Изследователски късмет, системна работа с местните общности, дългогодишни задълбочени проучвания - от всичко по много има в тази история, която разказва за продължила повече от 40 години писмовна връзка. Изследователката на женски образи и истории Ренета Рошкева от Русенския музей преди няколко години попада на истинско съкровище. Става дума за близо 200 писма, които разкриват света на жените от средната класа през 20-ти век - в Русе, в България и в Съединените щати. И албум с повече от 300 фотоси, с разкази и още вещи от миналото, които днес са история не само за музей, но и за книга или филм. Избираме да ви разкажем тази история днес - на най-женския ден от най-женския месец в годината. Защото жените творят история - невинаги Голямата, но нали Голямата история се състои от безбройните късчета малки истории на хората.

40 години продължава презокеанската кореспонденция между живеещата в Съединените щати Хилда - снаха в старата русенска фамилия Искович, и нейната приятелка в Русе Мара Малчева, съпруга на един от първите съвременни градски инженери - Петър Малчев, осъществил електрификацията на Русе. Първото писмо е от 1941-а година, последното - от 1981-а. Десетилетия на бурно световно развитие, промени, войни и желязна завеса, които не спират общуването между две жени, разкривайки светове, модели на всекидневие, възприятия и нагласи.

„Попаднахме първо на писмата, на кореспонденцията между Хилда Искович и Мара Малчева, благодарение на познанството на г-жа Надежда Цветкова с Ветка Малчева - дъщерята на Мара Малчева“, разказва Ренета Рошкева. Самата Надежда Цветкова е достолепна изследователка и познавачка на старите русенски фамилии. Ветка Малчева събрала и подредила всички писма, които майка й Мара получавала през годините от своята приятелка Хилда. Дъщерята събрала и всички фотографии, придружавали писмата, налепила ги в албум и по някакви причини го изпратила в САЩ на големия син на Хилда - Майкъл Джордан. 
„За наша радост Майкъл откликна на молбата ни и ни изпрати обратно в България албума, изпрати ни го в колет. Така стана възможна идеята да реконструираме миналото от тази кореспонденция с методите на визуалната антропология“, обяснява Ренета Рошкева.
Предисторията на писмовната връзка - кои са дамите? 
Хилда Хаим Искович е потомка на еврейския род Рабинович, родом от Прахова в Румъния. Родителите й живеят в Букурещ. Тя идва в България, владее отличен български език и през 1930-а година се жени за Александър Искович - най-големия син на Алберт Искович. Бащата е сред основателите на една от първите фабрики за бои и лакове в България „Искович и Леви“, преименувана през социализма на „Гаврил Генов“ с днешен наследник „Оргахим“.
Самата Хилда е образована и еманципирана жена. В края на 20-те години на миналия век печели в Русе лек автомобил от лотарията. Сигурно е една от първите жени зад волана по русенските улици. 
Мара Малчева е родена през 1893 г. във Варна, дъщеря на български офицер, адютант на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. Мара завършва Френско училище във Варна и двегодишен колеж в Лозана. Образована и еманципирана жена, тя се жени в Русе за инж. Петър Малчев, но рано остава вдовица с две деца. Дъщеря й Ветка Малчева се оказва спасителят на съкровищата и пръв разказвач на историите на необикновената връзка между двете силни жени.
„Когато през 1930 г. Хилда и Александър се женят, те няма къде да живеят и се настаняват под наем в къщата на Мара Малчева на ул. „Симеон“ 10, зад сградата на общината. Там сме ходили за пръв път с г-жа Цветкова да се срещаме с Ветка Малчева в това дълго пътешествие по документи и разкази“, обяснява Ренета Рошкева. Днес къщата е съборена. Младите Искович живеят у Малчеви в продължение на седем години, после се местят в друга къща. С началото на Втората световна война идват сътресенията и промените, гоненията.
„Еврейската общност и в Русе не е изолирана от новините, виждат какво става в другите държави. Хилда и Александър Искович вземат решение да напуснат не само България, но и Европа, и отправят поглед към Съединените щати. Успяват на втория път - през есента на 1940-а година“, обяснява Ренета Рошкева. Практически целите фамилии и на двамата избират нова съдба - оставят фабриката, наследствата и къщите и заминават. Приемат нови фамилии - всички от семейство Искович се преименуват на Джордан. Всички от рода на Хилда Рабинович стават Ранови.
Хилда и Мара Малчева слагат началото на дълга епистоларна връзка.
Първото писмо е от 1941 година - скоро след установяването на Хилда и Александър в окръг Ню Йорк с двамата им сина - Майкъл и Стивън. Десетилетие по-късно семейството се мести на топло в Калифорния и писмата започват да пристигат от град Сан Бернардино. Последното е от 1981-а между двете, но има и още няколко писма, които Александър пише на Мара Малчева след смъртта на Хилда.
