Д-р Мария Иванова-Стоянова е асистент в катедра „Токсикология“ и алерголог към токсоалергично отделение за лечение на тежки соматични токсоалергични реакции в Клиника „Спешна токсикология“ на МБАЛ-София ВМА. Има придобити специалности по вътрешни болести и клинична алергология. Член е на Българското дружество по клинична алергология.

Летен катар. Така кръщава алергичния ринит откривателят му - английският лекар Чарлз Блекли, който сам е изпитал на гърба си тегобата на сенната хрема. Климатът у нас обаче ни дава пълното право да използваме термина „пролетна алергия“, признава алергологът д-р Мария Иванова, която в в сезона на полените отговаря на въпросите колко българи попадат в клопката на сенната хрема, какво я отключва и как може да бъде овладяна. Препечатваме публикацията от списание Betty поради нейната актуалност. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.

„Алергичните болести са проява на свръхчувствителна имунна система и тъй като една беда не идва сама, в повечето случаи алергичният ринит върви заедно с алергичен конюнктивит, бронхиална астма, риносинуит, а при децата Ц често с възпаление на средното ухо. При тези пациенти често се срещат атопичният дерматит, уртикарията, хранителната и медикаментозната алергии“, признава д-р Мария Иванова. И уточнява, че алергичният ринит е изключително разпространено заболяване, което обаче нерядко остава недиагностицирано.
„Само в Щатите от него страдат от 20 до 40 милиона души. Сезонният алергичен ринит обхваща 20% от тези пациенти, като при 40% от останалите клиничната картина е смесена Ц между сезонен и целогодишен. Част от пациентите дори извън сезона остават с повишена реактивност към различни нокси, включително Ц и цигарения дим или силните миризми“, разкрива алергологът. „Точна статистика у нас няма, но се счита, че до 20% от българите са имали алергични прояви поне веднъж в живота си. Когато говорим за деца обаче, положението е доста критично Ц всяко второ до 12 години е имало поне един инцидент на свръхчувствителност до тази възраст!“, изтъква специалистът от ВМА.
И стресът е отключващ фактор
Кои са рисковите фактори за отключването на алергичния ринит? „Въпросът е много сложен и отговорът трудно може да бъде еднозначен. Счита се, че основният е контактът с инхалаторни и професионални алергени. Признат факт обаче е и генетичната предиспозиция на определени индивиди към отключването на алергия. Счита се, че т.нар. скандинавски тип (светли хора със сини очи) са изложени на по-висок риск. Често в алергологичния кабинет се срещаме с младежи, които не са имали оплаквания в миналото, но след преместване в големия град започват проявите на класическия алергичен ринит. Това звучи парадоксално, но е факт! Вероятно интензивният начин на живот, замърсената околна среда и стресът допринасят за „преустройство“ на имунната им система по неправилен начин“, споделя опита си д-р Иванова.
Най-често се изявяват между 11 и 14 г.
„Няма точно правило за появата на алергичния ринит, както и за останалите алергични заболявания. Знае се обаче, че сенната хрема рядко се проявява преди втората година на детето, а най-голямата честота на заболяването е между 11 и 14 години. Колкото по-късно се появи за първи път алергичният ринит, толкова шансовете ни за овладяване и излекуване намаляват“, изтъква обаче алергологът.
„След 45-годишна възраст симптомите на това страдание обикновено отслабват. Така че, когато говорим за сезонен алергичен ринит, по-скоро важи правилото за отшумяване на заболяването при повечето пациенти с годините. Въпреки че през последните години виждаме все повече изключения“, признава специалистът от ВМА.
И не крие, че немалко пациенти след преболедуване от COVID търсят помощ с типична алергична симптоматика Ц от уртикарии и новопоявили се алергични ринити до отключени след инфекцията бронхиални астми, с типичните за заболяването бронхоспазми.
Симптомите Ц от сърбеж, през хрема, до главоболие
Как ни връхлита сенната хрема със събуждането на природата от зимен сън? „Пролетта за всички нас е символ за ново начало и цъфналите цветя и дървета са важен негов елемент, във всеки човек те пораждат положителна емоция и оптимизъм, не така обаче стоят нещата с алергичните пациенти. За тях сезонът започва не с ентусиазъм от хубавото време, а със сърбеж в очите и ушите, запушване и често обилна секреция от носа, пристъпно и упорито кихане, дразнене и сърбеж по небцето Ц до промяна във вкуса, обща отпадналост, главоболие, напрежение в синусите. След дългото стоене у дома, призивът да излезем сред природата звучи много привлекателно, но не и за хората с алергични заболявания“, описва симптомите, които вгорчават дните на пациентите, д-р Иванова.
Дали не е вирус?
Мярката, която е редно да вземем, усещайки симптомите, е една - да отидем на лекар. „Проблемът идва от припокриването на началната симптоматиката при някои вирусни заболявания и при алергичния ринит, както казах, неслучайно старите лекари са използвали термина „сенна треска“, виждайки, че и в единия, и в другия случай се касае за възпаление. Има обаче една съществена разлика Ц повишената температура!“, подчертава д-р Иванова. При алергичната хрема не се наблюдава фебрилитет, а силните болки в гърлото са изключение. „Характерният за заболяването изразен сърбеж на небце, нос и очи също може да ни помогне да различим алергията от вирусния ринит. Въпреки това в алергологичния кабинет често попадат пациенти с вирусни инфекции, при тях кръвните изследвания са необходими за точното определяне на диагнозата. При диагностиката е от особено значение опитът на лекаря, положителните кожно-алергични проби, изследването на специфични Ig E и анамнезата са само част от пъзела“, напомня алергологът.
