Анжела Щрос е магистър по психология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и има специализация по Клинична психология от Медицински университет - Варна. Изкарала е множество курсове за следдипломна квалификация по невропсихология и афазиология към Медицински университет - София. Тя е дипломиран психотерапевт и член на Дружеството по позитивна психотерапия, член е и на Българското дружество по деменции. Има сертификати за участия в конференции и психотерапевтични работилници на ДППБ. Психологията е моята любов, а професията психолог - осъзнат избор и предизвикателство, казва Анжела Щрос.

- Г-жо Щрос, каква е работата на един клиничен психолог?
- Клиничната психология като професия има за свой предмет психичния свят на човека, неговото поведение и взаимодействие с обкръжаващата среда, адаптацията и нейните нарушения. Работя с пациенти от всички възрастови групи с различни заболявания. Те са основно със злокачествени заболявания, с колостомия, претърпели ампутации с функционални ограничения, водещи до огромни промени във функционирането, телесния образ и дейностите, налагани от приспособяване към състоянието;  претърпели травматични събития – загуба на близък, ПТП, аварии и др. Консултирам и деца – оперирани, със суицидни опити, с невротични/психосоматични симптоми.
Работата на клиничния психолог в отделението е да посрещне всички преживявания, въпроси и тревоги, на които медицинският персонал не би имал време и възможност да отговори в работата си. Трябва да се има предвид, че
всяко заболяване в хуманната медицина е заболяване и на личността
Ценностната система на пациента, нагласите, очакванията и психологичните му нужди обуславят смисъла на заболяването му. Този смисъл винаги носи определен емоционален заряд – отрицателен или положителен. Той може да засили съществуващите симптоми, напр. повишено артериално налягане, или да добавя нови - тревожност, безапетитие, безсъние. Основна задача на клинициста е възможно най–добре да разбере, да лекува и да облекчи страданието на пациента. Ако той се чувства несигурен, е добре да се обърне към клиничния психолог. Личността на пациента участва в терапевтичния процес - може да помага на лечението, съдействайки, или да му пречи, проявявайки недоверие и отхвърляне.
Консултативната част от работата ми е създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа. Консултации, свързани със специфични емоционални и остри състояния в пред- и постоперативен период, определяне степента и вида на доминиращите емоции – страх, тревога и др. Кризисна интервенция – при тежки и остри специфични състояния на криза. Тя подпомага справянето и интегрирането на психологичните аспекти на такива травматични събития като загуба (смърт на близки, тежки аварии, бедствия и катастрофи).
Да се окажеш между живота и смъртта провокира дълбока, макар и невинаги ясно видима реакция
Например пациенти, претърпели ампутации с функционални ограничения, преминават през огромни промени във функционирането, телесния образ и дейностите, налагани от приспособяване към състоянието им. Някои от тях споделят, че не са цялостни и ценни личности и че загубите им са трайни и необратими. Те се чувстват безнадеждни пред лицето на това, което са загубили, безпомощни да възстановят предишни функции или способности. Психологичната работа има за цел да засили устойчивостта на самосъзнанието и да възстанови нарушенията в интегритета. Работата върху болезнени теми и актуализирането на вътрешните им способи за справяне позитивира съзнанието за болестност и повишава характеристиките на себеувереността.
- Когато един човек попадне в болница, неминуемо страхът и паниката от неизвестното го заливат.
- Тревожността и загрижеността за собственото благополучие са естествени отговори на боледуването. Най–често пациентът сам се справя с кризата и загубите, свързани с телесното заболяване. От друга страна, сериозното соматично заболяване е мощен психичен стресор и засяга телесния образ, самооценката, работоспособността и способността да се поддържат социални, семейни и брачни взаимоотношения. При някои пациенти дори заболяването да не застрашава фатално живота на личността, то
задълбочава състоянието си чрез развитие на тревожни или афективни симптоми
Консултативната дейност включва и работа с такива пациенти, предимно в хирургичните отделение. Най–важни и повтарящи се теми на тревожност са свързани със страх от загуба на автономност. Усещането за благополучие е силно свързано с усещането за независимост и личен контрол. Адаптацията на тези пациенти се оказва много трудна; страх от загуба на физически контрол; тревожност от раздяла; страх от смъртта. Интересен е фактът, че страхът от смъртта се наблюдава и при пациенти, които са с много малък риск от фатален изход. В тези случаи загрижеността поради зависимост, изоставяне или загуба на любов са маскирани от изразено безпокойство от смъртта.
- Пациентите сами ли търсят вашата помощ, или това става по преценка на лекуващите лекари н различните отделения?
- И двете са верни, защото лекарите имат близък поглед върху състоянието на хората, които се лекуват при тях. В по-редки случаи инициативата е на пациента или неговите близки. От друга страна, в соматичните болнични отделения престоят на пациентите обичайно е кратък. Тук не можем да говорим за психотерапия в истинския смисъл на думата. Самата тя е процес, изисква време, определено терапевтично пространство и активно заявено желание от страна на пациента. В тази връзка една от функциите на психолога в отделението е той да бъде там,
да присъства на страданието, да го чуе, да му даде правото да съществува
като на нещо значимо и истинско за пациента, да отвори пространство за себеразкриване и вентилиране на дълбоко стаени теми на тревожност. Част от стратегии за справяне, фокусирани към овладяване на емоциите, които предизвиква болестта – тревога, страх, отричане, е пациентът не само да може да изрази тези емоции, но те да бъдат уважени от хората от обкръжението му като начин за справяне с болестта.
- Отворени ли са хората, да потърсят психологична помощ, свикнаха ли да споделят проблемите си?
