезнайковци и зубъри. Затова би било добре и родителите, и учителите да насочват сравнението в рамките на справянето на всяко отделно дете - то днес спрямо себе си вчера, преди седмица, месец, или след седмица и месец, ако положи още определени усилия. Така родителите ще се удивляват искрено на постиженията на даден съученик, ще насочват интереса и възхищението на детето си към нечия суперсила и ще го насърчават
да открие и умножи своята суперсила
Съчувстваме на твоята грижа за сина ти, Галя, но нека да чуем наново как звучи твоето безпокойство: „Често се питам дали той се развива правилно, дали прекалената му информираност няма да му се отрази зле за живота му нататък. Не бих искала да бъде нещастен, ако го приемат за особняк и в бъдеще.“ С казаното по този начин ми се струва, че твоето възпитание ти е предоставило достатъчно много равнения за житейско успяване, което се измерва най-вече с личната удовлетвореност и със
способността да правим живота си взаимно удовлетворителен
с хората, които са близо до нас. В този смисъл в каквато и област да се развиваме и изявяваме, би било добре да останем достатъчно „обикновени хора“ като теб и съпруга ти, с интерес към детето - за приликите и различията му от родителите си, от другите деца в класа и в квартала, дали е щастливо от това, в което се изявява, дали стига „до облаците“ в щастливи, вдъхновени или релаксиращи полети на въображението си, дали лесно „пилотира“ на различни височини и дали умело приземява фантазиите си, за да ги превърне в ползи за своя живот и за живота на другите.