С доц. Георги Лозанов се познаваме от времето, когато той беше член на Съвета за електронни медии, а в Русе и изобщо в България имаше независими местни частни радиостанции. После той стана неизменен главен участник в дискусиите от програмите на единствения в България медиен фестивал за европейското развитие на страната „Българската Европа“. Провеждахме го в Русе близо две десетилетия заедно с директора му Димитър Липовански.
Сега се срещнахме в контекста на фестивала „Мартенски музикални дни“, защото е главен редактор на списание „ЛИК“, което излезе със специален брой, посветен на ММД, и се занимава с културните политики на най-голямата българска информационна агенция - обществената БТА.

За мнозина медийният образ на самия Гого Лозанов, както мнозина го наричат, без изобщо да го познават, е на странния чудак с папийонката, който нерядко говори отвлечени работи за свободата на словото и либералната демокрация. Всички признават обаче, че е непоклатим експерт по медии. И се вслушват в говоренето му.

- Доц. Лозанов, как виждате днес свободата на словото в България?
- След смяната на властта в България имаше очакване да се случи промяна към повече медийна свобода. Всяка нова власт, без значение каква е, носи свеж въздух в медийната среда. И при всяка нова власт се правят опити за законови промени в посока на повече свобода за медиите, повече свобода за словото - това винаги става в началото на мандатите. И сега е така. Но опитите не водят до радикална промяна. Защото радикалната промяна е свързана с политическа воля да се намерят инструменти срещу политическата воля.
Ако властта е демократична по отношение на медиите, трябва политиците с едната ръка да си отрежат другата
Но те не го правят, естествено. Ще видим дали тази нова власт би го направила. Но свободата на словото се мери в крайна сметка според ситуациите. 
Сега всичко се мери по отношение на войната. Най-напред в медиите имаше доста отчетливи гласове, които бяха продължение на Путиновата пропаганда. Самата Путинова пропаганда показа чрез нагласите спрямо войната, че е нанесла поражения върху общественото съзнание. След това кривата тръгна към това да се застане на единствената гледна точка - гледната точка на жертвите. Но когато мина първото голямо шествие в София в подкрепа на Украйна, в медиите имаше доста подценяващо отразяване. А то беше много важно, за да се види, че българското общество има енергия да застане на страната на жертвите, да преодолее страха си по отношение на режима на Путин и да заеме позиция, която да даде кураж и на политиците, и на властта, да заемат позиция.
Така
шествията в подкрепа на Украйна в цялата страна не са просто един граждански акт. Те имат ясен исторически фокус
Показват какво ще правим оттук нататък в исторически план. Къде ще стоим. И тук медиите не застанаха достатъчно граждански активно самите те. В началото поне. Разбира се, веднага имаше реакция на недоволство, че протестите не се отразяват достатъчно - поне от обществените медии. И ето че сега като че ли тези публични жестове имат може би малко по-добра медийна акустика. Но в началото това беше подценена тема, което показваше, че отново Путиновата пропаганда по един индиректен начин показва влиянието си в медиите.
- България и българите жертви ли сме или сме страна в пропагандната война?
- Хубав въпрос е този, защото много пъти ние сме в положението на Путин - ставаме жертви на самите себе си. Путин стана жертва на собствената си пропаганда и започна да мисли света според клишетата, които се опитваше да налага за себе си, за своите цели, за своята власт. Така българското общество - много повече от всяко друго общество в Европейския съюз, се оказа зависимо от Путиновата пропаганда. И това става през една конструирана още по времето на комунизма митологична гледна точка към Русия като към някакъв освободител и благодетел на България, на който трябва да сме благодарни.
Жертви на пропагандната война стават включително хора, които не са тролове
не са платени от някакъв център, нямат някакъв пряк материален интерес, но които са готови да влизат в разправии и да защитават Путин. А фактически нека да го кажем ясно: Путин е изразител на един постсъветски авторитарен модел на управление на обществото, който се опитва да победи наложилия се през ХХ век като най-желан и предпочитан модел на либералната демокрация. И на всичкото отгоре да се представи пред хората, че това е по-хубавото, сякаш не сме го живели, сякаш не помним. Сякаш ако дойде путиновата власт не знаем какво ще се случи? Нямаме памет за това какво се случи след 9 септември ли? Че хората с либерално мислене и говорене ги карат към лагерите, че те излизат въобще от палитрата на публичните мнения. И че остава само едно мнение - което е „правилното“. Работата натам върви и всъщност битката е за това.
И аз просто не мога да разбера как ти доброволно, предварително може да искаш да станеш жертва на нещо, което исторически е показало огромната човешка щета, която е нанесена. Защото демократичният модел на управление води до свобода и благоденствие на хората. А тоталитарният - до бедност и репресии.
- Тогава как един нормално мислещ човек може да провери дали е жертва на пропагандата? Че сме обект е ясно, но как да провери дали е манипулиран? Всеки ден се срещам и говоря с хора, които казват „на мен никой не ми влияе, никой не ми плаща, аз съчувствам на украинците, обаче“... В момента, в който сложат запетайката, всичко изчезва и се изтрива с това „обаче“...
- Няма „обаче“. Този модел на Путин превръща хората в материал на собствените си политики.
И им промива съзнанието, а в един момент и телата. Това са промити мозъци