- Смятам, че хората са все по–отворени и все по–нуждаещи се. Проблемът е, че тази дейност се самофинансира, защото не се поема от НЗОК. Напоследък наблюдавам тенденция хората масово, макар и анонимно, да споделят проблемите си по групи в онлайн пространството. Скептична съм по отношение на ползата от този вид съветване, но това е показателно за техните затруднения и нуждата им от психологична помощ.
- Другата част от работата ви е в Отделението за функционална диагностика на нервната система. 
- Да, бих казала основната. От 2013 г. след придобиване на специалност и след създаването му, работя като клиничен психолог в отделение за функционална диагностика на нервната система към УМБАЛ „Канев“.
Това е единственото такова специализирано отделение в Североизточна България
а негов началник е доц.д-р Нели Петрова. Към него има обособен Център по клинична психология и дементология, в който се извършват високоспециализирани изследвания на нервната система, както и невропсихологични изследвания и оценка на всички когнитивни сфери. Целта ни е да дадем възможност на пациентите да получат бърза, качествена и ефективна диагностика на нервната система. 
Тук дейността ми включва невропсихологични  афазиологични изследвания. Афазията представлява нарушение на езиковата дейност, т.е. на процесите на езиково кодиране (пораждане, създаване на езикови съобщения) и на езиковото декодиране (разбиране, осмисляне на възприетите езикови съобщения). Най-чести причини за афазиите са мозъчни инсулти, туморни образувания, възпалителни заболявания. Сертифицирана съм към Медицински университет - София, с практическо обучение в Александровска болница. Извършвам всички афазиологичните изследвания на стационарни пациенти, както и на амбулаторните в целия регион. Тук ще спомена също когнитивната и езикова рехабилитация, като на всеки пациент се изготвя индивидуални програма.
В отделението са разработени диагностично-терапевтични алгоритми в съответствие с приетите консенсуси за лечение на основните неврологични заболявания –
инсулти и съдова деменция; дегенеративни деменции – болест на Алцхаймер и фронто-темпорална деменция
световъртеж и равновесни нарушения; периферно-нервни – полиневропатии и радикулопатии; епилепсия; паркинсонизъм; Алгоритъм за изследване на афазии. Разработена е брошура „Съвети за болните с мозъчен инсулт“, която получават пациентите или техните близки при изписването. Разработена е брошура „Как да съхраним интелекта си“, която получават пациентите след изследване в кабинета по невропсихология. Мога да спомена участието ни в международни проекти за изследване на медикаменти за лечение на болест на Алцхаймер. За последните 4 години в отделението имаме общо извършени 2702 невропсихологични и 770 афазиологични изследвания.
- Деменция, Алцхаймер, афазия, мозъчно- съдова  болест – все страшни имена, които сме чували, но малко знаем за тях.
- Деменцията е един от най-значимите здравни и социални проблеми на 21 век поради увеличаването на продължителността на живота. Това състояние на прогресираща загуба на интелекта и независимостта на болните засяга не само по–голям брой възрастни хора, но променя качествено живота на тези, които се грижат за тях.
В България при 7,2% от възрастните хора над 65-годишна възраст се установява деменция
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция (43%), следвана от съдово когнитивно нарушение (28%). Болните със съдова деменция представляват 1% от населението между 60 и 69 години, 2,5% от населението между 70 и 79 години и 5% от населението над 80-годишна възраст. Различните форми на деменция - Болест на Алцхаймер, съдова, смесена и др., според становище на експертите от Световната здравна организация, са едни от най-значимите здравни и социални проблеми на 21-ви век, нареждайки се до съдовите и онкологичните заболявания.  
Мозъчно-съдовата болест е изключително важен медицински и социален проблем поради високата заболеваемост, болестност и смъртност. Тя предизвиква тежка инвалидност, депресия, съдова деменция и епилепсия, показва подмладяване – и консумира обществени ресурси. Инсултът е втората по честота причина за смърт и най-честата за инвалидизиране сред възрастното население. За съжаление, при голяма част от пациентите, преживели инсулт, са налице остатъчни функционални, когнитивни и психични промени, които нарушават социалните, професионални и семейни взаимоотношения. Едно от най-сериозните усложнения, което води до ограничаване на ежедневните дейности на пациента, е слединсултната съдова деменция. Характерно за страната е широкото разпространение на рисковите фактори за мозъчен инсулт и съчетанието на няколко рискови фактори у един болен.
Налице е висока заболеваемост, болестност, инвалидизация и смъртност
от мозъчно-съдови заболявания. Наблюдава се увеличаващо се разпространение на дегенеративните и съдови когнитивни нарушения и деменции, както и превес на лечебните над профилактичните дейности. Профилактиката и ранното и адекватно диагностициране трябва да стане приоритет за хората с повишен риск за развитие на деменция. Следващата важна стъпка е тези пациенти да получат адекватна невропсихологична терапия и рехабилитация.
- Работата ви е тежка и натоварваща вашата психика. Как си помага един психолог?
- В началото ми беше много трудно – работата ми изискваше познания от различни области, а и бях сама. Записвах се на различни курсове, обучения, за да допълня наученото. С времето съдбата ме срещна с прекрасни колеги. Обсъждаме заедно затрудненията си – както в професионален, така и в личен аспект. Това са психолозите на психолога. Те и домашните ми любимци. Обичам животните. Кучето поддържа жива връзката ми с природата. Чета винаги, когато имам възможност, всеки ден, дори да са 1-2 странички само. Това, което поддържа мотивацията ни да продължим, са успехите на пациентите и техните победи и признателност.