Д-р Нурсел Вели завършва Медицинския университет във Варна през 2008 г. През октомври същата година започва работа като лекар-ординатор към Кардиологичното отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград, където остава 3 години. След това една година работи в  отделението по диализа в същата болница. През декември 2011 г. записва специализация по нефрология към I-во отделение по вътрешни болести и нефрология в УМБАЛ „Канев“ - Русе, където работи и до момента. През май 2016 г. придобива специалност по нефрология. Д-р Вели има кабинет и в Медицински център „Медик консулт“, където приема пациенти с направления, има и свободен прием. Телефон за записване: 0882909725.

- Д-р Вели, в световен мащаб броят на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност нараства. На какво се дължи това?
- Действително, през последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на случаите на краен стадий на хронична бъбречна недостатъчност,  която се дължи на бъбречно увреждане при захарен диабет  и артериална хипертония. При пациентите над 65 г. основните причини за влошаване на бъбречната функция са диабетът и хипертонията, а при тези под 20 г. - гломерулонефритите.
- Често болните се насочват към нефролог, когато вече са в краен стадий на бъбречна недостатъчност и се налага включване на диализно лечение. Защо се пропускат ранните стадии, които са по-благоприятни за лечение?
- Причината е, че
голяма част от бъбречните заболявания протичат без симптоми в ранните си стадии
когато са лечими. Тези заболявания са наречени „тих убиец“, защото в продължение на дълго време не дават симптоми и не предизвикват оплаквания, а подкопават организма отвътре. 
- По какъв начин артериалната хипертония и захарният диабет водят до бъбречна недостатъчност?
- Огромна част от хората не знаят, че имат хипертония. От тези, които знаят, сигурно само половината се лекуват. Високото кръвно налягане след 5-10 години води до увреждане на бъбречната функция, характеризирайки се със загуба на белтък в урината. Днес се приема, че дори болните с добре лекувана дългогодишна хипертония могат да имат бъбречни хипертонични промени. След време се установява повишение на серумния креатинин и постепенно напредващо влошаване на бъбречната функция.
При диабетиците отклоненията дълго време са едва набелязани
Микроалбинурията /загубата на албумин /серумен белтък/ 30-300 мг/24 ч или 20-200 мг/мин/ и хиперфилтрацията, измерени чрез повишените стойности на креатининовия клирънс, са ранните белези на диабетното бъбречно увреждане. Постепенно в рамките на няколко години, а понякога и по-бавно, се развива намаление на бъбречната функция, което прогресивно води до краен стадий на бъбречна болест. Появата, степента на бъбречното увреждане и неговата прогресия зависят от добрия контрол върху кръвната захар, овладяването на артериалната хипертония, спазването на диета с умерен белтъчен прием и преустановяване на тютюнопушенето. За ранно поставяне на диагнозата диабетна нефропатия е необходим скрининг за албуминурия. При пациентите със захарен диабет тип 1 е необходимо изследване веднъж годишно след петата година от началото на заболяването. При болните със захарен диабет тип 2 е необходимо ежегодно проследяване след поставяне на диагнозата. В България диабетиците и хипертониците са около милион и половина.
- Каква е разликата между хроничната бъбречна недостатъчност и хроничното бъбречно заболяване?
- Хроничната бъбречна недостатъчност е клинико-лабораторен синдром, който представлява
краен стадий на хронично бъбречно заболяване
Хроничното бъбречно заболяване се определя като нарушения на бъбречната структура и функция или гломерулна филтрация под 60 мл/мин, персистиращи над три месеца. Според степента на гломерулна филтрация /обемът течности, филтрирани през бъбреците за единица време/, хроничните бъбречни заболявания се разделя на пет стадия.
- Кои са причините, които водят до хронични бъбречни заболявания?
- Причините за възникване на хронични бъбречни заболявания са основно социалнозначимите заболявания като захарен диабет /до 35% от случаите/, артериална хипертония /до 30% от случаите/ и затлъстяването. Докато бъбречните заболявания като уроинфекции /остри, хронични, усложнени/, гломерулопатии, обструктивни уропатии, наследствени /генетични, вродени/ само в 35% от случаите водят до хронични бъбречни заболявания. Основната цел е бъбречното увреждане да се установи в началните му стадии, когато възможностите за възстановяване на бъбречната функция са по-големи, или най-малко чрез приложените лечебни средства да се забави прогресията на бъбречното заболяване.
- Кои бъбречни функции се засягат при хроничната бъбречна недостатъчност?
- При хроничната бъбречна недостатъчност  вследствие на различни хронични бъбречни заболявания
настъпва необратима загуба на основните бъбречни функции:
очистителна /екскреторна/, регулаторна /хомеостатична/ и инкреторна /ендокринна/. Известно е, че бъбреците играят ключова роля в отделянето на токсичните за организма уремични продукти, участват в поддържането на водната хомеостаза и алкално-киселинното равновесие, заемат място в синтезата на витамин D3 и са ключов орган за продукцията на ренин и еритропоетин. За всички тези процеси са отговорни различни части на бъбрека, които могат да бъдат увредени от редица бъбречни и небъбречни заболявания, и като краен резултат да се достигне до необратима загуба на бъбречната функция. Характерна особеност на хроничната бъбречна недостатъчност е възможността за адаптация на организма към настъпващите промени. Неувредените или леко увредените нефрони увеличават многократно своята екскреторна функция и успяват да елиминират отпадните продукти. При изключване на повече от 60% от функциониращите нефрони, екскреционната /очистителната/ бъбречна функция се нарушава и възниква начална хронична бъбречна недостатъчност. При увреждане на над 90% от нефроните в бъбрека настъпва терминална /краен стадий/ на болестта.
