Хуморът и изкуството спасяват човека, каза за БТА 90-годишната Маргарита Денева, която днес открива своя ретроспективна изложба в Градската художествена галерия във Варна. Експозицията включва селекция от творби, представителни за различните периоди от нейното дългогодишно творчество.
Маргарита Денева е родена на 4 юни 1931 година. Не си спомня точната дата на първия си допир с рисуването, но е била съвсем малка. Разказва, че се е случило, докато е била в местна фабрика за тебешири.
Намерила едно малко парченце и започнала да си рисува, но всъщност изкарала късмет, защото я видял собственикът, чиято дъщеря била художничка.
"Човекът оцени, че имам талант и накара баща ми и майка ми да правят, да струват, но като порасна да ме изпратят в Художествената академия в София", разказа художничката. Спомня си, че родителите й всъщност искали дъщеря им да учи нещо практично - я физика, я химия, но тези науки никак не я привличали. В училище най-обичах рисуването, с усмивка си спомня художничката. И така през 1949 година е приета в Художествената академия, където тогава преподават легендарните Кирил Цонев, Илия Бешков, Любомир Далчев, изкуствоведът Богомил Райнов. Завършва през 1955 г. в ателието по живопис на академик Илия Петров с „Отличен с похвала“. 
Връщайки се в спомените си, Денева разказва как без малко не е отишла да учи в Съветския съюз. Била вече одобрена, но в последния момент на нейното място заминал друг. Случилото се обаче се оказало за добро, защото тогава среща съпруга си художника Христо Веков. Събрахме се, родиха ни се син, дъщеря, внуци, правнуци, с гордост споделя Денева. Спомня си, че дълги години живеели в две стаи, но им било спокойно. Съпругът ми беше изключително трудолюбив, не си спомням някога да сме се карали, споделя Денева. Между статива и децата, това ми беше животът, дори имам такава картина, допълва с малко носталгия художничката. 
За предпочитанията си в живописта тя казва, че не прави разлика между жанровете и на каквото и да се отдаде, го прави с хъс. Карикатурите са последния етап от творчеството й. „То стана някак, защото вече ме боли ръката и нямам нужния замах с четката, а малките рисунки не искат толкова движение“, с усмивка разказа Денева. И допълни, че моливчето и хартийката за рисуване винаги са й носили огромна радост, спасявали са я в трудните мигове.
Другото, което ме крепи, е хуморът, продължава разказа си художничката. По думите й това й е генетично заложено, защото баща й бил габровец. „Хуморът е спасявал предците ми, давал им е сила да се борят с немотията, помагал е на мен, на децата, на внуците ми“, обясни Денева.
Поглеждайки назад, тя отчита, че много са я обогатили и пътуванията в чужбина. През годините е обиколила много държави, но може би най-впечатлена е останала от Индия, за която казва, че е страната на традициите и контрастите. „Бях благословена да видя толкова различни култури, хора, интересни лица с особени изражения. Благодарение на това обогатих себе си и най-вече сърцето си с нови усещания, които влагах в картините си, а от там стигат и до хората, които ги виждат“, каза Денева.
Голямата й гордост е, че децата й Цветана и Деян са утвърдени художници, всичките й пет внуци също са свързани с изкуството. Третото поколение Векови са скулптор, графичен дизайнер, архитект, а две от внучките се занимават със сценография. Сега представителите и на четвъртото поколение - правнуците, също показват артистични заложби, но все още са много малки, за да е ясно дали ще посегнат към четката или ще се отдадат на музиката.
Маргарита Денева е посочена като един от десетте най-значими и известни автори в българската живопис през 60-те години на миналия век. Нейни произведения притежават Националната художествена галерия, много общински галерии в страната, частни колекционери от България и чужбина.
Носител е на ордените „Св.св. Кирил и Методий“ III и II степен и на ордена „1300 години България“. Заедно с още девет изтъкнати дами споделя почетното звание „Достойна варненка“.