До юни трябва да се възстанови прекъснатата преди десетилетия фериботна връзка Русе-Гюргево, която ще може да обслужва по 300 тира в денонощие в едната посока и се очаква осезателно да разтовари трафика по Дунав мост. Само за ден през моста минават 2400 тира, каза преди 20 дни кметът на Русе Пенчо Милков пред протестиращите заради огромните опашки от тежки камиони и перманентните тапи в района на граничния пункт.
Възстановяването на корабната връзка между двата бряга, за да се разтовари отдавна отеснелия за непосилния трафик мост, беше една от големите цели на предишния областен управител Борислав Българинов. Той успя да наложи темата по време на служебните правителства, а редовното сключи междудържавното споразумение, което откри пътя за новото начало на ферибота.
В края на миналата седмица румънският министър на транспорта Сорин Гриндяну и българският зам.-министър на транспорта Владимир Върбанов подписаха споразумение за откриването на българо-румънска граница на ГКПП „Русе-Гюргево-ферибот“. В церемонията в Букурещ участваха прамиерите на България и Румъния Кирил Петков и Николае Чука. По-късно двамата министър-председатели се договориха още тази седмица да се сформира работна група с експерти от двете министерства за обследване на възможните местата за построяване на нови мостове над река Дунав. Приоритет на България е първият от тях да е при Русе.
Но да се върнем на ферибота и то по-точно на създаването му, защото познатият израз, че нищо не започва от днес и от нас, е нещо повече от стандартна фраза - неоспорима истина е. 
Предлагаме ви публикацията на Йовчо Стоянов в сайта www.Roustchouk.BG, създаден от едноименното сдружение от сърцати ентусиасти, поставили си за цел да осветят колкото може повече кътчета и късчета от Историята на Русе и да го направят колко може по-добре.
„Железничният“ кораб
На 11 май 1936 г. Министерският съвет на България одобрява смесена българо-германска комисия за построяването на „железничен“ кораб (ферибот), който да превозва товари между Русе и Гюргево.
През юни 1937 г. България и Румъния се договарят да построят фериботна връзка между двете съседни дунавски пристанища - Русе и Гюргево. Клаузите на договора третират системата на реализиране на фериботните комплекси за всяка от страните, а също и общите изисквания към системите за товарене и претоварване на вагоните, вида и капацитета на фериботните кораби и необходимите за тях съоръжения.
След подписването му от двете страни, са обявени търгове, на които 28 специализирани фирми представят своите оферти и планове. В крайна сметка, работата се възлага на четири фирми, като главен изпълнител на всички мостови конструкции и механичните инсталации за двете крайбрежни съоръжения става германската компания „Man-Werk Gustavsburg“, която трябва да достави и двата фериботни кораба. Подизпълнител за построяването на корабите е фирмата „Gutehoffnungshutte-Rheinwerft Walsum“. Плановете на основните съоръжения, фундаментите и пристанищните съоръжения са възложени на датската компания „Hojgaard & Schultz“ от Копенхаген, а полагането на основните устои на подходите, пристанищния кей и изходните канали - на франкфуртската фирма „Wayss & Freytag“. 
Първите проби
Изграждането на фериботната връзка започва през юли 1938 г. и приключва през ноември 1940 г., когато стартират товарните проби и поетапното приемане на съоръжението. Фериботният комплекс е построен югозападно от гара Русе-Пристанище, в лимана на река Русенски Лом, което позволява съоръжението да бъде защитено от ледоход. Комплексът представлява мостова конструкция от пет отделни мостови ферми и една накланяща се за връзка с кораба. Всяка от фермите е с дължина 35 м., а цялото съоръжение е дълго 201,6 м. Мостовите ферми могат да заемат различни по наклон положения в зависимост от водното ниво и поетия от кораба товар. Връзката на съоръжението с кораба се осъществява посредством стоманена ферма, снабдена с трипътна стрелка. Чрез смяна на посоката на стрелката се осъществява последователното натоварване на жп вагони на фериботната палуба, която е с три реда жп линии. 