- Как протича клинично хроничната бъбречна недостатъчност?
- Болестта протича с компенсиран и декомпенсиран стадий.
В компенсирания стадий обикновено липсват признаци на бъбречна недостатъчност
Наблюдават се симптоми от страна на основното заболяване, например отоци, анемия и хипертония. В този период единствено чрез стойностите на гломерулна филтрация или креатининовия клирънс, които показват тенденция към намаляване 80-40 мил/мин, може да се приеме, че е налице латентна хронична бъбречна недостатъчност.
В стадий на начална хронична бъбречна недостатъчност превалират оплакванията от страна на основното заболяване, но се появяват и признаци на бъбречна недостатъчност - отпадналост, лесна уморяемост, безапетитие, повишаване на количеството на отделената урина за 24 ч и никтоурия /често уриниране през нощта/.
В стадия на изразена хронична бъбречна недостатъчност се появяват характерни симптоми, които в следващите стадии се засилват. Кожата е бледа, суха, с жълтеникав цвят. В крайния стадий има белезникави кристалчета от урея. Болните имат упорит сърбеж, виждат се следи от разчесване.
Установява се анемия, която има комплексна генеза - дължи се на намалена продукция на еритропоетин, потиснат костен мозък от азотни тела в кръвта, хемолиза и железен недоимък. Настъпват нарушения в кръвосъсирването и има склонност към кръвоизливи - подкожни, от носа, венците, от гениталиите у жените и др. Дължат се на намаляване на броя на тромбоцитите, повишена чупливост на капилярите.
Проявите от страна на храносмилателната система са сухота в устата, жажда, безапетитие,
уринозен дъх от устата, гадене, повръщане, коремни болки и диария
Проявите от страна на дихателната система включват дълбоко и шумно /Кусмаулово/ дишане при развитие на метаболитна ацидоза /наличие на твърде много киселини в телесните течности/, недостиг на въздух. Може да възникне белодробен оток, пневмония и плеврит.
Проявите от сърдечно-съдовата система са артериална хипертония, която води до обременяване на лявата камера. В напреднал стадий възниква сърдечна недостатъчност, появява се и перикардит /възпаление около торбичката на сърцето/. Болните имат болки в областта на сърцето, задух при усилие, лесна умора и сърцебиене.
Промените от страна на централната нервна система са болки в крайниците, главоболие, мускулни потрепвания, гърчове, съзнанието постепенно се замъглява и накрая болните изпадат в уремична кома. Тези прояви се дължат на мозъчен оток.
Зрителната острота намалява, болните се оплакват от тъмни петна пред очите. Пациентите имат упорити болки в костите, възникват спонтанни фрактури. Налице е остеомалация и остеопороза.
- Какви изследвания са необходими за поставяне на диагноза хронична бъбречна недостатъчност?
- Лабораторните изследвания, които се използват за поставяне на диагнозата хронична бъбречна недостатъчност са: урина, периферна кръвна картина, серумен креатинин, урея, пикочна киселина, електролити - калций, фосфор, магнезий, натрий, калий, хлориди. Изследва се също киселинно-алкалното състояние.  От инструменталните изследвания се прави
ехография на отделителната система, като се определят размерите, структурата на бъбреците
установяват се вродени аномалии, поликистоза, камъни.
Диагнозата се поставя въз основа на данните от анамнезата за бъбречно заболяване, клиничните прояви и повишените стойности на азотните тела /урея, креатинин/  в кръвта.
- Как да разграничим хроничната бъбречна недостатъчност от острата?
- При острата бъбречна недостатъчност липсва анемия и бъбреците са нормални по размери.
- Какво включва лечението на хроничната бъбречна недостатъчност?
- На първо място диета. Ограничава се приемът на белтъци: при болни с начална хронична бъбречна недостатъчност белтъците в храната се ограничават на 0,8 г/кг/24 ч, при изразена - 0,6 г/кг/24 ч, при напреднала болест - 0,35 г/кг/24 ч. Мазнините се ограничават до 60 г/24 ч, като енергийните нужди се покриват от въглехидрати. Ограничават се фосфатите, като се намалява приемът на мляко и млечни продукти, ограничава се готварската сол, калий съдържащите храни /кайсии, банани, варива/. Приемът на течности трябва да е съобразен със загубите.
Медикаментозното лечение при болни с начална форма на болестта включва лечение на основното бъбречно заболяване - пиелонефрит, хроничен гломерулонефрит и др. При болни с изразена, напреднала или терминална хронична бъбречна недостатъчност лечението е симптоматично и насочено срещу анемията, хипертонията, електролитните нарушения, ацидозата и азотемията.
При повишение на серумния креатинин над 700 хmol/l и понижаване на креатининовия клирънс под 10 ml/min
болните се подготвят за хемодиализа
Прави се артерио-венозна фистула и се започва хронична хемодиализа. Диабетиците се включват по-рано към хемодиализно лечение при остатъчна бъбречна функция 15-20%. При подходящ донор се пристъпва към бъбречна трансплантация.
Хроничното бъбречно заболяване и в частност хроничната бъбречна недостатъчност е заболяване, за което трябва да се мисли и целенасочено да се търси. Това е особено важно за всички пациенти с артериална хипертония, захарен диабет, метаболитен синдром, анемичен синдром с неясна етиология, болни с хронично рецидивиращи уроинфекции, както и всички пациенти с установени отклонения при образни изследвания или фамилна анамнеза за бъбречни заболявания. Профилактичното изследване на урина и серумен креатинин при здрави индивиди заема важно място в профилактиката на хроничното бъбречно заболяване.