Отложеният от миналата година национален театрален конкурс за режисьори на името на Слави Шкаров ще се проведе на 8, 9 и 10 май. Организаторите от Драматичния театър в Русе още подреждат датите на представленията, но победителят в конкурса за директор на театъра Боян Иванов потвърди пред „Утро“, че развитието на състезанието е част от директорската му концепция и се надява то да се превърне в мост между русенския театър и нови свежи таланти на драмата.
Жури, в което засега са ясни имената на доайена на русенската театрална трупа Косьо Станев, дъщерята на Слави Шкаров Ина Шкарова и театроведката Богдана Костуркова, ще гледа трите селектирани спектакъла и ще обяви победителя. Според статута на конкурса награденият млад режисьор ще получи правото през сезона да постави заглавие на русенска сцена.
За селекционер на конкурса още миналата година беше избрана театроведката Тинка Николова. Тя изгледа близо 30 представления на млади театрални режисьори в цяла България, за да направи своя артистичен избор.
Спектаклите и техните режисьори-финалисти са „Бесове“ от Албер Камю по романа на Фьодор Достоевски, постановка Снежина Танковска, режисьор Боян Арсов, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“; „Владимир“ от Матяж Зупанчич, режисьор Николай Кенаров, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, ТМПЦ - Варна; „Мерсие и Камие“ по романа на Самюъл Бекет, режисьор Ростислав Георгиев, Театрална работилница „Сфумато“.
Слави Шкаров твори на русенската театрална сцена като режисьор през втората половина на миналия век. Емблематични и запомнящи са постановките му на „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев, „Амадеус“ от Питър Шафър, „Кошници“ от Йордан Радичков... Умира през 1988 на 47 години. В летописите на театъра остава като харизматична личност, която увлича поколения млади актьори. Предизвикателен, чаровен, създател на цветни светове. Днес зала в театъра и улица в Русе носят името му, за него пишат книги и все още разказват спомени. 
Националният конкурс за млади театрални режисьори сега се провежда за четвърти пореден път. Община Русе го подкрепя финансово по програма „Култура“.
През 2020 призът спечели Денислав Янев с представлението „Една крачка до предела“. През 2019 носители на наградата са Веселин Петров и русенецът Ивайло Ненов. В първото издание на конкурса през 2018 печели Максима Боева.

Ростислав Георгиев: Абсурдизмът ми е любим, Бекет е провокативен

Той е роден в Русе, завършва Европейското училище. Попада на театрално представление случайно като ученик, после решава да се занимава с театър и работи с Мариян Савов и Венци Петков - двама от най-добрите театрали-педагози в Русе.
Днес Ростислав Георгиев подготвя дипломното си представление в НАТФИЗ. Трябва да се справи с интересна задача: двама дипломиращи се режисьори да поставят пиеса, писана от двама техни колеги. Работи по режисурата с Люба Тодорова, драматургията я правят колегите им Стефан Иванов и Иван Димитров. „Искаме да стане нещо, което да се запомни, не просто да мине като дипломен спектакъл“, разказа Ростислав Георгиев пред „Утро“.
Селектираният спектакъл в конкурса е „Мерсие и Камие“. Продукцията е на Театрална работилница „Сфумато“. „Избрах „Мерсие и Камие“, защото е първи роман на Самюъл Бекет и притежава силни драматургични качества. Текстът е смятан за предтеча на великата пиеса „В очакване на Годо“. Проявявам любопитство към абсурдистите и техните светове“, казва Ростислав Георгиев и продължава: „Много важно беше актьорите, които ще играят двойката персонажи Мерсие и Камие, да са творчески тандем, по някакъв начин да имат обща биография на сцената, да се усещат взаимно. Така открих Христо Петков и Цветан Алексиев. Третият персонаж - странникът чужденец, дойде в лицето на Георги Сиркатов“.
Като студент Ростислав е изпълнявал и други режисьорски задачи за абсурдистите: „Кралят умира“ на Йожен Йонеско например.
Бекет пише „Мерсие и Камие“ непосредствено след Втората световна война. Макар и готвено миналата година, представлението със сигурност ще звучи драстично актуално сега, през 2022-ра. Дали Онази война е била най-голямата катастрофа в съвременната история, или сме изправени пред нова?

