Изложбата на Люба Томова „Асоциално за социалното (Non-Commercial Posters)“ може да се види до края на другата седмица в галерия „Библиотеката“ на русенската библиотека. На откриването й в Европейската нощ на музеите се срещнахме с всички герои, които говорят в тази публикация.
Изложбата намира естествения си дом в галерийното пространство на русенската библиотека, защото основното ядро на творбите са литературни произведения: от Шекспир и Чехов, през Молиер до Ева Енслър.
И по още една причина: изложбата на Люба Томова се разполага в контекста на усилията на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ да фокусира вниманието на публиката върху плакатите - онези крехки, но значими визуални знаци за явления и събития на изкуството и културата. „За плакатите - дигитално и реално“, е проект на библиотеката, подкрепен по програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Люба Томова е родена в София през 1975 г. Завършила e Националната художествена академия, специалност „Плакат“. Работи в областта на плаката и приложната графика, съосновател на студио за графичен дизайн „Poster House“.
Участва в многобройни форуми за плакат по света: от Китай „Анти-Нова“ с тема коронавирус, през дизайнерски изложби в Испания, Корея, Русия, Мексико. Сред многото награди, които печели, откроява Първа награда от анонимен национален конкурс за плакат „За един устойчив свят“, Специална нaгpaдa за плакат от V Международно триенале на сценичния плакат; Първа награда за плакат от XVIII Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата.
Всъщност Люба Томова е социално ангажиран артист - задава въпроси, поставя неудобни теми, включва се в застъпнически акции за права на жените. 
Нищо, че проектът й се нарича „Асоциално за социалното“. Единственото асоциално е, че още в първата минута на запознанството ни предупреждава, че се притеснява от журналистически въпроси. Затова още на откриването на изложбата се уговаряме, че ще оставим другите да говорят за нея. И че читателите на „Утро“ ще могат да видят творбите й - защото това е езикът, който Люба Томова владее най-добре в процесите на общуване с публики. 
Другите, които я познават: Ненко Атанасов, Димитър Трайчев, Георги Пасев
Ненко Атанасов е доктор в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в Националната художествена галерия. И той прави уговорки - че има пристрастия и обвързаности с Люба Томова, защото освен колеги и съратници, са и в сърдечна трепетна връзка с нея.
Димитър Трайчев и Мария Зафиркова са от знаковата компания за графичен дизайн и визуално изкуство „Сталкер“, базирана във Варна. Познавате ги от цялостния концептуален дизайн на съвременния облик на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Не крият любовта си към Града на Дунав, пътуват специално дотук за събитието на Люба Томова.
Георги Пасев и Таня Пасеви са сигурно най-фината русенска художническа двойка. Сега са свързани професионално с Кукления театър, където вкусът им към красивото сценично изкуство личи във всеки спектакъл.

Ненко Атанасов: Всеки един плакат на Люба е импулсивен, изстрадан
и личен

Като пръв съратник, критик и „акушер“ на творбите мога честно и отговорно да декларирам, че всеки един плакат е импулсивен, изстрадан и личен. В него са кодирани авторската ангажираност, позиция и послание по обществени теми и проблеми, които той изследва...
...Възхищавам се на нестихващия й творчески ентусиазъм, разнообразието и всеобхватността, която постига в творбите си. Впечатлява ме искреното щастие, което излъчват очите й, когато процесът на сътворяването придобива материалната плътност на идеите. За пореден път се убеждавам в силата на нейните работи, концентрирали индивидуалната есенция, отправена като обществен апел без размахването на пръсти и юмруци. Именно в това откровено приканване към размисъл и диалог е силата на Любините плакати, способни да ни мотивират и подтикнат към съзидание и мечтание.

Димитър Трайчев: Дизайн, готов да понесе несподелимата
болка, която носи истината

Люба Томова няма нужда от театрални премиери. Тя създава събитието. Постановката е нейна, няма значение дали работи с прашасали аксесоари от битаците или води тежка битка с умъртвената природа. Люба Томова фокусира своята бръснеща реакция към псевдоизбора на бинарния живот вземи/дай. Сега. Не познавам мениджър в сферата на културата, който би рискувал да подкрепи подобен подход, без да подпише пазарната си смъртна присъда. Потребителят не желае да си задава въпроси. Затова Люба Томова превръща подгряващия театрален диалог, пълен с уж познати клишета, в епичен финален монолог от антична трагедия.
Някои биха го нарочили за чисто изкуство. За мен това е най-чиста проба дизайн, който е готов да понесе цялата социална отговорност и несподелимата болка, която носи истината.

Георги Пасев: Плакатите на Люба Томова предизвикват полет на въображението без лимит и посока

Запознах се с Люба преди години на съвместната им изложба с Ненко Атанасов „Дуплекс“ във варненската галерия „Contemporary space“. Тяхното изкуство ме впечатли с искреното плакатно мислене, все по-рядко срещано през последните години. Образ-знак, асоциативност, въображение и социална ангажираност - напълно естествени за художници, нарекли своето студио „Poster House“ - къща, дом на плаката - име, говорещо за грижа и любов, за отдаденост. А и името на художничката е Люба - любов. Всичко това е в името на любовта!
Плакатът е специфично поръчково изкуство, визуален глашатай, търсещ и срещащ потребителите си по улици и по стени, изпълнявайки обществената си и естетическа функция. Но Люба предлага свой концептуален дискурс с мотото „Защото стената не е само на улицата!“
Люба създава своите картинни образи по лични причини. Няма я комерсиалността на поръчката. Ярката й асоциативност предлага полет на въображението, без лимит и посока, единствено насочван от рикошета в личното ни познание. Вибриращи пространства ни подканят да прекрачим отвъд рамките на нашето измерение...
В образната интерпретация на тежки класици като Шекспир, Гогол, Достоевски, Молиер и Чехов, Люба с лекота и ирония жонглира с кодовете на съвсем обикновени предмети от всекидневието. Прочитът на литературните шедьоври води до дигитални отпечатъци без утилитарни граници, но с категоричен дизайн: плакати с неприкрита кинематографичност.
Като едно играещо дете Люба се забавлява да превръща заобикалящата ни прозаичност в многопластови метафори, които задават въпроси - въпроси, на които може би не смеем да търсим отговорите. Но нали това е ролята на изкуството, а плакатите на Люба са чисто изкуство!