Едно момиченце подрежда куклите си на малки столчета пред вратата на стаята, слага отпред един голям стол, грабва показалката и тебешира и... урокът започва! 
Действието се развива в село Бабово преди няколко десетилетия. Момиченцето се казва Пепа - а днес това е уважаваната и често пъти направо обожаваната от нейните ученици в основно училище „Олимпи Панов“ госпожа Ангелова.
„Майка ми ми е разказвала, но и аз самата си спомням, че като малка любимата ми игра беше на учителка. Входните врати и вратите на стаите бяха описани целите с тебешир - те ми служеха за черна дъска. Никога не съм си мечтала, а и не съм си представяла, че ще бъда нещо друго, освен учителка“, разказва Пепа Ангелова. 
През декември миналата година тя получи най-ценната, по нейните признания, награда - нейните ученици от четвърти А клас я произведоха в „Учител - посланик на свободния дух в моето училище“.
Истината е, че Пепа Ангелова научила за приза, който получава в ежегодния конкурс на общинската фондация „Русе - град на свободния дух“, буквално в мига, в който вратата на класната стая се отворила и учителката съзряла на прага зам.-кмета Златомира Стефанова, директора на фондацията Елена Минкова, председателката на КНСБ Боянка Димитрова, директорката на ОУ „Олимпи Панов“ Вергилия Грънчарова, които дошли, за да й връчат наградата. 
„Всъщност в този ден ми направи впечатление, че госпожа Грънчарова изглежда доста официално, и дори го отбелязах, но тя само се усмихна и каза, че чакала гости - но нищо повече“, разказва Пепа Ангелова. Затова 
смайването й, когато в нейната класна стая пристигнала цяла делегация
нямало граници. Началната учителка и до днес недоумява как нейните ученици, които тя е убедена, че познава отлично - заедно са вече четвърта година! - са успели да запазят в пълна тайна подготвяната от тях номинация, как са заснели кадри с нея, без да разбере, как са изработили видеото...
„После разбрах, че в „конспирацията“ са участвали доста хора, в това число и лелките от училище - когато децата в междучасията са използвали моето отсъствие от стаята, за да работят по номинацията, лелките са ги предупреждавали, ако се задавам по коридора, да прибират материалите от чиновете и да не издават с нищо какво ми подготвят“, продължава учителката. 
Тя отново с видимо вълнение и удоволствие преживява момента на връчването на наградата.
„Едва успях да си сдържа сълзите. Толкова съм благодарна и на децата, които два месеца са се крили и са положили всички усилия, за да не науча за подготвяната изненада, а тяхната оценка е много важна за мен, но също и на родителите, с които винаги поддържаме много добра връзка... А вълнението - то е прекрасно, когато е по такъв повод. Признавам си, 
за тридесет години работа такава изненада не съм имала! 
Пожелавам на всички мои колеги да имат щастието да се докоснат до това преживяване и да изпитат това, което аз изпитах!“, казва педагожката с богат трудов стаж.
Тя смята себе си за щастливка - защото наистина е сбъднала красивата мечта от детството си. След като завършва основното училище в родното си село Бабово, постъпва в русенския Техникум по облекло. В онези не чак толкова романтични времена традицията е едно младо момиче да усвои професия, която да му гарантира спокойно и предвидимо бъдеще. Пепа прилежно изучила правилата на ушиване на различни дрехи, но била наясно, че не това е професията, която ще й донесе равновесие и удовлетворение. Затова след дипломирането в Шивашкото училище кандидатствала и била приета в тогавашния Полувисш педагогически институт, който днес е част (една престижна и търсена от кандидат-студентите част!) - от Русенския университет. Така постепенно младото момиче вървяло към реализацията на своето съкровено желание. 
След дипломирането по специалността начална училищна педагогика през 1991 година първото работно място на младата учителка била в училището в Бабово. Нейните доскорошни учители приели своята млада колежка и й помагали да навлезе в работата с децата. А пет години по-късно, през 1996 година, тя завършва и висше образование по същата специалност в Русенския университет. От същата година работи и в училище „Олимпи Панов“. За толкова години тук 
в квартала вече ме познават и кучетата, и котките
засмива се Пепа Ангелова. Когато постъпва на работа там, директорка е Вида Бъчварова, която Пепа Ангелова много цени и уважава. Това беше периодът, когато кварталното училище благодарение именно на усилията на Бъчварова се сдоби с мечтания просторен физкултурен (впрочем, тогава „Олимпи Панов“ беше средно училище, което се ползваше с авторитет и се нареждаше сред търсените от гимназистите учебни заведения в Русе). 
Щастлива, че работи това, за което е мечтала, Пепа Ангелова споделя, че нейният работен ден няма точно изразени граници.