От Рейн за Дунав
Фериботните кораби са построени в Корабостроителницата във Валзум на река Рейн, сега предградие на Дуисбург от фирмата „Gutehoffnungshutte - Werft Walsum“. На 7 август 1939 г. смесена комисия извършва пробно плаване с кораб „София“ във водите на рейнското пристанище Валзум. Българският кораб „София“ пристига в Русе на 9 май 1940 г. след преход през Атлантическия океан и Средиземно море. Зимата на 1939/40 г. престоява на сух док във Варна. 
Първият екипаж на „София“ е с капитан Петър Рашев и старши механик Драгостин Стоянов. Неговият кораб-близнак „Букурещ“ е потопен по време на прехода при бомбардировка и не стига до местоназначението си.
Фериботният кораб е с дължина 65 м., ширина 15 м. и височина 3.30 м. и може да пренася до 15 товарни двуосни вагона или два пътнически четириосни вагона плюс триосно пощенско купе/вагон, които се разполагат на трите жп линии на палубата. Общият товар на вагоните не трябва да надвишава 450 тона. Снабден е с два дизелови двигателя „MAN“ по 335 к.с., директно куплирани с по един винт система Voith-Schneider, като тази конструкция позволява извършването на бързи и сигурни маневри. 
Той притежава четири водни резервоара с обща вместимост 616 куб.м, разположени в краищата на корабния трюм и служещи за балансиране на товара при крен по време на товарене и разтоварване. Жп релсите имат двойни звена, което не позволява на вагоните да дерайлират по време на маневрирането при товаренето и разтоварването на ферибота. Железопътните звена на палубата на ферибота са ограничени от подвижни отбивачни колони с буферни съоръжения, като по дължината на всяко от тях има спирателни обувки и обици, прихващащи колоосите.
Рязането на лентата
Освещаването на ферибота „София“ става на 8 юни 1941 г. Списание „Железничар“ пише, че на този ден в 9.15 ч. сутринта с влак на гара „Русе - Пристанище“ от столицата пристигат много официални лица за церемонията. Сред гостите са министърът на вътрешните работи Петър Габровски, министърът на железниците Горанов, представителите на Двореца - пълномощният министър Поменов и полковник Жечев от свитата на Негово Величество Царя, пълномощните министри (посланиците) на Германия фон Рихтхофен и на Италия - граф Маджистрати, представители на румънската и унгарската легации (посолства), началникът на протокола - пълномощният министър Белинов, директорът на железниците Борис Колчев, кметът на София Иван Иванов и други. Доростоло-червенският митрополит Михаил отслужва молебен.
Почетна рота от Дунавската флотилия изпълнява военен ритуал. Министърът на железниците Горанов реже лентата и обявява ферибота за открит за експлоатация, като изтъква голямото му стопанско значение. 
Влакът, с който официалните лица са пристигнали от София, е качен на ферибота и се отправя към Гюргево. Там българските гости са посрещнати от румънския министър на съобщенията генерал Григоре Джурджеску и други представители на правителството и на Двореца в Букурещ. Почетна рота отдава чест, а румънският епископ Вениамин отслужва от своя страна молебен. Генерал Джурджеску говори за значението на ферибота Русе-Гюргево, като изтъква, че той ще бъде здравата връзка не само за стопанските отношения между Румъния и България, но и за културните. Джуржеску отива по-далеч и казва, че фериботът е само началото, което ще бъде последвано от изграждането на мост, при това възможно най-скоро. Малко преди обед на същия ден българските вагони са изтеглени на румънска земя и на тяхно място на ферибота са качени румънски вагон-ресторанти. Румънците сервират обяд за двете делегации, докато фериботът „София“ се отправя за дълга разходка из водите на Дунава.
Мостът побеждава кораба
Фериботната връзка съществува и се експлоатира до края на 1954 г., когато е построен шосейно-железопътният мост Русе-Гюргево (т.нар. Мост на дружбата). Фериботният кораб е предаден на Агенцията за проучване и поддържане и на река Дунав.
Така приключва пътуването на първия ферибот. Той е победен от моста.
След това идеята за превоз на автомобили между Русе и Гюргево по вода се възражда, набира сили и повехва. На прага сме на поредния епизод от тази история.