Този неособено елегантен съвет, който ни послужи за заглавие, всъщност принадлежи на един от създателите на новата елегантност след Втората световна война и дизайнер, чиято марка и идеи имат глобално влияние. И то не само не намалява, а и расте. Това е роденият на днешния 21 януари, но преди повече от век, през 1905 година, Кристиан Диор.
Предлагаме ви очерк за прочутия французин по материали от интернет. Заглавието е на редакцията.

Кристиан Диор, който става известен с въведения от него New look, връща корсетите и пищността в женското облекло в трудните години след Втората световна война.
Ранни години
Роден е на 21 януари 1905 г. в малкото крайбрежно градче Гренвил в Нормандия, Северозападна Франция. Кристиан е второто от петте деца на заможен производител на изкуствена тор. Само на пет годинки е, когато семейството напуска идиличната розова къща, която ще остане завинаги в спомените му, а розовото ще е един от любимите му цветове, и се премества в Париж.
Родителите му таят надежди да стане дипломат, но Кристиан открива артистичните си заложби и започва да рисува скици, които успешно продава. Дори се стига дотам, че баща му финансира закупуването на малка галерия, където той и негови сподвижници продават творби на автори, сред които Пикасо, Матис и Брак. Условието е фамилията Диор да не се появява в названието й.
Галерията бързо затваря врати поради многото нещастия и изпитания, с които го сблъсква животът в кратък период от време. Между тях са Голямата депресия от 1929 г., смъртта на майка му и брат му, както и фалитът на бизнеса на баща му.
Впоследствие работи с модния дизайнер Пиге, докато не е повикан в армията. Приключва военната служба през 1942 г., като не е изпращан на фронта. Тогава става част от екипа на дизайнера Лелонг заедно с Пиер Балмен, който също ще спечели немалка популярност в бъдеще. Модната къща, за която работят, не спира да функционира по време на окупацията и облича жените на нацистките офицери. Това прави и Коко Шанел, която дори има връзка с фашист.
Сестра му може да се похвали с по-здрави морални устои и се присъединява към Съпротивата, за което е изпратена в концентрационен лагер. Кристиан остава силно привързан към нея през целия си живот и дори посвещава първия си парфюм „Miss Dior“ на нея. Той става един от най-продаваните в историята.
Основаване на модна къща „Диор“
За официална година на основаване на модна къща „Dior“ се смята 1947-ма, тъй като тогава излиза на бял свят първата й колекция.
Кармел Сноу, редакторката на „Harper`s Bazaar“, я кръщава New look /в свободен превод - Нов изглед, Нов вид/, тъй като е твърде новаторска за времето си. Този нов вид се състои от пищна пола, стигаща до прасеца, за която се изразходват поне 15 метра плат, позабравения през войната и крайно неудобен корсет и голям бюст, характерен за минали епохи.
Много хора са шокирани от лукса и огромното количество скъпи материи, които Диор използва за творенията си, дотолкова, че нападат и дърпат дрехите на жените, които ги носят.
Разкошните тоалети противоречат на мрачното настроение на парижани поради лишенията след войната, но Диор участва дейно във възвръщането на стария блясък на френската столица.
Известни клиенти
В Америка, по-слабо засегната от войната, Кристиан Диор намира верни почитателки в лицето на холивудски величия като Рита Хейуърд, Марлене Дитрих, Ава Гарднър и Марго Фонтейн. Той обаче приема работата си в холивудски продукции с неохота.
Идеологически противници са с Коко Шанел
Шанел срещу Диор
Габриел „Коко“ Шанел е съвременник на Кристиан Диор и двамата са съперници и имат почти противоположни виждания за това как трябва да изглежда една жена в годините след войната.
Шанел използва много по-малко плат и често той е груб и типичен за мъжкия гардероб, като жарсето например. От друга страна, Диор е подчертано разточителен. Дрехите му са с изключително сложна конструкция и затрудняват движенията.
Коко черпи вдъхновение от мъжкия гардероб. Нейната цел е жените да се чувстват удобно в дрехите и да водят активен начин на живот.
Диор връща в употреба корсета, който е зашит. Творенията му са пищни и женствени. Той искрено желае радостта от живота да се върне и усмивката да заблести отново по лицата на измъчените от войната парижанки. Въпреки това не всички са толкова очаровани от работата му и в довоенните времена протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с всеобщата мантра „изработи, използвай и поправи“. Заради стила си Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. Тиранът на полите).
Става така, че двете противоречащи си философии съжителстват дълго време една с друга и много жени имат в гардероба си тоалети, творение и на единия, и на другия дизайнер.
Личен живот
Кристиан е много суеверен, като често се допитва до врачка, преди да вземе важни решения. Суеверността му става все по-голяма с годините. Винаги, когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.
Не оставя потомство, тъй като е с нестандартна сексуална ориентация. Има няколко връзки с мъже, но не ги афишира.
Смъртта му остава загадка
Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година Диор отива във вила в Монтекатини, Северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други - че сърдечният удар е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт. 
Безспорен е единствено фактът, че Диор си отива твърде млад дори и за стандартите на 50-те години на ХХ век - едва на 52 години.
Некрологът зад океана
В некролога му в „New York Times“ от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгленият господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците“.
Наследникът
На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души - роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор“ от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание „LIFE“ прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата“ - началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата. След време модна къща „Диор“ се оказва тясна за таланта и егото му и той основава своя.
Джанфранко Фере
Джанфранко Фере е начело на „Диор“ от 1989 до 1997 г. В началото не е приет добре, тъй като е чужденец. Известен е с костюмите с мъжки силует и елегантните, изчистени рокли.
Джон Галиано е свежият полъх, който събужда „позаспалата красавица“ - модна къща „Dior“. Можем да го сравним със сладкар, който разбива не сметана, а фантазии от коприна и бродерия. Той дава ново измерение на красотата.
Непреходната естетика на Диор
През юли 2016 г. Мария Грация Киури е избрана да поеме юздите на компанията. Тя е първата жена на този пост в 75-годишната й история. Съблазнена е да напусне не по-малко известната модна къща „Valentino“. Името й обаче не добива такава популярност като това на предшествениците й. Тя не успява да направи нищо кой знае колко запомнящо се.
Всичките наследници на Кристиан Диор се опитват да се придържат към естетиката на основателя на компанията. Те са като негови своеобразни реинкарнации, които пазят традициите, но и се съобразяват с реалностите на съвременността.

