Д-р Деница Транчева-Цекова, дм, завършва медицина през 1995 г. в Медицинския университет в София. В периода 1996 г. - 1997 г. работи в Четвърта поликлиника в Русе, Терапевтично отделение, като лекар-ординатор. От 1997 г. до 1999 г. е участъков терапевт в Трета поликлиника. От 2000 г. и досега е в Амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ – индивидуална практика д-р Д. Транчева като лекар обща медицина. През 2010 г. постъпва на работа в отделение „Клинична лаборатория“ в УМБАЛ „Канев“ и придобива специалност „Клинична лаборатория“ в Медицински университет-Варна. От 2015 г. е началник на Клиничната лаборатория. През 2018 г. придобива и специалност „Обща медицина“ в Медицински университет-Плевен. През 2020 г. защитава дисертация на тема: „Качеството и стандартизацията като организационни и икономически инструменти на клинико-лабораторния мениджмънт“ и придобива научна степен „Доктор“. През 2017 г. получава и магистърска степен по „Здравен мениджмънт и социална медицина“.
Академичното й развитие включва също и дългогодишна преподавателска дейност във факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ на Русенския университет. Има публикации, както и различни участия в конгреси и конференции в страната и чужбина. Членува в няколко професионални съсловни организации.

- Д-р Транчева, какво представлява специалността „Клинична лаборатория“?
- Клиничната лаборатория е медицинска специалност, динамична клинична дисциплина, като в съвременната медицина голямо значение се отдава на лабораторните изследвания, чиито резултати се явяват обективни показатели за състоянието на организма. Методите на лабораторната диагностика се използват за потвърждаване на клиничната диагноза, за уточняване причините за заболяванията, за характеристиката на тежестта на тяхното протичане, за прогноза и избор на подходяща етиологична, патогенетична и симптоматична терапия. Доказано е, че в световен мащаб 70% от диагнозите се поставят на базата на лабораторните изследвания.
- Наясно ли са хората за значимостта на тази специалност?
 - Съгласно данни на СЗО последните 20 години са свързани с нарастване на заболеваемостта на населението от нозологични единици, изискващи високо технологични и прецизни клинико-диагностични изследвания. В тази връзка и хората, и медицинските специалисти са наясно със значимостта на лабораторните анализи, които служат за вземането на най-точни и ефективни решения относно здравето на пациентите. В световен мащаб лабораторната медицина се използва и разглежда като неотменна част от лечението на болния, затова
без данните от лабораторния анализ е невъзможно поставянето на точна диагноза
осъществяването на контрол и прилагането на ефективна и безопасна лекарствена терапия.
- Кога хората трябва да си правят профилактични изследвания?
- Всеки човек в съвременното общество е хубаво поне веднъж годишно да си прави профилактични изследвания на кръв и урина, а когато даден пациент има здравословен проблем - и по-често, като получените резултати определят по-нататъшното поведение на лекуващия лекар по отношение на терапия, мониториране на лечението, прогноза, хоспитализация. Подходът към всеки пациент е различен. Първоначално се назначават основни (рутинни) изследвания, като този панел може да се разшири с допълнителни уточняващи клинико-лабораторни изследвания и високоспециализирани такива, ако е необходимо, и чрез които могат да бъдат решени диференциално-диагностични проблеми. Важна е комуникацията между пациента, лекарите-клиницисти и клинико-лабораторните специалисти относно вземането на най-ефективните медицински решения.
- Как пандемията от Ковид-19 промени работата на лабораторните специалисти?
- Увеличи се броят на лабораторните изследвания, назначавани на пациенти с Ковид-19, и проследяването на тези пациенти в хода на тяхното лечение. През 2020 г., 2021 г. и началото на 2022 г. в Клиничната лаборатория
повишен брой изследвания във връзка с Ковид пандемията
отчитат много отделения, тъй като голяма част от тях са трансформирани и работят през този период като Ковид отделения. Увеличени са и разходите за медикаменти, реактиви и консумативи във връзка с увеличения брой на някои високо специализирани клинико-лабораторни изследвания, които са специфични за проследяване на състоянието на пациенти с Ковид, важни са за тяхното лечение, извършват се по-често и служат на клиницистите за прогноза и проследяване на ефекта от приложеното лечение.
- При кои клинико-лабораторни показатели се наблюдават промени при Ковид-19?
- Световният опит показва, че пълната кръвна картина може да служи като евтин и много добър ориентир за състоянието на пациенти с такава инфекция. При изследване на пълна кръвна картина се регистрира левкопения (намален общ брой левкоцити) или също често се регистрира левкоцитоза с лимфопения (намален брой лимфоцити). Сериозни доказателства са натрупани вече, че
намаленият брой на лимфоцити е лош прогностичен маркер за развитието на това заболяване
както и за тежестта на заболяването и дори има предложения този критерий да бъде включен в диагностичните и терапевтични указания за Ковид-19. Инфекцията с коронавирус засяга почти всички органи, особено при тежко протичане, затова е от полза да се проследяват показатели, които насочват към сериозни възпалителни промени. Успоредно с данните от пълна кръвна картина са завишени и маркерите на възпалителна активност - LDH, CRP, Ferritin. CRP се повишава значително както при  бактериална инфекция, така и при тежка вирусна инфекция, усложнена с бактериално наслагване. Феритинът е белтък, който отразява запасите на организма от желязо, но също така той е острофазов белтък, който се повишава при остри възпаления, като повишението е в рамките на 1-2 дни от началото на острия процес, а пикът е между 3-5 ден. Когато е необходимо, се назначава и разширен панел от изследвания за Ковид, включващ и Прокалцитонин.
