В долното течение на река Дунав, на границата между България и Румъния, са се запазили последните в Европа, размножаващи се в естествена среда, популации на диви есетри. Оцелели през последните 200 милиона години, днес тези удивителни създания са застрашени от изчезване. Въпреки забраните за улов в страните от региона, бракониерството процъфтява. Според последното изследване на една от най-големите природозащитни организации в света - WWF /Световен фонд за дивата природа/, от 2021 г., месо и хайвер от диви есетри се продават свободно на българския пазар, а броят на конфискуваните незаконно използвани риболовни принадлежности се увеличава, посочва природозащитната организация WWF.
В момента в сила е пълна забрана за улов и продажба на диви есетри от Дунав и Черно море. Въпреки това възрастни екземпляри все още стават плячка на бракониери. Най-преследвани са моруните заради високата цена на техния хайвер на черния пазар. Между есента на 2016 г. и лятото на 2020 г. екип на WWF събра 145 проби от търговските мрежи в България, Румъния, Сърбия и Украйна. След като бяха подложени на изотопен и ДНК анализ в германска лаборатория, стана ясно, че една трета от тях са били предложени на пазара незаконно. В България от 32 проби, 6 са продавани нелегално, а 4 са с доказано див произход. Опасенията са, че реалните нива на незаконна търговия и улов на есетрови риби вероятно са в пъти повече от регистрираните.
Бракониерството и нелегалната търговия с хайвер са сред най-сериозните заплахи пред вида. За да уловят пълните с хайвер моруни, които влизат в Дунав, за да се размножават, бракониерите използват дълги въжета с големи куки и тежести. Те се наричат кърмаци, поставят се на дъното на реката и отдавна са забранени за ползване, защото закачи ли се дори на една кука, рибата няма никакъв шанс. Колкото повече се мъчи да се освободи, толкова повече куки я пробождат. Данните обаче показват, че само за 2020 г. от реката са извадени 260 такива въжета - най-много за целия период от 2016 г. насам. Общата дължина на всички заловени кърмаци за периода от българската част на Дунав е над 23 километра, коментира Екатерина Войнова, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF.
За да спаси популацията, организацията организира редовно зарибяване на Дунав с есетрови риби, но усилията за това изглеждат обречени, ако не се спре бракониерството.