В Държавния архив в Разград се съхраняват малък брой документи, свързани с Антон Страшимиров. Макар и ограничени като обем, архивните източници допълват и разширяват информацията за живота и дейността на твореца и общественик, разказа в интервю за БТА д-р Дарина Колева, главен експерт в архива. На 15 юни се навършват 150 години от рождението на големия български писател, драматург и публицист, чийто жизнен и творчески път протича на границата между две столетия и за кратко се пресича и с Разград. 
Братът на Антон Страшимиров – Димитър преподава в Разградското окръжно мъжко петокласно училище (гимназия „Йосиф I”). Вероятно това е причината бъдещият писател да учи в разградското учебно заведение през учебната 1889/1890 г., каза Колева. Тя обясни, че Димитър Страшимиров е не само учител, но и активно участва в обществения живот на града. Той е един от редакторите на вестник „Съвременник”, като в подготовката на първия брой участва и самият Антон Страшимиров. 
По думите на Дарина Колева следва десетилетие, през което Страшимиров е учител – период, прекъсван многократно, но много ценен за писателя. Учителства в Поповска и Варненска околии, впоследствие и в Бургаско. През тези години се оформя личностната ориентация на Антон Страшимиров. Той разпространява политическите си идеи, поддържа връзки със съмишлениците си, за което свидетелстват запазени документи в Държавния архив в Разград. Писма на Разградския окръжен управител от юли 1891 г. до Варненския окръжен управител от фонда на Разградското окръжно управление дават информация за посещението на Страшимиров в Разград и за разпространяване на социалистически идеи „...между учители, ученици и граждани”, заедно с негови съмишленици. Според експерта тези единични документи хвърлят известна светлина върху ранния период от живота на писателя.
От публицистичната дейност на Антон Страшимиров в Разградския архив е запазен ръкопис на негова статия със заглавие “Стига жертви”. Документът е съхранен от Ангел Попов и постъпва в архива като част от фонда на баща му Григор Попов, посочи Дарина Колева. По думите й няма голяма яснота как ръкописът попада в Разград. Очевидно статията е създадена и публикувана в София. Ръкописът е публикуван в септемврийски брой от 1929 г. на в. “Мир” без изменения. Статията е за Георги Баждаров – учител, журналист, писател, македонски водач. В публикацията Страшимиров описва първата си среща с Баждаров. Неговата личност поразява писателя, който следи жизнения му път, до момента, в който куршуми повалят македонския водач. Малко известна подробност от биографията на Баждаров е, че той е учител в гимназия "Йосиф I" в Разград през 1907 г., добави д-р Колева. 
Тя разказа още, че Антон Страшимиров създава редица запознанства в Разград. При посещенията си в града писателят често отсяда в семейството на Георги Белчев и д-р Мария Громова-Белчева (първата дипломирана лекарка в града). Спомени от тези посещения запазва дъщеря им Цветана Белчева. Спомените, макар и субективни в своята същност, показват един друг поглед към живота на писателя, дават информация за връзките му с местните жители, осветляват паметта за конкретни хора и събития, посочи Дарина Колева.
По думите й друг източник на информация за трайните връзки на Антон Страшимиров с Разград е местната преса. Съобщения във вестниците отбелязват посещенията на писателя и беседите, които изнася пред гражданите. Самият Страшимиров пише на страниците на в. “Разградско слово” статия „В Разград през миналия век“. В нея той описва Вароша с кафенетата, видните разградски фамилии, живота в читалище „Развитие” и въобще цялата атмосфера в града в края на ХIХ в.
Според Колева макар и не много на брой, запазените документи от живота и дейността на Антон Страшимиров в Държавния архив в Разград, допълват чертите му на творец и общественик.
По повод на 150-годишнината от рождението на твореца, съвместно със Съюза на българските писатели, Община Разград учреди награда за драматургия на името на Антон Страшимиров. Първият носител на приза ще бъде обявен на церемония, която ще е част от предстоящия на 23 и 24 юни фестивал „Белите нощи“.