Високото ниво на този маркер предполага прогресия на имунната дисрегулация до цитокинова буря
Друг показател, който се изследва и проследява при инфекция с Ковид-19, това е D-dimer-маркер за емболии и тромбози. СЗО го определя като важен прогностичен показател за изхода на заболяването. Проследявайки нивата на D-dimer, се получава информация за засилено тромбообразуване в организма, което е факт при инфекция с коронавирус. Нивата на D-dimer корелират с усложненото протичане на заболяването и са надежден прогностичен маркер. Няколко изследвания свързват повишения D-dimer и лимфопенията със смъртността. Международното дружество за тромбоза и хемокоагулация (ISTH) препоръчва измерването на коагулационните параметри - D-dimer, протромбиново време и брой на тромбоцити, при всички пациенти с инфекция от Ковид-19, а тези с подчертано повишен D-dimer трябва да се приемат в болница дори при липса на други тежки симптоми. Чернодробните маркери АСАТ и АЛАТ, както и маркерите за бъбречна увреда - урея и креатинин, също могат да се повишат значително при инфекция с Ковид 19. 
- Какъв тест трябва да си направим, за да установим, че сме преболедували безсимптомно Ковид-19?
- За да установим дали сме преболедували Ковид  безсимптомно, е важно при всяко такова съмнение да си направим
кръвен тест за изследване на антитела Ig G срещу Ковид-19
Съществуват най-различни тестове на медицинския пазар - качествени, количествени и количествени, които измерват нивото на т.нар. вирус-неутрализиращи антитела. Количественият тест за изследване на вирус-неутрализиращи антитела използва  нов метод с повишена чувствителност към Spike S - шиповиден протеин, който се намира на повърхността на вируса. При среща с вируса имунната система започва да произвежда антитела срещу чуждия гостоприемник, но не всички имат неутрализиращ ефект. Този тест измерва количествено основно вирус-неутрализиращите антитела срещу RBD на S-протеина. Колкото повече са антителата срещу S-протеина, толкова повече е защитен човек. Тестът е подходящ за измерване на количеството антитела преди поставяне на ваксина, за проследяване имунния отговор на организма във времето след преболедуване или ваксиниране. Чрез този метод се измерват само
антителата, които не позволяват на вируса да проникне в клетката на гостоприемника
Ако нямаме тези антитела, нямаме никаква защита и вирусът прониква и ни разболява. Това е кръвно изследване, което отчита присъствието на защитните антитела, като ги различава от останалите, които нямат такава протективна стойност.
- Наблюдават ли се промени в клинико-лабораторните показатели след ваксинация?
- Аз и моите колеги в Клиничната лаборатория сме ваксинирани срещу Ковид-19. При направени различни изследвания по различни поводи на ваксинирани пациенти с видовете ваксини, които са на българския пазар и разрешени за употреба от Европейската агенция по лекарствата, не съм наблюдавала промени в клинико-лабораторните показатели на тези пациенти, въпреки докладвани случаи в Европа и света за възникване на тромбози и емболии след поставяне на определен вид ваксини - векторни.
- След преболедуване от Ковид-19 какви лабораторни изследвания трябва да си правим, освен тест за наличие на антитела?
- Добре е след преболедуване от Ковид да се проследят някои клинико-лабораторни показатели във времето, които да ориентират пациента и лекаря, назначил изследването. Тези изследвания включват:
пълна кръвна картина, която определя основните кръвни клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити)
както и показатели, свързани с анемия. Важно е да бъдат определени и маркерите на възпаление като СУЕ /утайка/ и CRP. Тези показатели могат да бъдат завишени или в норма, като най-добре е да бъдат сравнени с резултати от предходно изследване, ако такова е извършено. Чернодробните ензими, показателите за оценка на бъбречната функция - урея и креатинин, както и D-димер-маркер за тромбоза и емболии, е също добре да бъдат проследени, особено при пациенти, преболедували тежко Ковид. Важно е системно да бъдат проследявани пациенти с хронични и тежки придружаващи заболявания и инфекция с коронавирус, както и пациенти с т.нар. постковид синдром. При пациенти, развили тежки симптоми, които са били хоспитализирани, е препоръчително, освен гореспоменатите изследвания, да се правят и периодични последващи прегледи в дългосрочен план. 
- Какви са страничните ефекти след Ковид-19?
- Съществуват доказателства, че
голям процент от заразените с коронавирус развиват постковид синдром
Месеци след инфекцията те имат различни оплаквания: умора, задух, проблеми с паметта, проблеми със зрението. Според различни проучвания жените са по-силно засегнати от мъжете, без това да има някакво научно обяснение. При наблюдения на пациенти, обикновено  оплакванията постепенно до четвъртата седмица от началото на заболяването отшумяват. Ако продължат обаче повече от 12 седмици, тогава вече се говори за постковид синдром. Все повече специалисти изказват мнение, че Ковид-19 е системно заболяване (наблюдават се структурни и функционални промени в много органи и системи - бял дроб, ритъмни и проводни сърдечни нарушения, промени в психичния статус, мозъчно-съдови инциденти и др. нарушения в човешкия организъм), което изисква сериозно системно наблюдение от лекуващия лекар и специалисти в съответната медицинска специалност на пациентите с тежко изкаран Ковид и с различни усложнения след заболяването.

Силвия ДИМИТРОВА