Когато светлините в салона на Кукления театър угаснат и на сцената се появи Пепеляшка или Малката кибритопродавачка, или пък Малкият принц поведе своя диалог със своята Роза, най-вероятно никой от зрителите в залата дори не се и замисля откъде са се появили всички тези кукли. Защото това е и тяхната - на куклите - задача - да въвлекат малки и големи в действието, в диалога, в смисъла и в подтекста, при това да го направят органично и „истинско“. И роклята на Пепеляшка да е разкошна, и листенцата на Розата да приличат на ръце за прегръдка. Покорени и запленени от магията на театъра, зрителите - независимо на каква възраст са, просто се оставят да ги завладее вълшебството, без да си замислят за подробностите. 
Но без тях, подробностите, театъра просто нямаше да го има. Особено кукления. 
Защото ако възрастните можеш да ги предизвикаш да си представят едно или друго обстоятелство, при децата нещата са директни. И когато им разказваш историята на едно прелестно момиченце, което като награда за добротата и трудолюбието си получава шанса да стане принцеса, тогава детето в салона иска да види онези детайли, които подсказват несретата на момичето в първото действие и бляскавата премяна и кристалната пантофка във второто. 
За всичко това в кукления театър в Русе отговаря една жена, която вече 36 години се грижи куклите да бъдат „истински“. Това е Лиляна Василева, която е дала живот на безброй кукли. За нея е важно всеки образ, над който тя работи, да оживее, да се сдобие с физиономия, да проникне в сърчицата на малките зрители... 
Дали точно за това си е мечтала Лили
когато е завършвала математическата паралелка в гимназия „Христо Ботев“? 
„Тогава още „Баба Тонка“ не беше математическа гимназия, създадоха я, когато аз бях в десети клас. Имаше паралелки със засилено изучаване на математика и в двете гимназии. Аз излязох със специалности математика и изчислителна техника. И като начало започнах да работя в изчислителния център на тогавашния завод „Гаврил Генов“, разказва Лили Василева. 
Всъщност, още докато била в гимназията, се подготвяла да кандидатства в Художествената академия. Първо ходела на уроци при Николай Русчуклиев, който сутрин преподавал на малките в „Христо Ботев“, а следобед водел курсове с големите, тъй като в горния курс тогава нямаше часове по рисуване. След това вземала уроци и при Кирил Станчев и Димитър Атанасов. 
Не й се получило с Художествената академия. Четири години подред кандидатствала, но все оставала в резервите. Четвъртия път решила да заложи на най-новата специалност - обявили прием за „Текстил“. 
„Явихме се около 2000 души, състезавахме се за 60 бройки. Ясно беше, че трябва да стане чудо“, припомня си Лиляна. 
Чудото не станало
Но пък русенката вече била наясно със себе си. Оставила зад гърба си изчислителната техника и започнала работа в аранжорското ателие на търговската система „Нармаг“. А когато научава, че в Кукления театър са обявили конкурс за художник-изпълнител, отива и се явява. 
„Конкурса го проведе Цвятко Цветков, дългогодишният главен художник на Кукления театър. Задачата беше да скулптираме топки от стиропор. Първо топка с диаметър 50 сантиметра, после 30 сантиметра, после 25. В интерес на истината, на останалите шест човека, които се явиха на конкурса, топките им не се получаваха като правилни сфери. А на мен взе да ми писва от тези еднообразни задачи. И му го казах. Той ме изгледа и каза: „Ти си подай документите“, а другите ги изпрати да си ходят. Така през 1975 година постъпих на работа в Кукления театър. Много по-късно Цвятко ми каза, че му харесали моите „злобни“ ръчички“, разказва Лили. 
Първата пиеса, за която прави куклите, е „Гордият певец“. Цвятко Цветков е сценограф, Емилия Цанкова - режисьор. Куклите бяха много, аз бях сама, имаше и един куклоконструктор, е, тогава в театъра имаше и шивачка, и дърводелец, въздъхва носталгично русенката. И въпреки нейното притеснение дали ще се справи с първата толкова отговорна задача, се оказва, че не просто се е справила, а дори и 
получава награда на фестивала „Златният делфин“
Оттогава и до днес Лили Василева е създала стотици кукли - на деца, на възрастни, на прасенца, калинки, дракони, цветя, птици... Не е броила колко точно герои е сътворила. Всяка нейна кукла, която започва да прави, концентрира вниманието й изцяло. Трябва да се спазват няколко основни принципа, за да може куклата да оживее и малките зрители да забравят, че са в театралния салон. 
