Стоян Стоянов-Комитски е роден през 1974 година в Разград. Магистър, педагог по предучилищна и начална училищна педагогика. От 15 години работи в сферата на управлението на образованието в Русе. Повече от 10 години организира уроци по родолюбие за децата на Русе. Дългогодишен деятел на читалище „Христо Ботев-1908“-Русе, секретар на клуб „Традиция“-Русе. Автор на първото самостоятелно проучване „Васил Левски и Русе“ (2014) и на документалните изложби: „Познатият и непознат Апостол“ (2017, 2018), „Памет, без която не можем“ (2018, 2019), „Васил Левски и Североизтокът“ (2019) и „Русенските пътеки на Васил Левски“ (2020). Носител е на наградите „Русе“ (2013) и „Неофит Рилски“ (2019).
В дните около 149-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Стоянов представи специално за читателите на „Утро“ изключително ценните сведения за Васил Левски и Русе, които ни е оставил полк. Белчо Белчев от Русе. Още през 70-те и 80-те години на миналия век полк. Белчев събира огромен брой легенди и предания за хайдути, комити и войводи от Русенска, Разградска, Търговищка и Силистренска област, тогава окръзи. Близо 500 от материалите са свързани с делото на Васил Левски, а над 300 - с движението му из Русенско и посещенията му във вилаетския център.

Полк. Белчо Белчев е първия наш изследовател, който прави задълбочен и обширен анализ на посещенията на Левски в Русе и движението му из Русенския край. В неговото „Сказание за Апостола на свободата“, издадено през 2008 година, са събрани съхранените в народната памет и историческите извори сведения.
Този труд за първи път разглежда въпроса дали Левски е посещавал някога Русчук?
За да намери отговора, авторът проучва много исторически сведения, документи, спомени и цели 60 години обхожда бившите Русенски, Разградски, Силистренски, Търновски и Търговищки окръг и събира над 3500 легенди и предания за Васил Левски и други наши герои и дейци от национално-освободителното  движение. 
За книгата си Белчо Белчев споделя: „Обикновено официалната история се пише от победителите, но винаги в народните легенди и предания се промъква и запазва истината, която само чака да бъде разпозната и разказана“.
Прави и следните уговорки: 
1. „Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, е плод на голямата любов на автора към Левски и българите родолюбци, на вярата му, че истината е път към свободата, път към жадуваната от Левски България; плод е и на 60-годишна издирвателна дейност из няколко окръга на страната“.
2. „Авторът не пише история на Русенски окръг, а
описва предания, легенди и митове, и то потвърдени от два и повече източника
свързани по време и място. От събраните 3601 легенди и предания от Търговищки, Търновски, Русенски, Разградски и Силистренски окръг само 784 са описани, и то ненапълно“.
3. „Авторът ще бъде благодарен на всеки, който може да му съдейства за по-пълно изясняване на делото на Апостола Васил Левски в Русенския край. Той е уверен, че все още има неизяснени моменти от пребиваването на Апостола в Русе. В легендата например от с. Щръклево, непотвърдена от втори източник, се разказва, че Левски с известен търговец от Букурещ с файтон са обикаляли от Образцов чифлик, за да го оцени търговецът колко струва и да изпълни голяма поръчка (да достави 100 000 пушки). Появиха се материали във вестниците, че е бил в Русе и е бил подпомаган. В книгата за с. Табачка също се споменава, че е бил в този край. От събраните материали за Левски е видно, че не е изпуснал от полезрението си най-големия град в България и жп линията Русе-Варна“.
Относно посещенията на Апостола в Русе полк. Белчев подчертава: „Голяма част от неговите обиколки и срещи в Източна България са забулени в догадки. 
В Русе винаги идва под чужди имена, най-често като солиден румънски търговец... 
Левски много пъти е бил в Русе, но само за ден-два и с чуждо тескере. Повече е ходил в близките села. Причина за идването му в Русенския край са многото образовани люде - особено чужденци, симпатизиращи на национално-освободителното движение в България, които работят по линията Русе-Варна и които Левски иска да използва за снабдяване на комитетите с оръжие... Левски хвърля расото, но не се отрича от институцията - църквата. Църковните деятели от Русенския край той ползва в своята свята дейност. 
Много от документите, свързани с Левски и църковните дейци, са унищожени, за да се докаже, че е атеист
Напротив, той търси тези учени люде и им възлага задачи, вярва, че ще допринесат много за събуждането на българите и скорошното им освобождение от турско робство... Левски е наясно, че липсва ли вярата в успеха, идват съмнението и предателството. За тази цел създава най-добрата тайна полиция, която държи в страх малодушните и изменниците, организира добре уредена пощенска служба, която разнася революционните материали - вестници, брошури и писма до всички кътчета на България. Левски обаче не разрешава да се записват и съхраняват документи на комитетите, за да не попаднат в ръцете на турската власт, впоследствие не са описани и не са посочени документи и дати. Това особено важи за Русенския край, в частност за град Русе... Въпреки засилената бдителност на турците в Русенския край, двата тайни канала между Румъния и България при Кривина и Ряхово през Дунава функционират добре под прякото ръководство на Левски и отец Матей“.
