Европейски разузнавателни служби са изготвили анализ, в който се прави оценката, че президентът на Сърбия Александър Вучич се опитва да предприеме стъпки на сръбската и международната сцена, за да отложи скъсването си с Русия, като междувременно се опитва да придобие отстъпки от Запада, пише в. "Данас".
Документът с гриф "секретно" е изготвен от страна на няколко европейски разузнавателни служби за нуждите на Европейската служба на външните работи (ЕЕАС), начело на която е европейският върховен представител по външната политика Жозеп Борел.
Радио Свободна Европа е видяло документа, в който се анализират следващите стъпки, които ще предприеме президентът Вучич с цел да продължи политиката на балансиране. Руската инвазия в Украйна постави проблема със съотношението на силите за президента Вучич, намалявайки пространството за маневриране на Сърбия в сферата на външната политика и политиката на сигурност.
Какво може да предприеме Вучич?
"За да смекчи силния натиск на Запада във връзка със санкциите, президентът Вучич планира да предприеме различни ходове в международен и вътрешен план, за да предотврати негативните последици за Сърбия, но най-вече да запази собствената си политическа сила," се подчертава във вътрешния документ.
В него между другото се посочва, че има голяма вероятност Вучич да отлага формирането на новото правителство колкото може по-дълго, използвайки това като оправдание за отлагане на налагането на санкции срещу Русия. Изборите в Сърбия се състояха на 3 април. Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич спечели 120 мандата в сръбския парламент, който има 250 места и за формиране на правителство са необходими най-малко 126 гласа.
От друга страна в документа се прави оценката, че е вероятно президентът на Сърбия да прави "политика на малките стъпки", за да доближи Сърбия до Запада. Целта е да отложи окончателното си скъсване с Русия и да използва бъдещата промяна на външнополитическата посока, за да получи колкото може повече политически и икономически отстъпки за Сърбия.
Ролята на Сръбската православна църква в случай на скъсване с Русия
В документа се посочва, че Сръбската православна църква (СПЦ) би изиграла ключова роля, в случай че Сърбия реши да се ориентира към Запада. Посочва се, че патриарх Порфирий, който е много близък със сръбския президент, може да изиграе много важна роля в това населението да приеме прозападната политика на Сърбия.
"Големите държавни дарения за СПЦ ще помогнат на Порфирий да убеди свещениците в това отношение," пише в документа.
Добавя се, че първоначалният "неутрален" избор на Църквата да не заема ничия страна в Украйна е улеснил ситуацията за Вучич, създавайки определено пространство за отдалечаването му от Русия.
Ползата от десните партии за Вучич
Европейските разузнавателни служби правят оценката, че в предстоящия период президентът Вучич ще се опита да използва проруската дясна опозиция в парламента като оправдание да не приема или да отлага тежките външнополитически решения.
"На Вучич му е изгодно присъствието на такава опозиция, тъй като му дава възможност да се представи на Запада като умерен политик," пише в документа, но се подчертава, че тези десни партии  (НАДА/ Демократическа партия на Сърбия - Национална демократическа алтернатива, Заветници и Двери) са свързани със Сръбската прогресивна партия и имат финансова и логистична подкрепа от тази партия.
Напрежение в СПП за фаворитите за министри
Европейските разузнавателни служби прогнозират, че ще нараства напрежението в СПП при разпределението на властта на местно и държавно ниво, както и заради бъдещите решения за външната политика.
Когато бъде формирано правителството, съставът му ще бъде ясен показател за външнополитическата посока на Сърбия, а според документа е много вероятно Вучич да продължи да държи прозападни и проруски министри в бъдещия кабинет, за да запази политиката на балансиране. В тази връзка анализът прогнозира, че премиерът ще бъде от редиците на СПП. Като възможни кандидати се посочват Синиша Мали (сегашен министър на финансите и бивш кмет на Белград), външният министър Никола Селакович, а сегашният премиер Ана Бърнабич, която също е кандидат за премиер, има по-малък шанс. За нея се смята, че може да стане или председател на парламента, или да получи важен посланически пост.
Отделен абзац се посвещава на кариерата на Никола Селакович, за когото в документа се подчертава, че ако не стане премиер, ще получи важен министерски пост.
Селакович остава кандидат за външен министър, макар според написаното от европейските разузнавателни служби да циркулира и името на Марко Джурич, сегашният посланик на Сърбия във Вашингтон, но че "Москва препоръчва Селакович" за поста.
Джилас - "Троянският кон" от опозицията
Анализът на европейските разузнавателни служби се занимава и с ролята на председателя на Партията за свобода и справедливост Драган Джилас на политическата сцена в Сърбия.
Разузнавателните информации показват, че има признаци за "задкулисно сътрудничество с Вучич и за ролята (на Джилас) на "Троянски кон", който всява раздор сред опозиционните партии и от известно време ги отслабва", пише в документа.
Посочва се, че няколко пъти преди избори Джилас е отхвърлял сътрудничество със СПП, но сътрудничеството между него и Вучич стана по-вероятно след личната им среща в средата на април и възможността за предсрочни градски избори в Белград през есента на 2022 или пролетта на 2023 г.(БТА/Райна Асенова)