„Убийство на улица Морг“ не е полицейски случай, макар че изглежда точно така. Всъщност това е първият криминален разказ в историята, публикуван на днешния ден през 1841 година във Филаделфия и създал цяла нова индустрия от литературни произведения, пиеси, филми и дори песни, в която вече 172 години се въртят милиарди долари и оборотите в нея ни най-малко не показват признаци на забавяне, дори напротив.
Главен герой в разказа е френският любител на мистерии Огюст Дюпен, който се сблъсква с жестоко убийство на мадам Л‘Еспание и дъщеря й. Вестник разкрива, че гърлото на майката е разрязано така, че едва се държало, а дъщерята е била задушена и напъхана в комин. Дюпен прочита във вестника статията за това убийство. Заподозрян и арестуван бил някой си Льобен, когото Дюпен познавал. Любителят на мистерии е убеден, че приятелят му не е виновен и започва да разследва случая. Той се познава с полицейски префект и от него научава обстоятелствата около убийството, а на разказвача на историята (когото той познава), показва статията във вестника, където има и свидетелски показания. Дюпен открива, че убиецът е орангутан, чийто стопанин сам се предава на полицията. Той е моряк и разказал, че орангутанът повтаря точно неговите действия. Веднъж морякът се опитал да го обезглави по същия начин, както животното убило двете жени. Но маймуната взела брадвата и избягала от къщата на стопанина си по гръмоотвод. По-късно се е вмъкнала в къщата на мадам Л‘Еспание и е направила двойното убийство. Последвайки животното, морякат станал свидетел на убийството. Дюпен решава, че човекът е невинен и го пуска.
Ако схемата ви изглежда позната, то е защото е
възпроизвеждана милиони пъти по целия свят
по-бледо или по-ярко от най-различни автори. Историите са най-различни, героите и сюжетите им също, но схемата е една и съща и само талантът на разказвачите отсява добрите и посредствените творби.
Но да се върнем на „Убийство на улица Морг“. Разказът предизвиква такъв фурор и славата му е тъй жизнена, че по него се правят цели четири филмови адаптации - през 1914, 1932, 1953 и 1971 година. В Торонто, Канада, се издава списание за детективски истории със същото име, по-късно е отворена и радиостанция, а хитовата група „Айрън Мейдън“ записва песен със заглавие „Убийство на улица Морг“.
Кой е човекът, позволил на въображението си да прескочи непреминавана граница и да публикува разказ в жанр, който все още не съществува? Името му е много, много известно и днес - Едгар Алън По.
Бъдещият певец на странното, мистичното, страшното и дори на пръв поглед отблъскващото е роден в Бостън, в щата Масачузетс, на 19 януари 1809 г. под името Едгар По. Родителите му Дейвид и Елиза По са театрални актьори и вероятно кръщават сина си на героя Едгар от Шекспировата пиеса „Крал Лир“, в която играят в годината на раждането му. Дали е така обаче, може само да се гадае. Когато момченцето е само на две годинки, бащата Дейвид напуска семейството, а година по-късно туберкулоза покосява и майката Елиза.
Тригодишното сираче е приютено от преуспяващия шотландски търговец Джон Алън
от Ричмънд, Вирджиния. Макар че го отглежда и възпитава, семейството на Джон Алън никога не осиновява Едгар, но добавя към неговото име и своето - Алън.
Когато Едгар е на 6 години цялото семейство Алън тръгва за Англия. Благодетелят му Джон Алън го праща за кратко в елитно начално училище с изучаване на латински език в родния си шотландски град Ървин, но след година момчето се прибира в Лондон, където го записват в пансионно училище в квартал Челси, а през 1817 година е приет в училището на преподобния Джон Брансби в Стоук Невингтън, намиращ се тогава на около 6 км от Лондон. По-късно Брансби е споменат като герой в разказа „Уилям Уилсън“.
По и семейството му се връщат в Америка през 1820 година, а 5 години по-късно приемният му баща Алън прибавя към състоянието си наследство за фантастичните по онова време 750 000 долара. Въпреки несметното богатство младият По очевидно не е смятан за добра партия и първата му любов със Сара Елмира Ройстер завършва катастрофално. Бащата на момичето не иска и да чуе за връзка помежду им, а през 1826 година Едгар се записва в новосъздадения Вирджински университет и така преживява раздялата със Сара. Огорченият младеж постепенно се отчуждава и от отгледалото го семейство. Смята, че богатият шотландец не се грижи достатъчно за образованието му, макар че продължава да получава дрехи и пари. След година студентът
къса с университета, но не се връща в Ричмънд
а поема към Бостън и започва да се издържа с временна работа като чиновник и журналист, като пише под псевдонима „Хенри Льо Рене“. Но хроничният недостиг на пари продължава и едва на 18 години постъпва в армията, където се представя като Едгар Алън Пери и лъже, че е с 4 години по-голям, за да преодолее възрастовата бариера, според която младежи под 21 години не се приемат на служба.
