Една от любимите му шеги е: „Никога не съм искал да съм известен. Исках само да съм велик“. И това не са само думи - велик е. Признат е за Краля на соула. Всъщност той създава соула, съчетавайки блус, ритъм енд блус и госпъл. Допринася за интегрирането на кънтри, ритъм енд блус и поп музиката през 60-те години става един от първите чернокожи музиканти, които получават творческа свобода при работата си за голяма звукозаписна компания.
Да, говорим за Рей Чарлс Робинсън, който отлетя към небето на днешния 10 юни 2004 година.
Тази история започва на 23 септември 1930 година, когато в Олбани, щата Джорджия, петнадесетгодишната афроамериканска перачка Арета Робинсън ражда извънбрачен син и го нарича Рей. Негов баща е Бейли Робинсън, глава на работническо семейство от Грийнвил, което неофициално осиновява Арета след ранната смърт на майка й. След като ражда Рей Чарлс при свои близки в Олбани, Арета Робинсън се връща в Грийнвил, където отглежда детето с помощта на съпругата на Бейли Робинсън, който изоставя семейството и напуска града. През 1931 година Арета ражда втори син, Джордж, чийто баща остава неизвестен. Чарлс е много привързан към майка си, която е болнава и се придвижва с бастун, но по думите му нейната упоритост и гордост оказват силно влияние върху него.
Рей Чарлс започва да ослепява на около 5-годишна възраст и е напълно сляп, когато е едва на 7 години. Дори не получава диагноза за състоянието си. Според някои източници липсата на зрение се дължи на глаукома; други го отдават на инфекция от сапунисана вода, която не е подложена на своевременно лечение. Независимо каква точно е причината, той постъпва като ученик във Флоридското училище за слепи и глухи в Сейнт Огастин във Флорида. Когато е на 15 години, майка му Арета Уилямс умира. Баща му Бейли Робинсън също умира, когато Рей е още юноша. Така той започва работа като музикант във Флорида, а през 1947 година се мести в Сиатъл - в срещуположния край на страната. Скоро започва да прави музикални записи и „Baby, Let Me Hold Your Hand“ (1951) се превръща в първата му хитова песен. 
Предлагаме ви портрета на Рей Чарлс, публикуван в сайта Площад Славейков. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Никой не е оказвал по-комплексно влияние върху развитието на световната музика от Рей Чалрс, кралят на соула. Започва с буги, революционизира ритъм енд блуса, създава соул, вкарва спиричуъла в попмузиката, след това се увлича от джаз, мейнстрийм, кънтри, театрална музика... Казва, че никога не е искал да бъде известен, а само велик.
Слепотата на Рей Чарлз не е по рождение, губи зрението си от нервен срив. Когато е на 5 години, малкото му братче пада във ведро с вода пред очите му. Рей не успява да го извади и детето умира. От силния стрес зрението му започва да се влошава и само след година той ослепява напълно.
„Слабо помня какво означава да виждаш
Главното, което помня, е как изглеждаше мама. Помня и цветовете“, казва Рей Чарлс в едно интервю.
Майка му умира, когато той е само на 15 години. До края на живота му тя остава за него идеал. Той често говори за нея в интервюта и я споменава в някои песни. Сред тях е „Hard Times (No One Knows Better Than I)“.
Първите си записи Рей Чарлс прави на 17-годишна възраст, когато се премества в Сиатъл и започва да свири по клубове и нощни заведения. Но за начало на кариерата му може да се смята 1953 г., когато излиза сингълът „Mess Around“, донесъл му популярност.
Две години по-късно е записана песента „I Got A Woman“, една от най-известните му песни, революция в ритъм енд блуса. 
За изпълнението й Рей научава соло на саксофон, както и да дирижира бенда
Една от най-известните песни на Рей Чарлс „What’d I Say“ се появява абсолютно случайно.
По време на концерт през 1958 г. музикантите вече привършвали подготвената програма, но оставало време, което да бъде запълнено. Тогава Рей сяда на пианото и започва да импровизира, като води диалог с публиката по време на изпълнението. След няколко месеца композицията е записана, но е излъчена по радиото по-късно, след като била съкратена от първоначалните 7 минути. Много радиостанции забранили излъчването й в ефир заради сексуалния подтекст. Както казал един радиоводещ: 
„Диалогът в песента започва в църквата, а завършва в спалнята“
Въпреки това песента се задържа няколко месеца на върха на класациите.
В продължение на дълги години Рей Чарлс страда от тежка зависимост от наркотици. Няколко пъти е залавян с марихуана, кокаин и хероин. Той неведнъж се опитва да приключи с дрогата, но успява едва след като минава лечение в рехабилитационна клиника. След това не спира да говори публично срещу употребата на наркотици.
Последовател на идеите на Мартин Лутър Кинг, през целия си живот Рей се бори с проявите на расизъм. През 1961 г. той трябва да се появи на сцена в родния си щат Джорджия, но получава телеграма от студенти в университета, където е планиран концертът. В текста й се казва, че при продажбата на билетите ръководството е разрешило до сцената да има само бели студенти, а чернокожите трябвало да гледат концерта от балконите. Рей отменя концерта.
Една от най-прочувствените му песни
„Georgia On My Mind“ всъщност не е писана от него, а от Хоги Кармайкъл. При това е посветена на момиче, наречено Джорджия, а не на американския щат. Но в изпълнение на Рей Чарлс тя става толкова популярна, че през 1979 г. щатът Джорджия я обявява за свой официален химн.
Женил се два пъти, от двата си брака има общо 3 деца, но всъщност е баща на 12 от девет различни жени.
Незрящият Рей основава фонд за помощ на хората с увреден слух, което предизвиква удивление. Попитали го защо за глухи, а не за слепи, отговорът му е: „Музиката спаси живота ми. Не знам как бих могъл да живея, ако не можех да я слушам“.
През живота си Рей Чарлс прави огромен брой концерти. През май 2003 г., година преди смъртта си, той излиза за десетхиляден път пред публика, при това с току-що опериран крак (при това неуспешно). 

