Преподавателката по английски език Соня Арнаудова създаде прецедент. Тя получи отличието „Учител - посланик на свободния дух“ едновременно в две русенски училища. Работата е там, че номинацията за наградата, която ежегодно връчват Общината и общинската фондация „Русе - град на свободния дух“, е дошла от нейния клас в училището, в което е работила до края на учебната 2020/2021 година - частното училище „Леонардо да Винчи“. Овациите и поздравленията тя обаче получила от 8Б клас в Професионалната гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“, където от миналата есен Соня Арнаудова преподава английски. 
До миналата учебна година бях класна в „Леонардо“ и жестът да ме предложат за наградата беше повече от трогателен, казва Соня Арнаудова. 
С тези момичета и момчета бяхме много близки - аз им бях като втора майка
те знаеха, че могат да споделят с мен всичко, което ги радва, вълнува, тревожи. Аз ги подкрепях, окуражавах ги, понякога ги укорявах. Бях им класна от пети клас, те сега са в десети, разказва преподавателката. Миналото лято обаче тя решила да се изправи пред ново предизвикателство - да смени класовете с малко на брой ученици, с които се работи лесно, почти индивидуално с всеки - с гимназията с богати традиции, където след доскорошния й клас от осем ученици станала класна на 27 осмокласници. Освен всичко останало ново тя поела и задачата да направи от току-що приетите в ПГИУ осмокласници, дошли от различни училища, общност. 
„Давах си сметка, че няма да бъде лесно, нещо повече, отначало се притеснявах - дали ще успея да прикова вниманието на толкова много ученици в час, дали ще успявам да отделя внимание на всеки, а точно в тази деликатна възраст всеки от тях се нуждае от такова внимание... Те имат нужда да споделят, да разкажат, да потърсят съвет и той да им бъде даден спокойно и тактично, без да се натрапва“, разказва Арнаудова. 
Оказало се, че нейните притеснения са били напразни, а имената на новите си ученици тя запомнила веднага. И ето, пет месеца след първата им среща в средата на септември, е ясно, че 8Б в Икономическата вече е общност.
„За мен всеки от класа е ценен и важен, всеки има своята индивидуалност, своя характер, своята ранимост, но вече е ясно, че всички заедно се усещат като едно цяло. Защитават се един друг, отстояват позиции, заедно се радват, общуват и имат потребност от тази тяхна свързаност. За мен това е най-важното - защото урокът си е урок, учебната материя ще бъде преподадена и научена, но най-същественото в нашата работа е да направим тези деца добри хора.
Това е ролята, която ни е поверена
Те прекарват по-голямата част от деня в училище, те повече време са с мен, отколкото с родителите си. И моето общуване с тях, моето мнение, моите реакции на техни реплики или поведение, в голяма степен може да определи техните критерии, вкусове, стил“, казва преподавателката по английски. 
За младата русенка учителството е призвание.
„Много обичам децата, любовта ми към тях е огромна и изпитвам потребност да раздавам тази любов“, признава тя.
Избирайки тази професия, тя сбъдва мечтата на собствената си майка, която по една или друга причина не е успяла да я осъществи. Соня Арнаудова с топлота си припомня своите учители, от които е взела много - не само познания, но и качества като взискателност, чувство за справедливост, принципност. От уроците при една от известните русенски преподавателки по български език и литература Нелка Петрова у Соня Арнаудова е останала непоколебимата страст към грамотността.
„Тя имаше правила за всички граматически случаи, които беше номерирала и в нашите текстове върху грешките отбелязваше с червено номера на правилото, което сме нарушили - за пълен или кратък член, за неправилно поставена запетая, тире“, припомня си Арнаудова. Спомня и своите преподавателки по френски от Европейското училище, където учи от осми клас във френска паралелка - класната Лидия Спасова, Пенка Филипова, Вяра Абаджиева. 
След като завършва СУЕЕ „Св.Константин-Кирил Философ“, Соня става студентка в Русенския университет по специалността „Начална училищна педагогика с чужд език“. Намеренията й да продължи с френския език се провалят, тъй като не се събира група желаещи да станат учители с френски. Затова „в сила“ влиза вторият език, който Соня е учила в Европейското - английският. С него продължава и при двете магистратури - за прогимназиален учител по английски в РУ и след това за гимназиален учител по английски във Великотърновския университет. 
Сега обаче 
френският често намира приложение в нейните уроци
Когато обяснява на учениците английски думи с произход от френски, тя свободно произнася с точните носови интонации и прочутото търкалящо се „р“ не само думи, но и цели изречения - и това освен че забавлява класа, помага новата лексика да бъде запомнена по-лесно. 
Освен това Соня Арнаудова често вплита в урока допълнителни акценти, които правят часовете и по-интересни, но и разширяват общата култура на децата. „Учениците нямат нужда само от „учебник, страница, задача“ - далеч по-важно е какво запомнят и с какво го свързват“, казва тя. 
