Февруари 1974 година. Управляващите в Англия консерватори губят изборите и за лидера им Едуард Хийт настъпват силни партийни турболенции /Великобритания, сър!/, които приключват на 11 февруари следващата година. Тогава съпартийците на Хийт го предизвикват за лидерското място - английския вариант на вътрешнопартиен вот на доверие. Същото персонално прави и неговият образователен министър Маргарет Тачър. И печели вота срещу премиера, в чието правителство е била, със 130 гласа срещу 119 гласа. Така започва пътят на Желязната лейди към световната политика.
Впрочем да припомним и историята на това прозвище. Като лидер на опозицията на 19 януари 1976 година Тачър изнася реч в Кенсингтън, в която критикува Съветския съюз. Най-обсъжданата част от словото й гласи: „Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията“. 
В отговор вестникът на съветското Министерство на отбраната „Червена звезда“ й дава прозвището Желязната лейди, което скоро е разпространено по целия свят чрез Радио Москва. Така руснаците разбират сарказма, но да се упражняваш в сарказъм срещу страната, която го е измислила, не е лесна работа. Тачър приема замисленото като ехиден прякор прозвище със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ - на непоколебим и постоянен характер. 
За Маргарет Тачър е писано много. Излезе и великолепен биографичен филм с Мерил Стрийп. Затова ви предлагаме малко по-различен поглед към една от най-значимите личности в световната история, без обичайните клишета и дитирамби, публикуван в сайта webcafe.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Тя не е първият британски премиер, който ще бъде запомнен не само с политиката, но и с острия си език. Със сигурност обаче Маргарет Тачър е сред най-колоритните лидери в новата история на Обединеното кралство.
Подобно на Уинстън Чърчил, и тя може да се похвали с победа в голяма световна война: а именно със съучастие и сериозен принос към рухването на Съветската империя.
За която, разбира се, (както и за всичко останало) изрази категорично и ясно своето мнение за Съветския съюз и водената от него политика (което по-горе цитираме - б.р. и заради което съветската пропаганда й лепва „желязното прозвище“ с цел да я уязви, а всъщност й създава ореол). Но произнасянето на силните думи за маслото, оръжията и стремежа на Съветите към световно господство не й пречат само няколко години по-късно да заяви за новия (и последен, но тогава още никой не знае това) съветски лидер Михаил Горбачов: „Харесвам г-н Горбачов, бихме могли да вършим работа заедно“.
И дори да звучат добре от устата на баронеса Тачър от Кестевен, 
дъщеря на „прост“ бакалин, издигнала се до върха на политическата сцена
благодарение на собствените си (в голяма степен уникални) качества, за съжаление, други нейни приказки не отговарят на политиката, водена от Великобритания в продължение на 12 години (3 мандата) - години, в които се включва и една война.
Страната под ръководството на Тачър, „която слага всичко преди оръжията“, не се поколебава да нахлуе на Фолкландските острови през 1983-та година и да „си ги върне“ от Аржентина, след като последната, под ръководството на военната хунта, решава да присъедини спорната територия в южната част на Атлантическия океан.
Резултатът от сблъска са 255 убити британци, 649 убити аржентинци, над 11 000 пленници, абсолютен британски контрол над острова и... политически патос, чрез който тя - първата жена-лидер на Консервативната партия (от 1975 до 1990 година) и първата жена на най-високия политически пост в Обединеното кралство - обяснява военните действия: 
„Борихме се да докажем, че агресията не плаща и че на крадеца не му е позволено да получава своя рушвет
Борихме се с подкрепата на толкова много хора по целия свят... И все пак отвоюваното постигнахме ние сами“.
Абсолютен привърженик (на думи) на консервативните ценности в политиката, Тачър допуска множество действия, които биха се харесали по-скоро на лейбъристите.
Например, когато се застъпва в полза на законопроекта за оневиняване на хомосексуализма, или когато гласува в полза на законопроекта за легализация на абортите, или когато в първия си мандат осигурява правото на работниците да купуват жилищата си с отстъпка.
Последното действие повишава донякъде популярността й сред работническата класа, точно колкото да й осигури гласове за втория мандат, но само след няколко години нейната популярност сред тази класа спада драстично, когато тя решава да намали влиянието на синдикатите върху политиката.
„Нека работническата класа си знае мястото“, заявява тогава.
След стачка от страна на миньорите, която продължава цяла година между 1984 и 198, Маргарет Тачър 
не отстъпва, спечелвайки уважението на средната класа и искрената омраза на работническата 
- омраза, която и досега тлее в повечето леви среди във Великобритания.
Парадоксално, Тачър знае, че има дарбата невинаги да казва истината, но пак да звучи откровено - едно от най-ценните качества в политиката: „Може и да не казвате умишлени лъжи, но понякога трябва да бъдете гъвкави“, са нейните думи.
В същото време, от днешна гледна точка, последното, което притежава наричаната галено от медиите Маги, е гъвкавост.