Сухото и ветровито време е враг
„Тази година алергичните пациенти са пощадени заради задържащото се студено време, има обаче реална опасност със затоплянето и концентрацията на поленовите зрънца в атмосферата драстично да се повиши. Сезонният алергичен ринит се предизвиква от тичинковия прашец (полен) на ветроопрашваните растения, като при проявяващия се март-април ринит главните причинители са дърветата (бреза, ясен, кестен). През месеците май-юли на дневен ред идват тревите, а август-септември актуални са плевелите. В България най-често поленовата алергия започва в третата част на май и продължава през юни, тогава е най-интензивен цъфтежът на ливадните треви от семейство Житни. С прецъфтяването на тази група през юли, симптоматиката при болните обикновено намалява. Много зависи от метеорологичните условия през дадената година, сухото и ветровито време са сериозен проблем за пациента, това са най-подходящите условия за разпространение на тичинковия прашец“, подробно обяснява специалистът от ВМА.
Имунотерапията като висш пилотаж
Присъда до живот ли е сенната хрема? „Алергичният човек е алергичен за цял живот, 7 дни в седмицата, и то за 24 часа, това обаче не е толкова болест, колкото състояние на имунната система. И не трябва да се възприема като обречен. Дали ще се развие дадено заболяване или не Ц не зависи много от нас, но на начина, по който ще протече алергичната болест вече сме се научили да въздействаме“, успокоява д-р Иванова. „След диагностиката и определянето на виновния/те алергени идва и назначаването на правилна имунотерапия, което вече е висшият пилотаж в алергологията.
Хипосенсибилизацията е единственото лечение, което не само лекува болестта и намалява нуждата от медикаменти, но и предпазва пациента от развитието на придружаващи заболявания (като на първо място по значимост бих поставила бронхиалната астма)“, изтъква алергологът. „Само лекари специалисти-алерголози могат да предписват имунотерапия, като по време на провеждането й пациентът трябва да е под постоянния им контрол. Често тя продължава 3-5 години и преценката за прекратяването й също е индивидуално“, допълва д-р Иванова.
БГ препаратите са достъпни и ефикасни
„В нашата страна има утвърдени традиции, както в производството, така и в употребата на препарати за имунотерапия. Това са специфични „ваксини“, които се произвеждат в НЦЗПБ. Спокойно мога да кажа, че това производство е своеобразно национално богатство. Българските препарати са качествени, достъпни и изключително ефикасни“, изтъква специалистът от ВМА.
„Имунотерапията е изключително ефективна при младите хора. За съжаление, не всички пациенти са подходящи за този тип лечение. Имунотерапията не е добър избор при възрастните хора и пациентите, страдащи от определени хронични заболявания. В този случай на помощ идва фармацията Ц пероралните антихистамини и назалните кортикостероиди са чудесен метод за справяне със симптоматиката, но никога не си ги назначавайте сами! Дори тези медикаменти имат странични ефекти и те са добре познати на проследяващия ви алерголог“, предупреждава д-р Иванова.
Астмата е заплаха №1
До какви усложнения може да доведе неглижирането на проблема? „Сенната хрема е сезонно заболяване, съществува обаче и целогодишен алергичен ринит Ц предизвикан най-често от алергените на домашния микрокърлеж, плесени, домашните любимци. При някои пациенти с полиноза се развива и орален алергичен синдром Ц проява на свръхчувствителност към определени храни, които имат общи алергени с полените“, не крие алергологът. Най-голямото предизвикателство обаче си остава появата на задух Ц основен симптом на бронхиалната астма. „Веднъж развил заболяването, пациентът коренно променя начина и качеството си на живот и става зависим не само от спазването на множество ограничения, но и от всекидневния прием на редица медикаменти!“, напомня д-р Иванова.
Бъдете нащрек при инфекция
Проблем за хората с полиноза могат да се окажат и вирусните и бактериални инфекции, които изискват терапия с антибиотици и антипиретици. „При тях сериозно предизвикателство може да се окаже паралелно развила се медикаментозна алергия“, алармира специалистът от ВМА. Затова препоръчва да са нащрек Ц и при тревожни симптоми, да търсят лекар. „Имала съм случаи на пациенти, които чакат да им отшумят оплакванията, лекуват се с подръчни „противоалергични“ средства и при пристигането в спешното звено вече имат развита дихателна недостатъчност, а в по-лошия вариант Ц и срив на хемодинамиката. Загубата на ценно време в този случай може да бъде фатално. Алергичните състояния, особено острите, не трябва да се неглижират!“, алармира д-р Иванова.
Промивките на носа помагат
Алергологът дава и полезни съвети, които поне в известна степен могат да облекчат оплакванията в сезона на полените. „Необходимо е тези пациенти да ограничат престоя си сред природата. Най-подходящият момент за разходка са сутрешните и вечерните часове, но не и във ветровито и сухо време. След прибиране у дома дрехите трябва да се сменят, да се вземе душ и да се направи промивка на носа с физиологичен разтвор, за да се отстранят механично полените“, препоръчва д-р Иванова.