Пропагандата създава нещо, което от 2016 наричаме „постистина“. На Запад започнаха да го усещат именно по отношение на руската пропаганда. А ние с тая пропаганда просто си живеем - не знам откога. Постистината се състои не просто във фалшивите новини или в изопачаването на истината. Постистината успява така да манипулира мнението ти, че ти да смяташ, че това е твоето мнение. Така да те настрои да правиш избори, че да смяташ, че това е твой избор. И чак когато го направиш и ти се случи това, което си избрал, да се разочароваш и да разбереш какво си извършил.
Вижте в световен план двата перфектни примера на постистина - изборът на Тръмп и Брекзит. Макар че сега виждаме, че Великобритания ценностно и политически принадлежи на Европейския съюз. И че това е било безсмислен акт, който донесе повече проблеми.
В България много хора, още от социализма, от девети септември 44-а живеят в ситуация на постистина
Това е промиването на мозъци. Е, не са чак толкова много обаче, защото в крайна сметка „Възраждане“ няма достатъчно политическо място. И си представям, че дори в едни нови избори „Възраждане“ и комунистите, и всеки, който е на техния акъл, пак няма да имат мнозинство.
- Но като казвате „пак няма да имат мнозинство“, означава, че допускате, че може да имат мнозинство! 
- Просто можем да си представим. Това са партии, които, така да се каже, твърдят, че Путин е прав. Ние виждаме, че
президентът Радев практически лансира също Путин - от гледна точка на пропагандата, представяйки се, че защитава националния интерес
Това е абсолютният парадокс на българското русофилство! Да защитаваш едни геополитически интереси, които са обратни на твоя собствен геополитически избор, представяйки това за собствен патриотизъм. Още като видиш тая конструкция на българския национализъм, патриотизъм, който е вътрешно противоречив, виждаш, че е извършена голяма манипулация със съзнанието на хората.
- Стефан Янев например...
- Да. И аз тук ще стигна по-далеч. Онзи ден в парламента ГЕРБ викаше „оставка“, настоявайки, че те самите са на по-твърда от правителството антипутинова опозиция. Но те дават ли си сметка, като викат „оставка“, какво идва? Ако падне това правителство, идва следващото служебно правителство на Радев, който ще е Янев, или тип Янев, и който директно ще обслужи интересите на Русия. Така че това крехко, но все пак демократично политическо мнозинство, което, за съжаление, включва и БСП, и ИТН, но все пак като че ли в тая управляваща коалиция ще надделее защитата на собствения ни избор. Защото ние сме направили избор в нашата принадлежност в този конфликт - много преди конфликта.
Ние сме в Европейския съюз и в НАТО
Ако ще и това да са двете единствени достойнства на българската политика на прехода, които ни определят в сектора на така наречената десница, каквито и конфигурации да се случват, но това е факт. 
- Доц. Лозанов, Вие казвате, че когато са заплашени телата, трудно се чуват посланията. За какво се бият украинците днес?
- Украинците водят двойна битка. Първо, разбира се, за собствената си държавност и автономност. За това да се превърнат в нация без исторически ментор, който им казва вие сте мои, вие трябва да ме слушате. Въобще агресията на Путин в Украйна много би приличала на това, ако ние решим да нахлуем в Македония. Ние също можем да направим такива пропагандни доводи, които даже да са още по-убедителни. И да нахлуем с танкове. Те имат 10, ние имаме май 451 и мисля, че ще ги премажем. Освен ако те, подобно на украинците, не се окажат един много героичен народ, който да се бори. От македонците може да се очаква такъв вид саможертва. Да имат национална автономност. Е, тук има нещо много хубаво - сигурен съм, че ние никога не бихме нахлули, за щастие, в Македония. А Путин нахлу в Украйна.
И второто:
украинците се бият и за нас! За нашия избор, който ние предаваме без особено колебание
За това тази война да не прерасне във война на авторитарните политически модели. Защото те, борейки се и спирайки Русия вътре в Украйна, фактически променят качеството на войната и тя си остава регионална. В момента, в който Русия победи, тогава войната ще стане световна. Защото Русия тогава ще си постави следваща цел. Докато войната е в Украйна, тя е регионална война. В момента, в който режимът на Путин победи, войната става световна. Това трябва да ни е кристално ясно, да влезе в главата на политиците, включително и на западните. Които флиртуваха по един доста оптимистичен начин с режима на Путин.
- Много „оптимистичен“ финал на разговора ни се очертава. Ужасен просто. Не сме свикнали да Ви чуваме да говорите апокалиптично!?
- Така е. Защото сега ние казваме „няма да се намесваме във войната, за да не стане световна“. Именно ненамесвайки се във войната, ако режимът на Путин победи, войната ще стане световна! Ако украинците загубят, тогава вече ще стане битката между моделите, защото това силно ще окуражи агресията.
Путиновият авторитаризъм ми се струва особено опасен... Неслучайно за първи път от не знам колко десетилетия звучи напълно автентично заплаха от ядрена война. Това е готовността сам да влезеш в ада. Защото земята, атакувана с ядрени ракети, се превръща в ад. И когато си знаеш, че ти си за ада, гледаш да завлечеш колкото се може повече хора с теб. Дано не съм прав.

Колкото и апокалиптично да звучи финалът на разговора ни с доц. Георги Лозанов, вярвам, че е важно да се казва. Защото във време на война всички се радикализират. И ние. И защото може би сега берем плодовете на меланхолията от времето, когато не сме оценявали ценностите си, не сме ги артикулирали публично. От времето на прехода насам свикнахме с придобивките на демокрацията и европейското и се сещаме за тях, едва когато сме на път да ги загубим. Или когато някой, тръгнал към ада, се опитва да завлече там и нас самите.