„Имало е и други освен тези, които ние разчитаме, има и години, в които липсва кореспонденция - вероятно заради Студената война и затворените комуникации от 50-те години на миналия век“, обяснява Ренета Рошкева. И все пак: основната нишка на тази крехка презокеанска връзка не се скъсва десетилетия наред.
„Много е особено да държиш тези прелетели през времето късчета разговори
записани с равен женски почерк, или пък на пишеща машина, които споделят уж обикновени неща, а всъщност тайни на един живот“, вълнува се Ренета. Много от пликовете са били с изрязани марки, защото някой от фамилията Малчеви очевидно е бил филателист.
„Самата Хилда Искович е страстен филателист - кореспондирала си е с много хора по целия свят, за да си попълва филателната колекция. Разказва за това в писмата си, моли Мара Малчева да й изпраща марки“, казва Ренета Рошкева.
„Мила ми Малчева, радвам се, че сте добре...“ 
Обикновено така започва писмата си Хилда. И пише за живота си отвъд Океана, за всекидневието, изпраща снимки на къщи и коли, придобивки и празници. Изпраща покани за сватби, рецепти - иска и получава... 
„Не сме виждали огледалната част на съкровището - писмата на Мара Малчева до Хилда. Явно не са запазени. Децата на Хилда нямат информация за тях“, обяснява русенската изследователка. 
Част от снимките в проекта „Албумът Искович“ не са от кореспонденцията между двете дами. Дарени са от сина на Хилда - Майкъл, или от дъщерята на Мара - Ветка. Така историците в музея вече притежават фамилни снимки на двата рода, техните близки и така връщат лентата до средата на 19-ти век.
Какво разказва Хилда за живота си? 
„Разказва за всекидневието си. Можем да проследим промените чрез нейните сравнения: как се чисти по американски, как готви и разпределя задълженията в седмицата, какво прави за семейството. Хилда разказва как се включва в семейния бизнес, за да помага, а по-късно просто защото вече е равнопоставена в правенето му. Писмата й са скромни, без да се изтъква, трябва да четеш между редовете много често“, разказва Ренета Рошкева.
Изненадите на модерното време и новите стандарти
Още в първите си писма от Голямата земя Хилда изпраща снимки на това, което я впечатлява: новия си дом, с кухня и съвременна за епохата организация на пространствата, новия хладилник, дори разказва за доставката на мляко в домовете на хората. Американската мечта добива форма и през автомобилите на фамилията.
Всяко десетилетие - нов “Крайслер”
Помните, че Хилда е от първите дами зад волана на автомобил в Русе, нали? Да, за живота в Америка това е необходимост. Хилда не пропуска да изпраща на приятелката си в Русе новите коли на семейството. Сменят ги средно на десетина години - съвсем нормално и средностатистически като за американски стандарт. Винаги „Крайслер“, уточнява Ренета Рошкева, която дълго време се е взирала в снимките с лупа в ръка, за да открие емблемите на автомобилите. 
Хилда изпраща на своята приятелка в Русе снимки от колекциите си. Освен марките, събира халби с известни личности, показва домашни ръкоделия, правени за децата и за благотворителност. Разказва за децата и приятелките им, за разочарования и разводи. Изпраща покани за сватба, за да направи Мара Малчева съпричастна с нейните преживявания. Много често изпраща колети с подаръци - полуфабрикати, храни, инстантно кафе, често с указания как да се използват. Изпраща рецепти за конфитюри, а иска от Мара да й изпрати рецепти за кебапчета и тригуни.
„Хилда е много съвременна жена. Не се ограничава с домакинството. Обгрижва бизнеса на съпруга си - ателие за химическо чистене и пране. Отговаря на десетки писма, лична и бизнес кореспонденция. Води международната кореспонденция на Зонта клуб, на който пет години е председателка. И всичко това споделя със своята русенска приятелка отвъд Океана. 
Празници на Модерността
„Когато заминават за Америка, Искович много се стараят да се впишат в новата действителност. Преименуват се на Джордан - всички. И бащата Алберт Искович, който ги последва скоро след тяхното заминаване. И децата им - всички. В едно от писмата Хилда пише на Мара „Не ме титулувай повече Искович. Тази фамилия е умряла за мене“. Тя очевидно не иска да се връща назад. Никъде в писмата не се говори за еврейски празници. Да, Хилда праща на Мара Малчева снимки и разкази все за модерни, съвременни празници - от Коледа и Нова година, от Деня на благодарността“, обяснява изследователката, вгледана в най-съкровените интимни кътчета на душата на своите герои“.

Албумът „Искович“ се превръща в дългогодишен проект на Ренета Рошкева. В момента с подкрепата на Фондация „Русе град на свободния дух“ и „Еконт“, цялата информация се дигитализира, всички писма от кореспонденцията ще бъдат качени в публично достъпен облак, а фотосите и изследователските интерпретации ще излязат в книга.