„Истината е свята, свободата е мила“ - човешкото и философското верую на поета и революционера Христо Ботев.
Правото на истината и свободата във всичко оттеква в нашето съзнание и днес.
Истината ни прави свободни.
Ботев е бил убеден, че борбата за свобода е и борба за истина. Той е интелектуално извисен в разбирането за саможертвата в името на свободата на Отечеството. Но тази саможертва се свързва и с доказване на истината за нея. В този смисъл няма нищо случайно в историческите събития.  
Фаталният смъртоносен изстрел срещу войводата Христо Ботев, известил на българските поданици на султана и на европейските Велики сили, че българското въстание за освобождение на отечеството е жестоко разгромено.
Възторжените и патриотично настроените Ботеви четници, вече сломени, унили и гладни, търсят спасение по колиби и отдалечени села. Но вместо спасение, те са предадени по най-подъл и долен начин. От българи.
За жалост предателството вече трайно е вплетено в българската ни народопсихология. То не се свързва с истината и свободата
Предателството е измама и човешка низост
Съдбата на четата като че ли е предопределила нейното трудно начало и трагичен край.
Идеята за изпращане на въоръжена чета се ражда по време на подготовката за въстанието през пролетта на 1876 година. България е разделена на пет революционни окръга. Апостолите на Трети Врачански революционен окръг Никола Обретенов и Георги Апостолов успяват да закупят оръжие и патрони на кредит, но не могат да го прехвърлят през Дунава, за да стигне до Враца. За тази  цел решават да съберат чета, която да пренесе оръжието до въстаниците и да участва заедно с тях в освободителната борба.
Добре, но се оказва, че няма кой да поведе четата.
Маститите вехти войводи Панайот Хитов и Филип Тотю не вярват в успеха на въстанието и отказват водачеството. Двамата апостоли споделят с Христо Ботев в Букурещ за замисления план. Той ги изслушва и им отговаря: „Аз ще ви стана войвода! Приемате ли ме?“.  Отговор загадъчно не идва на часа, но явно е имало съгласие!
Защо Ботев приема, което поборници с голям боен опит отказват?
За да докаже на практика, че борбата за свобода е и борба за истина. 
Истината за поробеното отечество, за страха, за достойнството да се включиш в борбата и готовността за саможертва
Революционерът и бунтарят Ботев съставя план и започва дейна организация, за която ни разказва народният поет Иван Вазов. „Той не сядаше, ни лягаше, ни дояждаше в тия дни. Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща - да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие“. Успява да убеди и ръководството на Българското човеколюбиво настоятелство да подпомогне патриотичното начинание с 5000 франка за оръжие, униформи и храна. В началото на месец май 1876 година четата е готова за тръгване. Пушките и патроните са поставени в сандъци. Униформите ушити. Четниците  разпределени по групи в румънските дунавски пристанища Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.
В самото начало има и недоверие към подготвянето на въоръжена чета. Първите записани участници са само десет. Броят им нараства много бързо след обявеното Априлско въстание. Получените известия от апостолите на революционните окръзи в Българско, че „народът масово е възстанал“, не са достоверни, а по-скоро емоционални. Лъжливите донесения довеждат до трагизма на четата от Козлодуй до Врачанския балкан. 
На Козлодуйския бряг никой не очаква четата.
Няма ги въстаниците от Враца, липсват обещаните каруци за товарене на пушките, патроните, храната и багажа на четниците. Страхът е изял душите на местното мъжко население.
Безлюдни села със залостени врати посрещат освободителите си
Съзаклятниците от революционните комитети се скриват в дълбоките мази да не би да ги потърсят за да тръгнат с четата.
Помощ отникъде.
Главният апостол на Врачанския революционен комитет Стоян Заимов не отговаря на двата призива на Ботев да изпрати обещаните въстаници. Той самият,  преоблечен в женски дрехи, се крие в лозята край града. Турският аскер и башибозук са навсякъде в околните села и настървено преследват четата.
Сражение след сражение изтощават четниците. Ботев не може да приеме потъпкания идеал за свободата на поробеното отечество и предателството на Стоян Заимов. Предчувствал е войводата своята гибел и затова се е изповядва на духовния представител - поп Сава Катрафилов: „Ех, отче! 
Онова, за което дойдохме не излезе тъй, както мислехме
Напразно ще си пролеем кръвта! На тоя свят е имало хора, които са гладни за пари!“.
След загадъчното и спорно до днес убийство на Ботев неговите най-близки другари и съратници, без да отдадат почит и погребат войводата си, вземат портмонето му, бинокъла, часовника, картата, пет златни наполеона, мундира и калпака, целуват го по челото,  хвърлят по една зелена клонка на безжизненото голо тяло и тръгват да търсят спасение и оцеляване.
След всеки революционен крах, след всяка загуба и провал на започнатото дело, се надига вълна от предателства, цинизъм и злостна завист. Османската империя охотно е поощрява предателите и предателството. Мотивира ги финансово, внедрява ги в революционните комитети, хайдушките отряди и чети.
Известният историк, покойният Николай Генчев, изследвал задълбочено процесите в Българското Възраждане, стига до извода, че
„Априлското въстание започва с предателство на селянин и завършва пак с предателство на селянин“
Скоро и Ботевите четници срещат очи в очи тази действителност. Десетки селяни от близките села излизат в горите да търсят и примамват гладните и измъчени борци „за правда и свобода“. Обещават им храна или подслон срещу заплащане и после масово ги предават.
В спомените си за българските въстания Никола Обретенов допълва тъжната картина на родното предателство с откровението: „Освен предателството, ако някои измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда...“.
Частица от Ботевия устрем за правда и свобода има във всеки честен българин. Нека я пазим и умножаваме с постъпките си всеки ден. Така би искал революционерът и човекът Христо Ботев.