През 1827 година публикува първата си книга „Тамерлан и други стихове“, подписана „от жител на Бостън“. Книжката излиза едва в 50 бройки и не прави впечатление на никого.
На 8 ноември 1828 г. полкът на По е преместен във Форт Мултри в Чарлстън, Южна Каролина, а той самият е повишен в „техник“, който приготвя снарядите за артилерията, с което месечната му заплата се удвоява. Две години по-късно боецът достига най-високия войнишки чин „старши сержант от артилерията“, но това не го радва и По отчаяно иска да скъса 5-годишния си договор с армията, за да отиде във Военната академия „Уест пойнт“. Това обаче не е лесна задача и за успеха й е нужно съдействието на приемния му родител Алън. В началото огорченият търговец не си помръдва пръста, но по-късно размисля и за пореден път помага на „блудния син“.
Така през 1829 година Едгар сваля униформата, а малко по-късно публикува в Балтимор втората си поетична книга „Ал Араф, Тамерлан и други стихове“. И тя има съдбата на първата - незабелязана от никого и бързо угаснала искра.
Бързо гасне и интересът на По към „Уест пойнт“, където се задържа едва 1 година и прави така, че да бъде изправен пред военен съд и прогонен от академията и продължава да преследва литературната си мечта. През 1831 година 22-годишният поет издава трета стихосбирка „Поеми“, финансирана от кадетите от „Уест пойнт“, които очакват да прочетат саркастични куплети за началниците си, но получават поезия, която почти не разбират.
При такъв старт - три книги и три неуспеха, единици биха продължили напред. Явно и По е сред тези единици, защото не спира да пише, само леко сменя посоката - от мерена реч минава на проза. Всъщност Едгар Алън По е
първият човек, опитал се да живее единствено от писателския си труд
но за жалост случва възможно най-лошия за това период. Издателите пускат книги на британски автори без да плащат авторски права, а редакторите във вестниците и списанията обикновено обещават щедро, но плащат мизерно.
И все пак успехът идва. През октовмри 1833 година По е награден от балтиморския вестник „Сатърдей Визитър“ за разказа си „Писмо в бутилка“, който впечатлява заможния Джон П.Кенеди. Меценатът го подкрепя в издаването на други разкази и го запознава с редактора на „Саутърн Литерари Месинджър“ Томас Уайт, който го взема за свой помощник, но бързо-бързо го отпраща не заради творчески различия, а заради системно пиянство, превърнало се през годините по разкази на съвременниците му в мека /или не толкова мека/ форма на алкохолизъм.
Но това е само един от поредицата мрачни епизоди в живота на  Едгар Алън По, който до края на дните си пише, публикува, страда от безпаричие, отчайва се, но не се предава и винаги намира сили да продължи напред.
Първото истински голямо признание
писателят получава с романа си „Историята на Артър Гордън Пим“ през 1938 година. Следват нови митарства из редакции на вестници и списания, несбъднато намерение да издава собствено литературно списание, но и трупане на все по-голяма литературна слава.
Големият му удар идва с публикуваната в началото на 1845 година поема „Гарванът“, която и до днес е най-популярното му произведение. Само 5 години по-късно творецът умира при неизяснени обстоятелства в Балтимор, а е едва на 40...
В литературата Едгар Алън По остава като критик с точни оценки и писател с вкус към мистичното, фантастичното, мрачното, философското и дори зловещото, но всичко това поднесено не във битовата му вулгарност, а в художествената му естетичност.
Специално място в творчеството му имат смъртта и ужасът, затова спокойно може да се каже, че По е предвестникът и основоположникът не само на криминалния жанр, а и на научната фантастика и трилъра, от чиито видения и смелост да ги изложи на хартия се раждат икони като Алфред Хичкок и Стивън Кинг... 
Затова не е чудно, че много велики писатели засвидетелстват почитта си към гениалния американец.
Всеки детективски разказ на Едгар Алън По е корен, от който се развива цяла литература, казва признателният Артър Конан Дойл, създателят на Шерлок Холмс.
Фантастите Жул Верн и Хърбърт Уелс също признават, че са се  вдъхновявали от полетите на фантазията на американеца, а цели плеяди млади поети му подражават във всичко - от скандалността до  близкото приятелство с бутилката. Но най-вече в мистицизма, с който и днес продължава да е обвит Едгар Алън По, за когото и почитатели, и отрицатели са съгласни в едно - че е велик ум и забележителен, макар и мрачен мечтател.