Във всяко сърце се крие мечта.
Във всяка жена се крие принцеса

Кристиан Диор е оставил на поколенията много фрази, превърнали се в афоризми. Предлагаме ви малка част от тях.
 

* Всяка хапка остава в устата две минути, в стомаха - два часа и два месеца на бедрата...

* Истинската жена трябва да бъде непостоянна и капризна...
 

* Във всяко сърце се крие мечта. Във всяка жена се крие принцеса.

* Моите рокли са само ефимерни късчета архитектура, предназначени да прославят пропорциите на женското тяло.
 

* Парфюмът говори за една жена повече, отколкото нейният почерк. Парфюмът е неподражаем оттенък на женската индивидуалност, финален щрих на нейния образ.
 

* Голямата ми мечта е да спася жените от природата им.
 

* Елегантността е правилната комбинация от оригиналност, непринуденост, грижа и простота. Извън това, повярвайте ми, няма елегантност. Има само претенциозност.
 

* Истинската елегантност е навсякъде. Особено там, където не парадират с нея.
 

* Индивидуалността е една от най-важните съставки на елегантността.
 

* Не парите те правят добре облечен, а усещането.
 

* Жените са най-удивителни след 35-40, когато са спечелили няколко победи в живота, претърпели са няколко загуби и знаят кога да си дадат почивка и кога да се борят. Най-вече знаят за какво си струва да се борят.
 

* След жените, цвeтята са най-красивото творение на Бог.
 

* Щастието е тайната на красотата. Няма красота без щастие.
 

* Всяка жена трябва да има черна рокля в гардероба си. Може да се носи по всяка време, навсякъде, във всяка възраст.
 

* Бялото е чисто и просто и може да се комбинира с всичко.