В Европа и Северна Америка се регистрират все повече случаи на маймунска шарка. Някои учени, които са наблюдавали множество огнища в Африка, заявявиха, че са объркани от разпространението на необичайната болест на Запад, съобщи Асошиейтед прес.
Случаи на заболяване, свързано с вируса на едрата шарка, досега не са наблюдавани сред хора, които нямат връзки с Централна и Западна Африка. Но през последната седмица, Великобритания, Испания, Португалия, Италия, САЩ, Швеция и Канада съобщиха за инфекции, предимно при млади мъже, които преди това не са пътували до Африка.
Франция, Германия, Белгия и Австралия потвърдиха първите си случаи на маймунска шарка.
 „Смаян съм от това. Всеки ден се събуждам и научавам за все повече заразени, във все повече страни“, каза Ойуеле Томори, вирусолог, бивш директор на Нигерийската академия на науките, и експерт в няколко консултативни съвета на Световната здравна организация.
 „Това не е видът на разпространение, който сме наблюдавали в Западна Африка, така че може да се очаква нещо ново да се случи на Запад“, каза още той.
Една от теориите, които британските здравни експерти изследват, е дали болестта се предава по полов път. Властите апелират лекарите и медицинските сестри да бъдат внимателни за потенциални случаи, но уточняват, че рискът за населението е нисък.
Огнища в Нигерия, където се отчитат около 3 000 случая на маймунска шарка годишно, обикновено са в селските райони, където хората имат близък контакт със заразени плъхове и катерици, според Томори. Болестта  не се разпространява толкова лесно. Според него много случаи вероятно са пропуснати.
 „Освен ако човекът не попадне в модерен здравен център, с добра диагностика, той не привлича вниманието на системата за наблюдение“, каза още Томори.
Вирусологът се надява, че появата на случаи на маймунска шарка в Европа и други западни страни ще подобри научното разбиране и изследване на болестта.
Заместник генералният директор на Световната здравна организация за реакция при спешни случаи, д-р Ибрахим Соче Фол, призна тази седмица, че все още има „толкова много неизвестни по отношение на динамиката на предаването, клиничните характеристики и епидемиологията“.
Британските здравни власти досега са докладвали за девет случая на маймунска шарка, като отбелязват, че най-скорошните са били при млади мъже, които не са пътували до Африка и са гейове и бисексуални. 
Експертите в Испания и Португалия също заявяват, че случаите регистрирани в тези страни са на млади мъже, които са правили секс с други мъже. Заболяването е регистрирано, когато мъжете потърсили лекарска помощ в клиники по сексуално здраве заради появили се лезии. 
Експертите подчертават, че не знаят дали болестта се разпространява чрез секс или друг близък контакт, свързан със секса.
 „Това не е нещо, което сме виждали в Нигерия“, каза вирусологът Томори. За вирусите, за които първоначално не е било известно, че се предават чрез секс, като Ебола, по-късно е доказано, че го правят. Същото може да важи и за маймунската шарка, добави Томори. 
„Трябва да се върнем към нашите минали проучвания, за да разберем дали това може да се е случило като между съпруг и съпруга“, каза още той.
Федералният министър на здравеопазването на Германия - Карл Лаутербах, заяви, че правителството е уверено, че огнището може да бъде овладяно. Вирусът се секвенира, за да бъде проверено дали има някакви генетични промени, които биха могли да го направят по-заразен.
 Учените са разтревожени, че макар да е възможно първият пациент да е заразен, докато е бил в Африка, това, което се случва сега, е изключително.
 „Никога не сме виждали нещо подобно на това, което се случва в Европа“, каза Кристиан Хапи, директор на Африканския център за върхови постижения за геномика на инфекциозните болести (ACEGID) . 
„Не открихме нищо, което да докаже, че моделите на предаване на маймунската шарка се променят в Африка. Ако нещо различно се случва в Европа, тогава трябва се проучи.“
 Хапи също така посочи, че прекратяването на кампаниите за ваксинация срещу едра шарка след ликвидирането на болестта през 1980 г., е възможен рисков фактор за разпространението на маймунската шарка. Ваксините срещу едра шарка също предпазват от маймунска шарка, но масовата имунизация е прекратена преди десетилетия.
 „Освен хората в Западна и Централна Африка, които вероятно имат някакъв имунитет срещу маймунска шарка от предишно излагане на вируса, липсата на ваксина срещу едра шарка означава, че никой няма имунитет срещу маймунска шарка“, каза Хапи.
Шабир Махди, професор по ваксинология в Университета на Витватерсранд в Йоханесбург, добави, че подробното разследване на огнището в Европа, включително определянето кои са първите пациенти, сега е критично.
 „Трябва наистина да разберем как започна това и защо вирусът набира сила. В Африка е имало много контролирани и редки огнища на маймунска шарка. Ако сега това се променя, ние наистина трябва да разберем защо“, коментира още Махди.