В книгата си Белчо Белчев прави и една от най-добрите, ако не - 
най-точната правена някога характеристика на Левски:
„...обединител и будител, добър агитатор, сладкодумец, духовит разказвач, същевременно тих, умен, мил, искрен и весел, жизнерадостна душа и разпален патриот, любимец на интелигенцията, учителите, свещениците, търговците... сдържан и много сърдечен... упорит и енергичен...“.
Особено голям интерес будят догадките и сведенията, които Белчо Белчев ни дава за връзките на Левски с Иван Ведър. Акцентира се и на взаимоотношенията им с Ангел Кънчев и масонството.
Информацията за Ведър авторът вмъква в контекста на представянето на промените, които настъпват в Русе с началото на изграждането на железницата Русе-Варна.
Всъщност и тук железницата е събирателната точка около която върви линията на проучването на Белчо Белчев.
„Със започването на строителството на железния път обликът на Русе коренно се променя, европейският начин на живот бързо навлиза в града. 
Много просветени русенци започват работа при чуждите специалисти. Такъв е случаят с Иван Ведър
който се завръща в Русе през 1861 г. През 1863 г. се задомява и след сватбата със съпругата си заминават за Цариград. На 12.12.1863 г. Иван Ведър е удостоен с първата масонска степен, дадена му от „Ориент ложа“ (№687) в Цариград, която е подчинена на Великата ложа на Англия. Завръща се в Русе през 1864 г. и по поръка на цариградския английски консул започва работа като преводач и доверено лице на английските инженери. След това до 1866 г. работи като преводач, телеграфист и кореспондент на някои европейски вестници“, пише изследователят.
Следва вмъкване на акценти от отношенията между Левски и Ангел Кънчев: „След разпускането на Втората легия в Белград Ангел Кънчев иска да напусне военната школа, но Левски го убеждава да продължи да учи. Той е един от най-надарените школници и през месец септември 1869 г. е 
удостоен с масонска степен
от главната турска ложа на Балканите - „Али Коч“, със седалище в Белград. В нея участват мюсюлмани и християни“.
По нататък Белчо Белчев проследява фактите около завръщането на Ангел Кънчев в българските земи и по-точно - в Русе. Описана е и една неизвестна за историографията среща между него и Иван Ведър: „Ангел Кънчев по здравословни причини напуска школата с чин подпоручик и на 9 ноември 1869 г. благодарение на Иван Николов Ведър (който е настойник на младите русенци в читалище „Зора“ и ги предпазва от турската полиция, защото работи с русенския валия и подчинените му). Ангел Кънчев започва работа в Номуне чифлик /Образцов чифлик - б.р./ край Русе. По думите на дядо Иван Бръмчилков от Русе (записани през 1954 г.) неговият дядо Иван е работел в чифлика като карач на коне - орял с железен плуг. Той му е разказвал, че 
Ангел Кънчев често го е карал с файтон по работа в Русе при Иван Ведър
В чифлика са работели чужди специалисти и А. Кънчев им превеждал и ги обслужвал. По настояване на управителя на чифлика и на Иван Ведър е изпратен да учи агрономство в гр. Табор - Чехия, в края на месец октомври 1870 г.“. 
По повод на трагичната кончина на Ангел Кънчев, Белчо Белчев пише: „Чувствайки се отговорен, около 19-20 март 1872 г. Левски за четвърти път идва в Русенския край, за да разследва случая. Според едни се среща с Иван Ведър в с. Червена вода, а според други - около Русе, и от него научава, че турската полиция не е намерила нищо подозрително у него /Ангел Кънчев - б.а./. Иван Ведър е потресен от случилото се. Та нали Ангел Кънчев е израснал пред очите му и Ведър държал много за неговото израстване и като човек, и като един от първите български масони“.
„В Русе Левски се среща с телеграфиста Петър Аргиров, отговорен за събирането на данни и възможностите за бърза кореспонденция с Букурещ. От него Левски получава химическо мастило за тайнопис, с което Българският таен централен комитет започва да си служи, така че написаното да не личи, докато не се обработи“.
Ето още две свидетелства от книгата на Белчо Белчев.
„След посещението си в Русе Левски бърза да внесе успокоение сред дейците на комитетите, изтъквайки величието и героичната смърт на Ангел Кънчев и укрепвайки вярата в близкия час на свободата...“.
„Много често корабният агент Яни Станчев получавал пратки по пътуващия кораб „Радецки“ от Димитър Петрович - помощник-капитан, женен за Мариела (сестра на Стоянка - съпругата на Иван Николов Ведър)“.
Спираме с изложението дотук.
Имало ли е среща между Левски и Иван Ведър в Русе или Русенско, все още остава въпрос на догадки и ще бъде обект на търсене на следващите ни исторически проучвания.

Стоян СТОЯНОВ