Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В съвременния български език се употребяват редица изрази, чийто произход е свързан с Библията (имам предвид фразеологизми, пословици, поговорки и др.). Някои от тях са навлезли в нашия книжовен език още през старобългарския период, а други са възприети през по-късно време. В настоящата бележка ще разгледам значението на пет фразеологизма, свързани с Библията.
1. ОТМИНАВА МЕ / ОТМИНЕ МЕ ГОРЧИВАТА ЧАША означава спасявам се от тежкo изпитание, не изживявам някакво страдание. Фразеологизмът произхожда oт думи, които Господ Иисус Христос е казал в Гетсиманската градина като молба към Бога Отец: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз ucкам, a кактo Tи“ (Maт. 26: 39; cpв. Марк. 14: 36 и Лук. 22: 42) и „Отче Мой, ако не може Ме отмине тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“ (Мат. 26: 42). Съществителното име чаша тук е метафора на страданията, които Богочовека е трябвало да изтърпи заради спасението на целия свят.
2. ПРОДАВАМ / ПРОДАМ ЗА ТРИДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА означава жертвам нещо на нищожна цена. Фразеологизмът води началото си от евангелския разказ за предаването на Иисус Христос от Иуда Искариот. Иуда Искариот е бил един от дванадесетте апостоли (Мат. 10: 4; Марк 3: 19: Лук. 6: 16), но се е отличавал със сребролюбие и е бил крадец (Иоан. 12: 6). Той доброволно се е явил пред членовете на Синедриона и им е предложил да предаде Иисус, ако те му заплатят (Мат. 26: 14 – 16; Mapк. 14: 10 – 11; Лук. 22: 4 – 6). Старейшините са определили цена – 30 сребърника (Мат. 26: 15). Навярно се има предвид националната иудейска монета, остатък от парите, сечени по времето на Макавеиme. 
Във Ветхия Завет сумата 30 сребърника се заплаща за слугата, убит от вол: „Ако вольт прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а вольт да бъде убит с камъни“ (Изх. 21: 32). В Книгата на пророк Захария тридесет сребърника се споменават като презряна сума, с която неблагодарният еврейски народ оценява грижите на Бога към себе си, вж. „12. И ще им кажа: ако ви e угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не – не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника. 13. И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, – висока цена, за каквamo тe Me oцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря“ (Зах. 11: 12 – 13). Равините са оценявали на тази цена всеки роб, без разлика на пол или възраст. По времето на Иисус Христос сумата 30 сребърника е била символ на нищожество и е изразявала презрение към този човек, който е оценен с нея.
3. ЮДИН СИН. Юдин син означава предател, издайник. Фразеологизмът води началото си от евангелския разказ за предателството на Иуда Искариот (вж. сведенията за произхода на фразеологизма ПРОДАВАМ / ПРОДАМ ЗА ТРИДЕСЕТ СРЕБЪРНИКА, дадени по-горе).
4. ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА НА БЛЮДО или ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА НА ТЕПСИЯ означава давам наготово нещо някому, без никакви усилия или труд от негова страна. Използват се и вариантите ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА БЛЮДО И ПОДНАСЯМ / ПОДНЕСА ТЕПСИЯ, които имат същото значение. Фразеологизмът води началото си om евангелския разказ за смъртта на св. Иоан Предтеча.
Св. Иоан Кръстител е бил арестуван от цар Ирод и хвърлен в тъмница. На рождения ден на Ирод доведената царска дъщеря е танцувала пред събраните гости и владетелят е обещал да ѝ даде това, което тя пожелае. Тя е поискала главата на св. Иоан Кръстител, поднесена на блюдо (Mат. 14: 8; Mapк. 6: 25). Ирод се е натъжил, но не е могъл да наруши своята царска дума. Той е заповядал да бъде изпълнено желанието на принцесата и св. Иоан Предтеча е бил обезглавен (целия разказ вж. в Мат. 14: 6 – 12; Mapк. 6: 21 – 29).
5. ПОСИПВАМ СИ / ПОСИПЯ СИ ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ означава горчиво се разкайвам и съжалявам за извършена от мене постъпка или скърбя, окайвам се за сполетялото ме голямо нещастие. Този фразеологизъм е възникнал от древния еврейски обичай страдащите и разкайващите се да посипват главите си с пепел в знак на голямо разкаяние.

Иво БРАТАНОВ