През лятото в летните езикови курсове, които води, освен граматика и общуване на английски децата усвояват и много любопитни подробности от живота в Обединеното кралство. Те научават как живее кралицата, колко и какви кучета има и още куп детайли за Лондон, за Англия, Шотландия - това разнообразява уроците, помага за запомняне на лексиката и разширява кръгозора, убедена е преподавателката.
„Заниманията не се изчерпват само с английски теми. Моите деца знаят къде се намира Айфеловата кула, както и много други факти и забележителности“, усмихва се учителката. 
И прави още едно признание - нещото, което тя не би искала да допуска по никакъв начин да  се промъкне в нейната работа, е... вдаскаляването. 
По всичко личи, че опасенията й в това отношение са напразни. Защото човек, който с удоволствие работи с учениците по проекти по програма „Еразъм“ и с още по-голямо удоволствие води децата в различни държави на работни срещи, едва ли би могъл да се свие само до учебника и дневника. 
Пътуванията в чужбина също са още един прозорец
който дава на децата увереност, че могат да се справят с много неща и сами, без помощта на мама и татко, казва Соня. Впечатленията от различния свят, в който се озовават, общуването с техни връстници от различни страни, разглеждането на исторически и културни образци натрупва безценни емоции и познания. Затова тя възнамерява и в новото училище да развие проектната дейност, за да почувстват и учениците в ПГИУ красотата и пълнотата на това общуване. „Много ми се иска да ги заведа на обучение в чужбина, сигурна съм, че това ще им достави невероятно удоволствие и с всяко завръщане ще стават все по-разкрепостени и по уверени в себе си“, казва преподавателката. 
Самата тя обожава пътешествията. „Всъщност пътешествията ме държат жива, те ме зареждат, това е нещото, на което не съм в състояние да устоя“, засмива се Соня. Изброявайки европейските страни, където е била (в някои многократно), тя установява, че май е по-лесно да изреди къде все още не е била. В Англия, Шотландия, Италия, Испания, Португалия, Хърватия, и, разбира се, Франция е била неведнъж. За 30-ия й рожден ден нейните близки й направили подарък, за който били сигурни, че ще остане задълго в съзнанието й. „Едно разкошно пътуване до Париж с посещение на Айфеловата кула, с разходка във Версай, с обиколка на всички вълшебни места. За мен Париж си остава нещо много специално. А Айфеловата кула я усещам направо сакрална. И изобщо Франция ми е нещо несравнимо с нищо друго като усещане“, казва русенката.  
Е, има и едно друго пътуване до Франция, която тя също няма да забрави. С ученици от „Леонардо“, отново по проект, след престой в град Нант в деня, в който трябва да си тръгват обратно, се оказва, че преди да поемат към летището, се озовават почти в епицентъра на една от грандиозните френски стачки. Годината е 2019-а, когато в телевизионните новини показваха как стачкуващите, известните френски „жълти жилетки“, помитат всичко по пътя си, трошат коли, обират магазини през счупените витрини.
„Децата се притесниха, аз също - като виждах какво нахлува по улиците и особено когато се оказа, че 
проблем бе да намерим такси и как то да стигне до нас през затворените улици
Единственото, което наредих безапелационно, беше никой да не се обажда по телефона на родителите си - ужасявах се при мисълта каква тревога и паника ще настане, когато някоя майка чуе детето си да ридае насред френската стачка... Стигаше ми ужасът, в който ние бяхме попаднали. Не знам как се мобилизирах и откъде взех това хладнокръвие, но успях да отведа децата и колежката до летището, при това навреме за полета. Сринах се после, вече у дома - когато всичко беше свършило и всички деца бяха в прегръдките на родителите си, а аз прегръщах моите две момиченца Виктория и Наталия“. 
Сега Соня си мечтае да направи друго пътешествие - може би още това лято, кой знае? В Италия, където също е ходила неведнъж, й се иска да обиколи малки селца и градчета, встрани от обичайните маршрути с известните забележителности, където гъмжи от туристи с фотоапарати. 
„Обичам малки романтични местенца - много ме зареждат. И изобщо, аз съм непоправима романтичка. Обичам да чета хартиени книги, обичам разходки сред природата. Всяка година през август, в периода на Персеидите, най-любимото ми нещо е да съм извън града и нощем да гледам падащите звезди. Правя си списъци с желания и те обикновено се сбъдват“, казва Соня. И добавя: „Вълнението от звездните емоции след това ме държи дълго време“. 
Всъщност романтичният човек Соня Арнаудова преживява звездни емоции и не само от падащите звезди - всяко добро и смислено нещо, жест, порив, дума, което прави цветен живота на хората около нея, тя включва в своя албум със звездни преживявания. Със сигурност там е вписано и вълнението от наградата „Учител посланик на свободния дух“. С радостните поздравления на двата класа на Соня - десети от „Леонардо“ и 8Б от Икономическата гимназия.