„Когато сценографът прави скиците, той залага и визията на куклата - има сценографи, особено в предишни години, които държаха всичко да се изпълни точно и прецизно. Когато правя мои авторски кукли, развихрям въображението си. Много е важно куклите освен да притежават свой характер и излъчване, да бъдат и удобни за актьора“, казва художничката и издава част от тайните, които карат героите да са като живи. Петрушките са куклите, които се надяват на ръката и движенията им се осъществяват от пръстите на актьора. Явайките пък са снабдени с щеки, които помагат на актьора да ги раздвижва. Напоследък особено популярни са т.нар. естрадни кукли - те излизат на сцената заедно с актьорите. 
Най-сложни за изработка са марионетките 
- това са куклите, които движат ръце, крака, глави, правят поклони. Всичко е за сметка на едни здрави конци, които се управляват от актьора. Броят и разположението на конците е в пряка зависимост от това какво се очаква да прави марионетката. С пет конеца тя ще мърда пръсти и крака и ще може да се навежда от кръста. „Преди седем-осем години правих една марионетка за варненски спектакъл, която трябваше не само да се движи, но и да танцува. Там вече конците бяха девет. Като знам каква е задачата пред куклата, моята работа е да изчисля конците, да пресметна точно разположението им, за да може готовият герой да прави това, което искат от него режисьорът и актьорът, който го води“, разказва Лили. 
 И прави още едно признание: „А най-трудно се правят птици!“. Не е достатъчно просто да сътвориш една топка с клюн и перушина, трябва така да направиш щъркела, гаргата или друга птичка, че тя да си има своя собствена физиономия, да се вижда, че не е просто някакво пиле по принцип, а конкретен герой, който върши определени неща, променя се, радва се, наднича любопитно, размишлява, учудва се, преживява. И понеже Лили Василева никога не прави две еднакви кукли, затова и героите й, дори и за едни и същи пиеси, но в различни постановки, винаги са различни. 
„При нас в театъра, особено в кукления, това е една от закономерностите: няма повторяемост, няма монотонност, няма скука. То и няма как да има: 
нашата публика се сменя на всеки четири години! 
И винаги трябва да печелим сърчицата й, винаги трябва да правим всичко така, че магията да ги покори и да ги направи свои за цял живот. Честно казано, това не е и много трудно - децата са готови да живеят в приказка, приказното винаги ги радва, така че от нас остава само да им дадем това, което очакват, да го направим честно и отговорно. Ето, колко поколения вече са минали през кукления театър, а децата по един и същи начин продължават да се радват на класическите заглавия, независимо от това, че днес те от съвсем невръстни живеят редом със и направо във виртуалното. Въпреки това остават очаровани от Малкия принц, забавляват се с Карлсон и Дребосъчето, съпреживяват с Трите прасенца“, казва Лили. 
Тя самата продължава да обича да чете приказки и приказни истории. Сред любимите й са Андерсеновите и „Малкият принц“ на Екзюпери. Има толкова мисъл, толкова подтекст и заедно с това толкова фино излъчване, отбелязва художничката. Затова и си харесва особено много своите кукли на Принца, Палечка и Елфа, Малката Русалка, която бе поставена в драматичния театър.
Нейни кукли са възхищавали не само русенските деца
Изработвала е приказни герои за театрите във Варна, Търговище, Благоевград, голяма част от куклените персонажи, с които режисьорката Росица Миновска-Деведжиева работи по проекта „Артисти за деца в Кисумо“ в Кения, но също и по друг проект на бившата директорка на Кукления театър - в Лятното театрално училище в Широка лъка. Лили е направила куклите на котките за черната комедия „Смъртта на котката“ в драматичен театър „Сава Огнянов“, която миналия сезон се радваше на голям успех. За оперния концерт „О‘пера“ направи единия от старчоците-досадници, които репликираха музикалните изпълнения. А една от последните й работи са фигурите на Гилгамеш и Енкиду - героите от древния месопотамски епос, които русенската авторка е изработила по поръчка от Нов български университет. Всяка кукла ми носи радост, пали тръпката на предизвикателството, увлича ме, признава Лили Василева. И пъди мисълта за това кой ще изработва персонажите за куклените спектакли, когато след няколко години си тръгне от театъра на „Княжеска“. Защото това са невесели мисли, а театърът е красота, вълшебство и пиршество на емоциите. Част от което са и куклите на Лили.