Руският президент Владимир Путин използва доста пресилени и откровено неверни твърдения, с които да оправдае и мотивира нахлуването в Украйна. Всички те биват раздухвани допълнително от политици, официални руски правителствени медии и неофициални армии от тролове в дигиталното пространство.

Една от най-популярните опорни точки без съмнение е, че украинците трябва да бъдат защитени от "издевателство и геноцид", извършван от управление в Киев, което пък е определяно като "нацистко" или "фашистко".

Само по себе си твърдението звучи повече от абсурдно, имайки предвид, че начело на страната стои президент евреин, а доказателства за твърденията, че в Украйна се извършва геноцид просто няма.

И все пак всичко това не означава, че Украйна няма проблем с неонацизма. Даже напротив - такъв има и неговото име е "Азов".

Именно дейността на известното със своята мрачна слава военно формирование служи за основно оправдание на руската държава да твърди, че Украйна има нужда от "денацификация".

"Азов" е част от Националната гвардия, тоест - подчинено е на Министерството на вътрешните работи и се слави като едно от най-известните и най-добре обучени подразделения, но в същото време реномето му е повече от противоречиво.

"Азов" се появява на бял свят през 2014 г. в град Бердянск на крайбрежието на Азовско море като доброволен батальон в контекста на войната в Източна Украйна и отцепването на двете републики в Донбас. Първият командир се казва Андрий Билецки - човек с ярко изразени крайнодесни, радикални убеждения, който от 2002 г. е деен участник в такъв тип организации и партии.

Именно членовете на неговото движение "Патриот на Украйна" стават гръбнак на новопоявилия се батальон "Азов". В него се вливат и крайните ултраси на футболния отбор "Металист" (Харков), както и членове на "Десен сектор" - сравнително малочислена, но много активна група десни екстремисти в Украйна, която се появява по време на Евромайдана.

Всъщност "Патриот на Украйна" тогава е съставна част от "Десен сектор", заедно със "Социал-националистическата асамблея" (Билецки е бил председател и на тази организация), "Тризъбец" и още няколко ултрас групировки от Киев.

В този смисъл първите бойци на "Азов" може да се каже, че идват от средите на футболните хулигани и крайните националистически кръгове, които до тогава са в голяма степен с напълно маргинално влияние в украинското общество.

Войната в Донбас и окупацията на Крим катализират украинския национализъм и консолидирането на украинската нация като реакция срещу руската агресия. За съжаление тези процеси приемат и крайни форми с лицето на "Азов" или "Айдар", който също е военно формирование с подобен генезис.

За разлика от крайно-десните радикали на Запад, които се появяват като отговор на неолиберализма, то в Украйна те се оформят като реакция срещу руския експанзионизъм и войната. По онова време Русия прясно е анексирала Кримския полуостров, а спонсорираните от Москва сепаратисти в Донецк и Луганск се опитват да направят същото с Източна Украйна. 

В този период украинската армия представлява една дезинтегрирана структура, неспособна да се справи с донабските сепаратисти и по тази причина се налага да разчита именно на такива милиции, оказали се значително по-организирани и мотивирани да се бият.

Така "Азов" се включва активно в битките, с които украинците си връщат град Мариупол, а през 2015 г. Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека обвинява бойците на батальона в нарушаване на международното хуманитарно право с описани случаи на насилствени разселвания и ограбване на цивилни имоти, както и случаи на изнасилвания и изтезания на пленници.

Всъщност "Азов" още от самото начало предизвика противоречия, включително и заради герба си, който включва символите "вълча кука" и "черно слънце", използвани в нацистката символика.

Изобщо свастики и други подобни символи винаги са били често срещани сред членовете на батальона, а през 2015 г. тогавашният му говорител Андрий Дяченко твърди, че до 20% от всички са откровени нацисти.

Самият Билецки през годините е имал някои скандални изказвания. През 2010 г. например твърди, че мисията на украинската нация е да поведе белите раси в последен кръстоносен поход срещу семитските народи и водените от тях "унтерменши" [дума в нацистката реторика за "подчовеци"].

В периода 2015-2016 г. пък възникна движение, което на практика представлява политическо продължение на "Азов", а Билецки става негов председател и се оттегля като командир.

Той влиза в парламента като пряко избран кандидат, но след изборите през 2019 г. вече не е депутат. Иначе самото движение, ръководено от него, прераства в партия "Национален корпус", която на последните избори събира под 2,5% от вота.

Всъщност единствената крайнодясна политическа формация с парламентарно представителство във "Върховната рада" е "Свобода", като тя разполага само с един депутат.

Колкото до самия "Азов", към момента формированието е със статут на полк за специални разузнавателни и контраразузнавателни задачи в състав от около 1000 души със собствена артилерия и бронирана техника. 

Тясно свързана с него е и създадената през 2017 г. Национална милиция, която действа като подкрепа на силите за сигурност и се занимава с обучението на нови членове (включително чужденци с крайно десни възгледи).

От началото на войната основното оперативно поле на полка е в обградения Мариупол, където се водят изключително тежки улични боеве с жестокости и от двете страни.

webcafe.bg

Наличието на военно формирование като "Азов" без съмнение е най-малкото спорно, в никакъв случай не работи в полза на Киев и само подхранва руската пропаганда. То обаче по никакъв начин не би могло да дефинира една страна с около 40 милиона население като нацистка държава.

И в никакъв случай не може да даде оправдание за инвазията в Украйна.