Изпитвал и затруднения с говора, но когато запява, никой в публиката не разбира за тези проблеми

Последния си концерт Рей изнася на 30 април 2004 г. в Лос Анджелис, малко повече от месец преди смъртта си. Умира след заболяване на черния дроб.
Той е единственият музикант, получавал награди „Грами“ в продължение на 5 последователни десетилетия. Издава 55 албума.

Не знам какво би било станало
с мен, ако не можех да чувам

Предлагаме ви няколко цитата от Рей Чарлс, които в най-едри щрихи рисуват вътрешния му свят.
* Изобилието разделя хората. Бедността ги събира. Ако ти имаш захар, а аз не - ще заема малко от твоята. През следващият месец може да нямаш брашно - е, ще ти дам малко от моето.
* Не знам какво би било станало с мен, ако не можех да чувам.
* Роден съм с музиката вътре в мен. Музиката бе една от моите части. Също като ребрата ми, бъбреците, черния дроб, сърцето. Също като кръвта ми. Напираща сила беше вече в мен, когато изгрях на сцената. Това беше необходимост, също както храната или водата.
* „Любов“ е специална дума и я използвам само когато наистина я имам предвид. Ако изричаш тази дума твърде често, тя става евтина.
* Музиката беше около мен в продължение на дълго време и ще остане и след Рей Чарлз. Просто исках да оставя своята следа, да оставя нещо добро в музиката след мен.
* Има много теории относно колелото на живота. Най-напред, ние сме тук, за да откриваме нови възможности.
* Какво е душата? Тя е като електричеството - не знам наистина какво е то, но е сила, която може да освети стая.
* Направих го за себе си. Не беше обществото... не бях кариерист, не бях сляп, нито черен, нито беден. Всичко беше моя заслуга.
* Роден съм с музиката вътре в мен. Музиката бе една от моите части. Също като ребрата ми, бъбреците, черния дроб, сърцето. Също като кръвта ми. Напираща сила беше вече в мен, когато изгрях на сцената. Това беше необходимост, също както храната или водата.
* Да се науча да чета музика чрез брайловата азбука и да я свиря по слух ми помогна да развия страшно добра памет.