„Надявам се да не прозвучи високопарно и помпозно, но аз наистина се чувствам като втора майка на децата от моя клас. С тях си водим и много разговори, които далеч не се ограничават единствено със знанията, които те трябва да получат по учебната програма. В междучасията обикновено много от децата ме заобикалят и всеки иска да сподели нещо важно и интересно или пък да пита за нещо, което го е развълнувало или притеснило. За децата, особено в тази възраст - на началния курс, е от огромно значение да им се обръща внимание, никой да не се чувства пренебрегнат. А сега, в последните две години, когато се наложи да преминем и през изпитанието, наречено ОРЕС - обучение от разстояние в електронна среда, нещата станаха много по-различни от обичайния премерен ритъм. Учениците от сегашния ми клас бяха във втори клас, когато се наложи да преминем към ОРЕС. Това е много сериозно изпитание и за тях, и за мен - втори клас е още времето, когато те тепърва усвояват основни познания и умения. Да не говорим за това, че моят работен ден приключва вече много късно вечер - 
случвало се е да получавам домашни в осем, девет и дори в десет вечерта
Това е обяснимо - понякога се налага родителите да помогнат за домашните, а майките и бащите се връщат вечер от работа, приготвят вечерята и писането остава за по-късно. Но аз говоря за друго - че в тези периоди, когато реалното общуване е много ограничено, нашите „петминутки“, които традиционно си отделяме преди началото на часа или след неговия край, станаха изключително ценни. Те ми разказват за много техни неща, показват ми домашните си любимци, обсъждаме теми, които на пръв поглед са далече от учебния процес, но пък са важни за душевния комфорт на детето и за неговото оформяне като личност“, казва Пепа Ангелова. 
В нейните разбирания за учителската професия уроците от учебната програма и житейските уроци са еднакво нужни. Един от тези уроци е свързан с четенето. Нейният професионален опит й показва разликите в поколенията. Сравнението по „показатели“ като дисциплина и любознателност е в полза на децата от началото на педагогическата й кариера. Децата тогава четяха, тъжно констатира началната учителка.
„Сега като им кажа: „Прочетете еди какво си!“, веднага следва уточнението от тяхна страна: „Има ли го в интернет?“. Когато в края на учебната година им дам списъка за четене през лятото, следва реакцията: 
„Ау, колко много книги! Ще ги търсим в интернет!“
Затова аз постоянно им повтарям: „Деца, четенето е модерно! Не забравяйте това!“, разказва Ангелова. 
Тя се радва, че има верен подход към малките човеци, които понякога са доста своенравни. Припомня си един от своите ученици - Тимотей, който се славел като буйно и неуправляемо момче, с което предишната класна на класа, който Ангелова поела, не можела да се справи. Момчето често просто излизало от класната стая и се запилявало в неизвестна посока.
„Когато поех техния трети клас, доста се притеснявах - ами че нали нося отговорност за всяко дете, какво ще правя, ако Тимотей наистина хукне по двора или дори на улицата?! Не мога да зарежа целия клас и да тръгна да го търся, но не мога и да го оставя да броди неизвестно къде. Сега не мога да кажа точно как, но успях да му задържа вниманието, така че той поне спря внезапно да напуска класната стая. А беше страхотен математик, много будно дете! Сега е във Филипините, оженил се е за филипинка и често ми изпраща специални поздрави по родителите си“, усмихва се Пепа Ангелова.
Наскоро получила друго признание от свой ученик: „Понякога строга, но справедлива“, коментирал философски той. 
„Искам да ги науча да бъдат добри, почтени, искрени хора. Да запазят детското в себе си, да останат добри приятели и да си помагат и да се обичат“, казва учителката. Сега нейните мечти са свързани с тях - с четвърти А от „Олимпи Панов“.
„Да завършат успешно, да се представят отлично на националното външно оценяване по математика и български език и литература. Да бъдат здрави, всеки да поеме своя път и след време да ги видя успели“, казва „посланичката на свободния дух“. Която 
има още една мечта - да види успяла и своята дъщеря Василена
19-годишното момиче, завършило Икономическата гимназия „Елиас Канети“, искало да кандидатства публична администрация във Великотърновския университет, но малко преди самото кандидатстване внезапно променило решението: защото Василена установила, че всъщност истинските й предпочитания са в сферата на българския език и историята. Сега е студентка в Русенския университет и по всичко личи, че ще поеме по пътя на своята майка и на баща си, който е бивш учител по история и български. 
А Пепа Ангелова вече тайничко страда от предстоящата раздяла с нейните четвъртокласници. Но пък на 15 септември сигурно ще поеме нови първолачета - които плахо и с тих възторг ще влязат за първи път в училище. Впрочем Ангелова е на мнение, че изместването на първия учебен ден от 15 на 8 септември, за което се говори напоследък, ще бъде излишно и дори неуместно.
„Ние си имаме българска традиция първият учебен ден да е на 15 септември, това е вторият ни най-красив празник на нас, учителите, заедно с 24 май - а и една седмица няма да даде нищо повече на учебния процес, и сега успяваме така да разместим и комбинираме програмата и учебния материал, че нищо да не пропускаме и децата да получат всички необходими знания“, твърди тя. А на опита на дългогодишната учителка, посветила се на най-малките ученици, може да се вярва.