„На мен консенсусът ми изглежда като изоставяне на всичко, в което вярваш, на принципите и ценностите ти. Той е нещо, в което никой не вярва и срещу което никой не възразява“, в интервю заявява своето мнение тя - мнение, което и днес звучи скандално от устата на който и да е политик.
„Обичам спора, обичам дебата. Не очаквам онзи, който седи срещу мен, да кима и да се съгласява. Не това му е работата“, смята тя и заявява философски: „Да седиш по средата на пътя е много опасно - може да те блъснат и от двете страни“.
Маргарет Тачър 
не се слави и с тактичност
Тя заявява, че няма време да се занимава с феминистки движения и че „не дължи нищо на освободителното женско движение“, a по-късно изумява бившия външен министър на Австралия Боб Кар, като заявява, че ако правителството не внимава, континентът ще се напълни с нежелани имигранти от Азия, които ще изгонят коренните (европейски) жители. В резултат Боб Кар я нарича „расистка“ и остава с този спомен за нея.
Маги обаче има много здраво отношение към парите: както в личен, така и в държавнически план.
Неслучайно нейните правителства чрез системна и постоянна политика („Нейното най-силно качество беше постоянството“, спомнят си съвременниците) успява да повиши материалното състояние на британците, както и да подобри икономическото развитие на Обединеното кралство.
„Не създаването на богатство е опасно, а любовта към парите като самоцел“
библейски звучи този цитат от Тачър, която очевидно се стреми да изглежда като човек, който приема парите единствено като средство: „Никой не помни добрия самарянин, защото е имал добри намерения. Той е имал и доста пари освен тях“, казва дамата, чийто съпруг е богат бизнесмен и на когото тя дължи в голяма степен юридическото си образование и дори старта на политическата си кариера.
Именно доброто и реалистично чувство за финанси е онова, чрез което Маги предвижда края на комунистическите държави: 
„Проблемът със социализма е, че в един момент ти свършват чуждите пари“
са нейните думи, които едно към едно се потвърждават исторически.
„Пенитата не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света“, пък са думите, които превръщат Тачър в абсолютната любимка на десните консерватори.
Харесвана или не, чрез политиката на Тачър Великобритания показва, че търси най-добрите решения в една крайно сложна и объркана епоха. Подобни личности практически липсват в днешно време не само в Обединеното кралство, ами като цяло и в световната политика.
Затова не е лошо от време на време да си спомняме за онези, които имаха мнение и не се бояха да го изразят - и най-вече: предприемаха действия не само когато трябва да се спечелят избори.

В Английската гимназия в Русе късат страници
на подарени учебници с подписа на Тачър

В книгата си „В столицата на Великия британски остров“ Кирил Костов, бивш директор на фирмата на Български морски флот в Лондон „Balkan and Black Sea Shipping Company“ и бивш търговски представител на България в Лондон, разказва, че като министър на образованието (1970-74) Тачър често идвала на приемите в българското посолство. По инициатива на тогавашния посланик Янков било организирано нейно посещение в България (през 1971 г.). След като се върнала от България, където посещава английските гимназии в София и Варна и професионалното училище по химия в Стара Загора Маргарет Тачър споделя: „Българите имат една религия - учението, и една църква - училището“.
* * *
През март 2015 г. в разговор с българи в книжарница „Waterstone Picadilly“ англичанинът Найджъл Мидълмис, учител по английски език през 70-те години в русенската английска гимназия, разказа, че след посещението на Маргарет Тачър в България, от Англия били изпратени книги като дарение на българските английски гимназии. Такива книги пристигнали и в гимназията в Русе. Те били главно на английски класици. На книгите пишело, че са дарение от Министерството на образованието на Великобритания и били подписани от Маргарет Тачър като министър на образованието. Найджъл Мидълмис сподели, че бил много изненадан, когато научил, че имало заповед да бъдат откъснати всички страници с подписа на Тачър. Заповедта била изпълнена.
* * *
Бившият съветник на Желю Желев, бивш посланик във Великобритания и за кратно русенски депутат през миналата година Стефан Тафров си спомня за няколко срещи между Желев и Маргарет Тачър: „През 1990 г. Желю Желев, тогава начело на българската опозиция, взима участие в конференция на шотландската консервативна партия в Абърдийн. По време на заключителната реч Маргарет Тачър, по това време министър-председател на Великобритания и шеф на Консервативната партия, казва: „Тук сред нас има борци за свобода от България. Искам всички да аплодирате Свободна България“. Участниците в конференцията стават на крака и скандират „Free Bulgaria!“.
*  *  *
Още едно свидетелство от Стефан Тафров, което говори много за първата жена министър-председател на Великобритания. През 1991 г. Желев и Маргарет Тачър имат среща в Лондон. По това време Тачър вече не е министър-председател. Желязната лейди пристигнала по-рано в хотела, където била срещата с Желев. Желев бил готов да я приеме веднага, но Тачър не искала да притеснява президента на България и изчакала във фоайето, докато стане време за срещата.