Николай Кенаров: Драматургията поставя актуални въпроси

Николай Кенаров вече е щатен актьор в родната Варна, след като е спечелил успешен кастинг. Следва актьорство за куклен театър в класа на проф. Жени Пашова, завършва актьорство за драматичен театър в класа на проф. Пламен Марков.
 В момента е номиниран за награда „Златен Кукерикон“ като млада театрална надежда за втората му режисьорска постановка - „Вечеря за глупаци“ от Франсис Вебер на варненската театрална сцена. Наградите ще бъдат връчени днес на 65-годишния юбилей на Сатиричния театър.
„Владимир“ от Матяж Зупанчич е дипломният му спектакъл от НАТФИЗ, професионален дебют като режисьор, реализира го на варненска сцена.
„Избрах го, защото драматургията дава възможност да се поставят актуални въпроси, да се правят сравнения и да се предлагат оригинални решения“, каза Николай Кенаров за „Утро“.
Продукцията е на варненския театър „Стоян Бъчваров“ и Театрално-музикален продуцентски център - Варна. В ролите ще видим Константин Соколов, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Симеон Лютаков.
В посткомунистическата реалност на бившата югославска република Словения хаосът е не по-различен от този, който преживяваме в България през 90-те години на миналия век. Как хората оцеляват, какво ги кара да си помагат един на друг и как се преплитат личните драматични съдби на няколко души, поставени в нелеки обстоятелства? Владимир - с ударение на „а“, идва уж като спасение в живота на млада двойка, но всъщност предизвиква драматичен обрат в живота им. Пиесата е хит в Словения, а авторът Матяж Зупанчич печели награди.

Боян Арсов: „Бесове“ е изпитание за силата на духа

Боян Арсов поема невероятна отговорност, като довършва работата на починалата си преподавателка в НАТФИЗ проф. Снежина Танковска по дипломния спектакъл на класа. „Бесове“ в драматизацията на Камю по Достоевски е много мощен текст, който предлага богати възможности за работа на сцена и голям залог за актьорите.
„Проф. Танковска много искаше да постави този текст със студентите, като непрекъснато говореше за човека на днешния ден - объркан, изоставен, неискан и в съшото време непримирим и отдаден на каузата си да се пребори, да устои. Моята отправна точка в работата ми със студентите беше именно тази. Всичко онова, което бях научил от нея. Опитвах се през цялото време да бъда верен на първоначалната идея на професора, да вложа енергия и мисъл в посока на няколкото ни разговора за бъдещото представление - такова, каквото тя го виждаше, каквото й се искаше да бъде“, разказа Боян Арсов пред „Утро“. Младият режисьор продължава: „Това беше поредният урок от нея, поредното изпитание за силата на духа, за човешката воля и усилия, за които тя непрекъснато говореше в живота и в работата си“.
Не е очаквал номинацията за режисьорския конкурс „Слави Шкаров“ в Русе. „Щастлив съм, че „Бесове“ -  въпреки всичко, въпреки болката от загубата, с която на всички ни беше трудно да се справим, успя да се заяви на сцената на Театър НАТФИЗ като специално представление. Всичките шестнайсет студенти от последния клас на проф. Танковска останаха заедно, работеха с много желание, с голяма мотивация. Силата, с която се държахме един за друг с тях, паметта за професора, за нейните думи и уроци, и големите усилия, които никой от екипа не си спестяваше - всичко това беше предпоставка за крайния резултат“, обяснява Боян Арсов.
„Бесове“ печели Гран При за най-добър спектакъл на Международния студентски фестивал ВГИК в Москва през ноември 2021.